ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

277 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Не хлебом единым”

Превод: Пламена Вълчева

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Навярно това приветствие е свързано с дните, последвали Възкресението на Иисус Христос. Както в наши дни при среща обменяме информация за някои изключително важни събития, така и някога, по улиците на Йерусалим, хората се срещали и разговаряли. И единият човек съобщавал на другия новината, която току-що е научил: „Христос воскресе!”. А вторият, който бил чул за това по-отрано, му отговарял: „Воистину воскресе!”. И постепенно този напълно човешки обмен на информация, както бихме казали днес, се превърнал в победоносна вест, в свидетелство за вярата, за която можеш да пожертваш живота си. Тази вест изпълвала катакомбите на християните-мъченици. Първоначално разпространявана тихомълком, сега тя звучи гръмко като победна песен под сводовете на християнските храмове. С тази вест и с трикратно целувание се приветстват християните от светлата пасхална нощ до деня на Възнесението. С тази вест преподобният Серафим Саровски изразявал своето учение за човека, своята християнска антропология, приветствайки всеки човек по всяко време на годината с думите: „Христос воскресе, радост моя!”. Защото във Възкръсналия Христос всеки човек става радост.

Велика е радостта на Възкресението. Ала до нея може да се стигне само по пътя на Кръста: „защото чрез Кръста дойде радост за целия свят”. Чрез Своята Кръстна Жертва Христос примири Бога с човека, върна на човека радостната възможност да победи смъртта и греха.

Затова Христос стана човек. Смири Себе Си не само до смърт, но до смърт кръстна, по думите на апостол Павел, както смири Себе Си и  когато се роди като Младенец, Дете, Човек. С това започва Кръстният път, защото не само рождественската звезда огрявала Витлеемската пещера — над нея падала и сянката на Кръста. Всесилният Бог лежал на коленете на Своята майка. И както някой твърди: тогава за първи път човекът в лицето на Дева Мария съзерцавал небето надолу! В Литургията на св. Василий Велики, която отслужвахме по време на Великия пост, се казва, че „чрез човека грехът влезе в света, а чрез греха — смъртта” (срв. Рим. 5:12). Грехът се ражда в сърцето, в душата, в съзнанието. Но за „проводник” на греха служи плътта, тялото. По природа нашето тяло е безсмъртно, но избирайки греха, човекът го подложил на смърт и тление, лишил го от безсмъртие. Христос, Второто Лице на Светата Троица, приел върху Себе Си от Дева Мария това наше тяло. Нещо повече, Той приел върху Себе Си всечовешкото бреме на греха и отстъпничеството от Бога, приел го в буквалния смисъл на думата и до такава степен, че на Кръста тъмнината на нашите грехове потопила Него, Сина Божий, в трагичната бездна на богооставеността: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (срв. Марк. 15:34).

Ала тук се извършила тайната на нашето спасение: Агнецът Божий, отведен на заколение, приел върху Себе Си, взел върху Себе Си греховете на света. Преминал през долината на смъртта. Разрушил силата на ада. Възкръснал в Своята човешка плът, възнесъл нея и нас „в първото достойнство”, „отдясно на Бога Отца”. И така не само нашият дух, но и нашата плът придобила великия дар на Възкресението, който е обещан и даруван на всички вярващи в Божия Син, Христос. „Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век”.

„Христос воскресе, радост моя”, казвал преподобният Серафим на всеки човек — праведен или грешен, вярващ или невярващ, добър или лош, приятел или враг. „Денят на Възкресението е! Нека да се просветим с тържеството и едни други да се прегърнем. Да наречем „братя” тия, които ни ненавиждат и да им простим всичко заради Възкресението”*, пее Църквата през тези най-светли дни. Ето къде е Христовият ключ за тайната на човешките отношения, за тайната на братолюбието, мира и всеопрощението. Христос възкръсна за всички. За всички Той отвори дверите на Своето Царство. И всички призова да се трудят за общото дело: делото на възкресението от мъртвите. Затова думата „литургия” на гръцки означава общо дело, понеже чрез нея се полага пътят към тази обща цел, към общото Възкресение.

След въчеловечаването на Христос и неговото Възкресение на човечеството бил върнат даденият му при сътворението залог на божествеността. Подобно на древните римляни, ние сме склонни да следваме тяхната любима мисъл „Човешко е да се греши” и да гледаме на всичко човешко със снизхождение и дори с презрение. Това няма място в християнството. В християнството след въчеловечаването на Христос, в светлината на Неговото Богочовечество, всичко, което е истински човешко, носи в себе си залога на божествеността. Тази истина е радостна. И на нея се основава онова, което свидетелства нашият любим светец преподобният Серафим Саровски: във Въчеловечилия се и Възкръснал Христос всеки човек е радост, защото за всеки човек Христос се е въчеловечил и възкръснал.

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Радио Свобода”, 22 април 1984 г.

*Пасхална утреня, източник: bg-patriarshia.bg