ХРИСТОС И ЗАКХЕЙ

262 0

Автор: прот. Павел Аделгейм

Източник: adelgeim.livejournal.com

Превод: Пламена Вълчева

Веднъж Господ отишъл в Йерихон. С Него вървяло голямо множество народ, а безброй хора се стичали от всички страни, за да Го видят и чуят. Сред тях бил и един митар на име 3акхей. На неговата среща със Спасителя е посветено днешното евангелско четиво.

Евангелието разказва, че Закхей бил богат човек. Той бил началник на митарите. В Евангелието се казва също, че 3акхей бил грешен човек. Той тормозел и унижавал хората. 3акхей бил грешник, ала обичал Бога. Този удивителен парадокс ни е познат от собствен опит. Човек обича Бога и все пак греши. 3акхей носел в сърцето си любов към всичко добро и прекрасно. Когато чул, че Иисус е в града, той решил, че трябва да Го види, независимо от препятствията. А пред него имало едно препятствие: бил дребен на ръст и по никакъв начин не можел да зърне заобиколения от множество народ Христос.

Тогава Закхей се покатерил на едно дърво. Представете си: възрастен човек, уважаван от всички, познат на целия град… и изведнъж да направи нещо толкова несериозно! Като хлапе да се покатери на едно дърво. Закхей не се страхувал, че ще изглежда смешен. Не се е страхувал, че ще навреди на репутацията си. Желанието му да види Христос надделяло над останалите чувства. И ето той е на дървото, взиращ се с надежда и тревога в приближаващия се Христос. В очите му проблясвала не спокойна, а виновна съвест. Господ видял очите му. Такива очи Той търсел: „3акхее, слез от дървото. Искам да дойда в дома ти“. Развълнуван и объркан, Закхей се спуснал от дървото: „Господи, наистина ли ще влезеш в дома ми? Защо си толкова добър към мен? Ще дам половината от имота си на бедните и повече никого няма да обидя”.

Това събитие има историческо значение за нас: преди 2000 години срещата със Спасителя възродила Закхей за нов живот — с Бога и по Бога. Това събитие има значение за духовния живот на всеки от нас. Всички ние сме грешници. Всички ние имаме нужда да се възродим. В сърцето на всеки от нас живее, от една страна, грехът, а от друга страна — стремежът към доброто, любовта към Бога. Безкрайна бездна е човешката душа. Преподобни Исаак Сирин казва: „В човешката душа има планини и пропасти, бездънни стръмнини и адски дълбини. Но там също е и небето, и Бог, и ангелите, и светиите”.

Апостол Павел отбелязва един удивителен факт: „Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша“ (Рим. 7:19). Възможно ли е да се възродим? 3акхей желаел доброто, но вършел злото. Така живеел във властта на греха до срещата си с Христос. Срещата с Христос го възродила. „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама“ (Лук. 19:9).

На всеки християнин е нужна такава среща. 3акхей не само искал, но и търсел тази среща. Срещата е невъзможна без усилие, подвиг и жертва от наша страна. За да види Христос, на Закхей се наложило да предприеме решително действие: да се покатери на едно дърво. Всеки от нас има своето дърво, от което може да види Христос. На това дърво трябва да се покатерим. Това винаги е свързано с вътрешни и външни трудности. Но наградата за преодоляването им е голяма: духовното възраждане. Защо идваме в храма? Защо се молим вкъщи? Търсим среща с Господ Иисус Христос. Търсим дървото, на което трябва да се покатерим, за да видим Христос.

И ако сме упорити и направим това, Иисус непременно ще ни забележи и ще ни каже: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. (…) Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лук. 19:5,10).