ХРИСТОС СЕ РАЖДА

178 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

— Как да доближиш тайната? И то онази тайна, която е чужда за човешките дадености и е парадокс. Една тайна, която е непозната дори и за самите Ангели…

— Нашите духовни сензори са ограничени, нашето душевно разпадане и немощ възпрепятстват докосването.

— Борба и тревога да видиш нещо, да почувстваш дори най-малкото. Знаеш ли какво казва свети Кирил Александрийски?

— Не, не съм чул.

— Той казва: „Природата се разболя поради греха, чрез послушанието на един, тоест на Адам“.

— Тоест  гените, които са в нас, са болни?

— Да, болни са. Грехът, непослушанието, отдалечаването от извора на живота, отчуждаването от брата ни здраво са обхванали нашето битие.

— Сега къде сме? Унесох се от разговора.

— Пред входа на една пещера. Можеш ли да видиш вътре?

— Не, не мога.

— От тъмнината.

— Тъмнината подхожда на делата на света. Не мога да видя от светлината.

— От светлината?

— Да. Сякаш вътре има слънце.

В онзи момент прозвучава гласът на песнописеца, който пее своята творба: „…научиха се да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата”.

— Слънцето на правдата се намира в пещерата. Има ли такива, които Го познават?

— Ами, праведните, вярвам, че те трябва да Го познават добре.

— Кои са те?

— Това са светците, смирените, децата…

— Как всички те са познали „Слънцето на правдата“?

— Познали са Го, защото целият им живот е бил едно лечение. Влезли са вътре в себе си, открили са греха и са поставили лекарството на добродетелта, сложили са непослушанието на операционната маса, отстранили са го и на негово място са поставили присадката на послушанието. Дали са на „Слънцето“ своя мрак и Той го е просветлил, отворили са за Него вратите и прозорците на душата си…

— Добро е всичко това, тях къде да ги намерим днес?

— „Праведниците живеят довека“. Забравих да ти кажа, че праведниците са дарили на „Слънцето“ дори смъртта си и Той я е заменил с живот. Съединили са се с живота, с нетлението, с истината, с вечността. Така са живели, живеят и ще живеят во веки. Ето, ако сега ги попиташ: „Кажете ми, кое е това „Слънце“ в пещерата?”, ще ти отговорят.

„Какво да кажа? — прозвучава сладко като мед словото на св. Йоан Златоуст. — С удивление ме изпълва чудото! Като Отрок виждам Стария по дни! В ясли почива Този, Който има за трон небето! Ръце човешки докосват Непристъпния и Безтелесния! С повивки е обвит Този, който разбива оковите на греха“.

Прозвуча друг глас. На един нов Богослов, на св. Симеон: „Той е Властник на всичко, Съдия на всички, Цар на всички, Творец на светлината и Господ на живота“. В Неговата прегръдка „почива цялото творение“, допълни свети Исихий Йерусалимски.

Това е Христос и днес принася Себе Си „като Брат, Приятел, Отец, Майка и Жених“, прозвуча от Солун гласът на неговия свят епископ Григорий Палама.

Прозвучават и много други гласове: Христос е „Неизчерпаемото съкровище на всички блага“, „сладкото нещо и име“, „радование на сърцето“.

— Но защо Великият предвечен Бог се ражда?

„Идвайки на земята, Словото Божие опразни Себе Си, за да може чрез Неговото опразване (кеносис) да се изпълни светът“, отговаря Ориген.

— Страшно е това, тоест Бог да опразни Себе Си, за да се изпълни светът!

„Съществуващият се ражда и Несъздаденият се създава и Безграничният се ограничава… Този, Който дава богатството, става беден, става беден, вземайки моята плът, за да стана и аз богат съгласно Неговата божественост“, възкликва св. Григорий Богослов.

Християнинът се ражда и „се обновява, оживотворява и възсъздава, човешката природа става такава, каквато е била първоначално — облечена с Божията благодат“, допълва св. Григорий Нисийски.

С раждането на Богочовека „настанало разрушението на смъртта и възкресението на живота“, възглася на свой ред фарът на Александрия св. Атанасий Велики.

— Наистина защо Бог се е склонил към човеците, след като с всяко свое действие те Го отхвърлят?

Един уважаван стар глас, познат на поклонниците на Светите Земи на Новия Божи Завет, евангелист Йоан отговаря: „Толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син…“.

—Защо?

„Та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“.

— Бог от любов се роди, прие образ на Раб, понесе греха ми, разпна се, биде погребан. Добро е всичко това, но да се роди в животински ясли, е това вече идва в повече!!!

Да, в яслите, се провиква триумфално св. Кирил Александрийски, защото „намерил оскотял човека“… Намира го да се храни с рожковите на блудния син. Христос влязъл в яслите, тоест в мястото, където се хранят животните, и когато „скотоподобният“ човек се доближил, за да нахрани „скотската“ си душа, вместо с животинска храна, видял и се нахранил с „хляба от небето и тялото на живота“.

— Онзи женски лик отдясно на Младенеца на кого е?

Тогава мнозина отци, облечени с архиерейски и свещенически одежди, се включват в един глас: „Застана Царица Теб отдясно…“.

От Кипър св. Епифаний отговаря на въпроса: женският лик е „духовната трапеза на вярата, която  подала на света хляба на живота“.

Св. Теодот Анкирски възкликва: „Мъдростта на Отца Храм в нея неръкотворен съгради“.

„Пречистият храм на Спасителя…“, пеят светите песнописци.

— Тя е „скинията“, в която влязъл Първосвещеникът Христос и  свещенодействал нашето спасение.

Слушай внимателно какво казва един велик отец на Църквата от Дамаск, Йоан, който възлюбил силно света Богородица: „Богородица е живоносна трапеза, „която прие нематериалния огън на Божеството“. Духовна трапеза на „божествената мъдрост“, пресвята трапеза, „трапеза на Божия Хляб“. В тази трапеза участват „тези, които са причастни на Бога“, допълва св. Григорий Палама.

Тогава прозвуват много гласове, възпяващи Богородица. „Работилница на Въплъщението“ е Пресвета Богородица, се провиква Евтимий Зигавин. „Небесна врата“, казва Неофит Монах. „Чрез сродната нам нейна плът доближихме Бога”, казва Исидор Солунски. „Божествена мироположница“, която ще облагоухае нашата грозота. „Тя е възприемница на грешниците при тяхното кръщение във водите на покаянието“, казва от пустинята приличащата на скелет преп. Мария Египетска.

Тогава св. Григорий Нисийски замислен подчертава: „Когато си припомня непослушанието на Ева, плача, а когато видя и усетя плода на Богородица Мария, се обновявам.“

— Кой е този мъж?

— Това е Йосиф. Проявява послушание към Божия план. Не го интересува светът. Той е олицетворение на мълчаливото и безропотно послушание. Този, който можел много да  каже, не ни оставя нито едно изречение, нито една дума. Какво да кажеш, когато държиш в ръцете си Всичко, когато прегръщаш Този, Който създаде ръцете ти, когато виждаш Този, Който от пръст създаде очите ти… Какво да кажеш?!

— Всички други, които бързат към пещерата, кои са?

Думата взема св. Йоан Златоуст и обяснява: „И така, всички тези днес се удивиха, виждайки Царя на небето да се намира на земята, с човешка плът, роден от девствена утроба.

И дойдоха царете да се поклонят на небесния Цар на славата.

Дойдоха вóйните да послужат на Архистратига на небесните сили.

Дойдоха жените да се поклонят на Този, Който превърна скърбите на жената в радост.

Дойдоха девиците да се поклонят на Този, Който създаде гърдите и млякото и сега сучи от Майка Девица.

Дойдоха младенците да се поклонят на Този, Който стана Младенец, за да възложи славословие „в устата на младенци и кърмачета“.

Дойдоха децата да се поклонят на Този, заради Когото яростта на Ирод ги направи първомъченици.

Дойдоха мъжете да се поклонят на Този, Който  стана Човек, за да избави хората от техните беди.

Дойдоха пастирите да се поклонят на добрия Пастир, Който жертва живота си заради овците.

Дойдоха свещениците да се поклонят на Този, Който  стана Първосвещеник „по чина Мелхиседеков“.

Дойдоха и робите да се поклонят на Този, Който прие образ на раб, за да превърне робството в свобода.

Дойдоха рибарите да се поклонят на Този, Който ги превърна в ловци на човеци.

Дойдоха митарите да се поклонят на Този, Който от митарите яви евангелист.

Дойдоха блудниците да се поклонят на Този, Който предаде нозете Си на сълзите на една блудница.

Накратко, дойдоха всички човеци да видят Божия Агнец, Който взема върху раменете Си греховете на света:

Влъхвите, за да Му се поклонят. Пастирите, за да Го славословят. Митарите, за да Го проповядват. Блудниците, за да му принесат миро. Самарянката,  за да утоли жаждата си. Хананейката, за да получи благодеяние“.

— В крайна сметка, това събитие — Въплъщението на Господ —  толкова ли е важно за човека?

„Това е рожденият ден на цялото човечество, денят на раждането на Господ“, подчертава св. Василий Велики.

Раждането на Господ е „трус, който разтърси цялата земя“, продължава св. Григорий Богослов.

„В деня на раждането на Господ, казва св. Йоан Златоуст, бяха развързани дългогодишните окови. Дяволът бе посрамен. Демоните избягаха. Смъртта бе разрушена. Раят се отвори. Проклятието изчезна. Грехът бе прогонен. Заблудата бе отдалечена.  Истината се откри. Проповедта за благочестието се изля и разпространи навсякъде. Царството небесно бе присадено на земята. Ангелите събеседват с човеците. Всичко стана едно.“

— Ние сега какво да правим, за да почувстваме тази велика тайна?

„С влъхвите донеси дарове  и със звездата бягай“.

— Добре, ще вървя със звездата, но да дам и аз дарове като влъхвите? Какви дарове мога да принеса?

„Греховете си“, отвърна св. Йероним, отговор, който и той самият чул от устата на Богочовека.

— Греховете ми да направя подарък за Христос!

— Да, греховете ти, за да ги вземе Той Самият и на тяхно място да сложи кръста на живот.

— Добре, греховете си ги давам, жертвам ги, но какво друго да направя?

„Блажен, възкликва свети Симеон, е онзи,  в когото светлината на света (тоест Христос) вече се е изобразила“.

— Да, но какво друго да направя?

„Празнувай“, предлага св. Григорий Богослов.

— Да празнувам, как?

„Не празнично, а божествено; не светски, а свръхсветски…“.

Тогава един подвижник, от една скала, извика: „Никой да не е нерадив, никой да не презира…“.

— В крайна сметка разбрах.

— Какво?

— Че извън пещерата не съществува решение, не съществува изход, не съществува надежда, брате мой!

— Да, не съществува…

„Вътре е Христос, Който е всичко”, се чува гласът на преп. Порфирий Кавсокаливит.