Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Ако мислиш, че съществува дори една твоя сълза, която Христос няма да вземе предвид и ще остави да падне безцелно на земята, много се заблуждаваш. Всяка човешка сълза, болка и въздишка са и един гвоздей в тялото на Христос, който Му причинява болка и ни показва Неговото Възкресение.
Кръстът на Христос е съучастието на Бога в мъките и страданията на човечеството. Богът на Църквата не е един скрит бог, който почива в небесното си блаженство. Той се опразва от Своята слава, слиза на земята, влиза в нашия живот, участва и страда в историята ни, изпитва болка, живее, върви заедно с нас. Христос е страдащият Бог, не силният, властният и началстващият, а смиреният и служещият.
Славата на Христос е Неговият Кръст, защото там Той ни открива, че е Бог на любовта. Той можеше и да не премине през цялото това премеждие на болката и страданието, но се пожертва за нас, показа ни колко ни обича, защото дойде да ни укрепи, изцели и възкреси. Затова нека помним във всекидневния живот, че във всеки кръст, който понасяме, във всяка болка, която чувстваме, във всяка безизходица и скръб Христос не е отсъстващ или безразличен, а напълно присъстващ и действащ. Разбира се, Той има Свой начин, по който говори, отговаря, помага и да укрепява. Повечето пъти ние не го разбираме. Логично е, защото нашият ум не може да побере Божия замисъл, въпреки това сърцето може да почувства, да повярва и да се довери.
Защото едно е сигурно — Христос ни вижда и ни наблюдава, участва в живота ни и стои до нас. Веднъж, за да ни вдигне и веднъж, за да ни научи да ходим сами.
***
Всекидневно носим много и различни маски. Приемаме достатъчно роли дотолкова, че накрая да загубим връзка с нашето истинско аз и с нашите истински нужди. Създаваме едно лъжливо аз, което има лъжливи нужди. И ако тази игра на роли и власт може да ни помогне да оцелеем в джунглата на всекидневието, тя изобщо не ни помага да заживеем в радостта на Божието блаженство.
Това не ни помага да се запознаем с Бога, защото Бог като завършена и истинна личност търси истинската и автентична част на нашето битие, за да се срещне с нея. Ще ми кажете: „Ама кой човек е напълно истинен?”. Никой. Това е истината. Никой човек не е напълно завършен. Ние сме несъвършени, немощни, грешни, както казва Църквата. Така се тълкува същността на библейското слово, когато ни казва, че дори и един ден да живее човек, е грешен. С други думи, той е наранен, уязвен, слаб, недостатъчен. Коя е неговата рана? Смъртта, раздробяването, той е на части. Не слушайте всички онези, които оневиняват живота на хората, искайки да изопачат понятието за греха като нарушаване на закона, което води до наказание от небето. Това няма никаква връзка с православната богословска традиция, която ясно вижда в греха един екзистенциален крах, безсилие и рана, които се нуждаят от изцеление, а не от съдилище.
Затова добрият Бог в Своя план и промисъл, за да ни доведе до среща с нашето най-дълбоко аз, което живее и съществува под десетките наши маски, допуска и никога не създава изкушенията и изпитанията. С други думи, позволява да се изправим пред последиците от нашите избори или от изборите на другите. Защото човешката природа като всеобхватна се повлиява от и влияе на живота на другите. Злото може да дойде от мен към самия мен, но и от другия към мен и от мен към другия. Може да дойде и от дявола.
Бог никога не е причина за злото. Нека вложим това добре в ума си, за да не изпадаме в изкушение да обвиняваме Бога. Защо, ще каже някой, Бог допуска изпитанията и изкушенията? Именно за да ни доведе до нашата истина. До нашата истинска идентичност. И за да стане това, трябва да рухнат самозаблудите. Да се чупят витрините на егото. Да се смачка нашият идол и да се пропукат солидните основи на нашия егоизъм. Когато повърхността е толкова твърда, наистина, кажи ми, как ще влезе светлината на Бога? Тя първо трябва да се пропука, да се разбие и след това да се освети. Радвай се, когато падаш и се смачкваш, когато всичко вехто и лъжливо в теб гние, защото само в загнилостта на вчера процъфтява утрешния ден на Бога.
