Автор: Павел Стефанов
Господ Иисус Христос ни казва “Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). По какво да разберем дали то е в нас? Ние го разбираме, когато изпитваме радост, не просто щастие, но чувство, което превъзхожда щастието. Това е чувство, което идва от сърцето, когато ние знаем, че Бог е с нас и в нас. Царството Божие е „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17). Трябва усърдно да се стремим да придобием в себе си Царството Божие още тук в този живот, за да бъдем в него вечно. Христос казва: „който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него“ (Лука 18:17). А какво значи като дете? Детето е незлобливо, смирено, не завижда, не се гневи, не мисли зло никому, не се сърди, не помни злото, не се стреми към трупане на пари и богатства, не пожелава чуждо, не се тревожи за нищо, всички хора му се струват добри, всички обича. Именно тези добродетели трябва да придобием, а това става с много труд от наша страна („царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ -Мат. 11:12) и с Божия помощ, защото всяка добродетел е дар от Бога („Всяко добро деяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините“ – Иаков 1:17). И така, за да влезем в Царството Божие ние първо трябва да го приемем в себе си. Затова в молитвата „Отче наш“ просим „да дойде Твоето царство“. Архимандрит Серафим (Алексиев) дава пример с гъба в съд с вода като казва, че както водата е в гъбата и гъбата е във водата, така и Царството Божие е в човека и човекът е в Царството Божие.
Царството Божие е правда. Ще придобием правда ако се стараем да изпълняваме Божиите заповеди. И не само да ги изпълняваме външно, но и да имаме разположение към тях. Св. ап. Павел ни поучава „ненавиждайте злото, прилепяйте се към доброто“. Не просто да не правим зло, а да ненавиждаме злото. И не просто да вършим добро, а да го желаем от цялото си сърце – прилепяйте се към доброто. А венецът на всички заповеди е любовта – на първо място към Бога и след това към ближния. Любовта е царският закон според Писанието (Иаков 2:8).
Царството Божие е мир. Мирът в сърцето е основното, към което трябва да се стремим. Сам Господ Иисус Христос казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27). Това е сладък мир, тишина и покой на сърцето, дар от Бога. Като войни Христови ние трябва да водим война против собствените си страсти и похоти, за да се очистим, а победата е от Годпода. Най-вече трябва да се борим против гордостта си и да просим от Бога да ни дарува смирение, защото Той е казал: „..и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Почти всяко послание на св. ап. Павел започва с молитвено пожелание за благодат и мир.
Царството Божие е радост в Духа Светаго. Тази радост идва от любовта и чистата съвест. Св. ап. Павел казва: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). Според тълкуванието на блажени Теофилакт Български коренът на всички блага е в любовта, а после в радостта. Който обича винаги се радва, дори и когато претърпява зло, защото гледа на причиняващия зло като на благодетел. Но се радва за Бога, тъй като прави и претърпява всичко заради Него и затова се весели с блага съвест. А от любовта и радостта той има и душевен мир.
Нека размишляваме още, че ако Царството Божие е в нас, значи и Царят (Христос) е в нас. Защото всяко царство има цар. И обратно – ако приемем Христос в себе си, приели сме и Неговото Царство. А това е целта на нашия живот, най-висшето благо за човека – единението с Бога.
Препратки:
Блажени Теофилакт – „Тълкувание на посланията на св. ап. Павел“
orthodoxwayoflife.blogspot.bg
