Цветница: Входът

14168 0

Източник: www.orthodoxchristian.info
Превод: Людмила Грибнева

От литургическа гледна точка Лазарова събота е предпразненство на Цветница – влизането на Нашия Господ в Йерусалим. Двата празника споделят обща тема – тържествуване и победа. Съботата разкрива Врага, който е Смъртта. Цветница известява значението на победата като тържество на Царството Божие. Цветница показва как света приема своя единствен Цар, Иисус Христос.

Официалното влизане в Светия град било единственото видимо тържество в живота на Иисус. До този ден, Той последователно отхвърлял всички опити да бъде възхваляван. Шест дни преди Пасха Той не само приел да бъде възхвален, Той Сам провокирал и уредил това прославяне като направил това, което пророк Захария обявил: “…ето, твоят Цар иде при тебе, … кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9). Той дал ясно да се разбере, че Той иска да бъде приветствуван и признат за Месия, Цар и Спасител на Израел. Библейските описания наблягат на всички тези месиански отличителни белези: палмите, виковете „Осанна” от тълпата, бурното одобрение на Иисус като Син Давидов и Цар на Израел. Значението на това събитие е, че историята на Израел вече идва към края си, защото целта на тази история била да провъзгласи и да подготви Царството Божие, идването на Месия. И това вече е изпълнено. Защото Царят влиза в Своя Свети град и в Него намират изпълнение всички пророчества и всички очаквания. Той официално слага началото на Неговото Царство. Литургията на Цветница отбелязва това събитие. С палмови клонки в ръце (върбови в България, бел. прев.), ние се отъждествяваме с хората от Йерусалим, заедно с тях посрещаме скромния Цар, пеейки Му „Осанна”.

Но какво е значението на всичко това за нас днес? Първо, това е нашето изповядване на Христос като наш Цар и Господ. Ние много често забравяме, че Царството Божие вече е било въведено и че в деня на нашето кръщение ние сме станали негови граждани и сме обещали да поставим верността си към него над всичко останало. Трябва да помним, че за няколко часа Христос наистина бил Цар на земята, в този наш свят, само за няколко часа и в един град. Но, както в Лазар ние разпознаваме образа на всеки човек, в този един град ние приемаме мистичния център на света и всъщност на цялото творение. Защото това е библейското значение на Йерусалим, фокусът на цялата история на спасението и изкуплението, светият град на Божието идване. Следователно, обявеното в Йерусалим Царство е всеобщо Царство, обхващащо в перспективата си всички хора и цялото творение. Входът на Иисус в Йерусалим идва на края на целия процес на подготовката, разкрит в Библията: това бил краят на всичко, което Бог направил за хората. И по този начин, този кратък час на Христовия земен триумф придобива вечно значение. Той представя реалността на Царството в нашето време, във всеки час, превръща това Царство в смисъл на времето и негова най-крайна цел. Царството е разкрито на този свят – от този час, неговото наличие оценява и преобразява човешката история. И в най-тържествения момент на нашата литургическа възхвала, когато получим клонка от свещеника, ние обновяваме нашата клетва към нашия Цар и изповядваме Неговото Царство като най-краен смисъл и съдържание на нашия живот. Ние изповядваме, че всичко в живота ни и в света принадлежи на Христос, нищо не може да бъде отнето от неговия единствен истински Собственик, защото няма сфера от живота, в която Той да не властвува, да откупва и спасява. Ние обявяваме всеобщата и пълна отговорност на Църквата за човешката история и поддържаме всеобщата й мисия.