Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)
Източник: www.mystagogyresourcecenter.com
Превод: Пламена Вълчева
Христовото Преображение е велик Господски празник, защото е посветен на Господ Иисус Христос и е тясно свързан с Христовото Възкресение и Възнесение, но и защото ни показва до какво се свежда Свещеното Писание и каква е неговата цел. Тези два характерни момента представляват интерес и ще бъдат разгледани в днешното послание.
Първият от тях е, че описаното от евангелистите събитие на Тавор представлява нагледно Свещено Писание. Когато говорим за Свещеното Писание, ние имаме предвид Стария и Новия Завет, които Бог е установил със Своя народ. Старият Завет включва онова, което се разказва в свещените книги за сътворението на света и историята на израилския народ, а Новият Завет — всичко, което се отнася за живота на Христос и за дейността и учението на светите апостоли.
Това е показано нагледно на планината Тавор. Христос е по средата между двамата пророци — Моисей и Илия, които са представители съответно на Закона и на пророците, по-надолу от Христос, Който е в славата Си, стоят тримата ученици — Петър, Яков и Йоан, които са представители на апостолите, а Христос е благоволил да стане видима светлината на Божеството, която дотогава е била скрита.
Представителите на Стария Завет, Моисей и Илия, сега съзерцават въплътилия се Син Божи, Този, Когото са виждали без тяло, а учениците съзерцават славата на Христовата божественост в Неговото тяло.
Цялата тази картина свидетелства за това, че центърът на всички човеци, старозаветни и новозаветни, е прославеният Христос и че несъмнено съществува тъждество между преживяното от пророците, апостолите и светците от всички векове.
Гласът на Отца, който се чува в същото време: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!” (Марк. 9:7), показва, че Христос, Който се явява без тяло на пророците и Който стана човек, е Синът и Словото Божие, Той е първообразът на сътворения човек, Той е сътворил човека и затова христологията стои в основата на Божието Откровение. Затова и ние трябва да бъдем христоцентрични.
Някои съвременни богослови учат, че ако явяванията на Бога в Стария Завет са явявания на Отца, то в Новия Завет са описани явяванията на Сина и Словото Божие. Сблъсквайки се с подобни еретически учения през II и III в., Църквата е приела, че Христос е Този, Който се явява в Стария и Новия Завет — в Стария Завет без плът, а в Новия в плът.
Затова и сме длъжни да спазваме Христовите заповеди, защото те не са човешки заповеди, а Божие откровение. Спазвайки Христовите заповеди, ние избираме между Бога и дявола, между Божията воля и волята на дявола, между Рая и Ада. Свещеното Писание не е човешка книга, а духовна книга, която ни показва как Бог иска да действаме в живота си.
Вторият момент от Божието откровение на Тавор се отнася до целта на Свещеното Писание. Несъмнено целта на Свещеното Писание е да ни открие Кой е Христос — Той е истинският Бог, а крайната цел, разбира се, е да бъдем упътени към планината на собственото си преображение.
В песнопенията на празника се вижда ясно коя е висшата цел на въплъщението на Сина и Словото Божие. В един наситен с богословие тропар се казва: „Този, Който в древност разговаря с Моисей на планина Синай чрез образи и каза: Аз съм Вечносъществуващият, днес се преобрази на планина Тавор пред учениците Си и показа първоначалната красота на образа (Божи), възприел в Себе Си човешката същност”*.
Това означава, че славата на Христос, която се разкрила на планината Тавор, когато лицето Му засияло като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина, е прототипът на нашия образ. Такъв образ са имали Адам и Ева при своето сътворение, и този образ те е трябвало да съхранят. В това се състои богословското разбиране, че човекът е създаден по Божи образ и подобие, което е и нашата цел.
Разбира се, това е целта и на православното богословие, което не бива да се занимава само с човешкото познание, а с това как човекът да достигне до съзерцанието на Божията слава като Светлина. Към това трябва да е насочена пастирската грижа на Църквата чрез тайнствата и спазването на Христовите заповеди.
*Превод: свещ. Траян Горанов, източник: dveri.bg.
