Автор: прот. Игор Прекуп
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Точно така ми се иска да поздравя всички нас с Рождения Ден: ражда се Христос, а заедно с Него и цялото човечество, на което Той се явява Начатък.
Както казва светителят Василий Велики: „Да празнуваме спасението на света и деня на раждането на [новото] човечество. Днес е отменено осъждането на Адам. Вече [няма сила Божествената] присъда: Пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3:19), но [човекът] чрез съединяването с Небесния (1 Кор. 15:48) е възнесен на Небето”.
Човечеството като цяло се ражда в Христос за вечен живот – засега само потенциално, защото реалното раждане свише (Йоан. 3:3-7) на всеки, който откликва на призоваващата благодат, става в Тайнството на Кръщението, но Христос, преди да стане Първороден измежду мъртвите (Кол. 1:18 и др.), става Първороден от „родилите се по плът със Своето живеене между нас (Йоан. 1:14), правейки тялото съприродно на Него поради Въплъщението човеческо, съпричастно на Бога: „… Той стана син човечески, за да стане човекът Син Божи” – учи св. Ириней Лионски; „То (Словото – И. П.) се въплъти, за да се обожим ние” – повтаря св. Атанасий Велики.
„Синът на безначалния Отец, истинският Син – продължава тази мисъл св. Йоан Златоуст – благоволи да се нарече син Давидов, за да направи тебе син Божи, благоволи да има за Свой баща раб, за да направи тебе, раба, баща на Владиката. Виждаш ли благовестието още в самото начало? Ако се съмняваш в своето богосиновство, то увери се в него, слушайки какво е станало с Христос. Според човешките разсъждения е много по-трудно за Бога да стане човек, отколкото за човека да стане син Божи. И така, когато слушаш, че Синът Божи е син Давидов и Авраамов, то вече не се съмнявай, че и ти, който си син на Адам, ще бъдеш син Божи. Той не би понизил Себе Си напразно и без особена цел до такава степен, ако не искаше да възвиси нас. Той се родил по плът, за да се родиш ти по дух”.
„Бог – казва св. Василий Велики – [се яви] в плът, действайки вече не от разстояние, както [било] при пророците, а правейки човешката природа срасната и съединена със Самия Него и така издигайки към Себе Си цялото човечество с помощта на сродната на нас Своя плът”.
Богочовекът Иисус Христос дава възможност на всички хора да се родят свише, но нейното осъществяване е свободен избор на всеки.
„Христос се ражда – славете Го! Христос идва от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възнесете се! Пейте на Господа, цяла земьо! (Пс. 95:1) – обръща се към нас св. Григорий Богослов в своето „Слово на Богоявление или на Рождество на Спасителя”.
Тези думи са вдъхновили св. Козма Маюмски, съставил канона на празника, който ние слушаме в храма на рождественските богослужения (вторият канон, който се чете на утренята, е съставен от неговия роден брат преп. Йоан Дамаскин). С тези думи започва ирмосът на първа песен.
„И ще кажа – продължава св. Григорий – и на двамата заедно: да се веселят небесата и да тържествува земята заради Небесния, Който след това стана Земен! Христос е дошъл в плът – с трепет и радост се развеселете, с трепет поради греха, и с радост поради надеждата”.
Христос се е родил в плът, и в Него човечеството се ражда свише… за какво? Странен въпрос, нали? Раждат се, за да живеят. Синът Божи – Самият Живот и Подателят на живота – става човек, за да живее и в плът, а ние – хората – да получим възможността да живеем по дух и да наследим Царството, приготвено за нас от създание мира (Мат. 25:34). Но не бива да забравяме, че раждането на човечеството в Христос – това за всеки от нас е само възможност за избор. Без Неговото въплъщение не би съществувала и самата възможност, но именно възможност, а тя вече предполага свободен избор.
Избери живота (Втор. 30:19) – обръща се Бог чрез Моисей към Своя народ, а в негово лице – и към цялото човечество. А към тези, които са го е избрали, Той се обръща чрез апостол Йоан:
Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10). Раждайки се за вечен живот чрез Тайнството Кръщение, ние го избираме, но трябва да потвърждаваме този избор през целия живот. До самата смърт, която трябва да бъде „заключителен акорд” на този житейски избор, независимо дали кончината ще бъде мъченическа или „естествена”. Това е като в музиката: финалът не е прекратяване, не са просто последни ноти, а заключителна, органично произлизаща от, ако може да се каже, духа на произведението, част. Ние избираме живота не само с раждането, но и с обличането в Христос.
Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27) – се пее, когато кръщаващият се обикаля около купелта. Св. Теофан Затворник акцентира именно върху тези думи, разяснявайки смисъла на тайнството: „Кръщаващите се, по силата на това, че в кръщението се раждат от Бога, са синове Божии. Но Апостолът задълбочава тази мисъл и искрено показва синовството на Бога на кръщаващите с думите: в Христа се облякохте. Раждането от Бога, което по същество е същото, което и творението, не е задължително да сближава с Бога раждащия се, като сътворен: той може да остане и много далеч от Бога. Ставайки едно с Христос, той по същество се съединява и с Бога. Но облеклият се в Христос, Сина Божи, не може да бъде далече от Бога. Светият Златоуст казва: „Защо той не е казал: които в Христа се кръстихте, от Бога се родихте? Защото употребеният от него израз е по-силен и величествен. Защото, ако Христос е Син Божи и ти си се облякъл в Него, имаш Сина в самия себе си и си се уподобил на Него, то чрез това си доведен до сродство с Него”.
Какво значи да се облечеш в Христос? Да съпоставим двата израза: „кръщаващият се получава нов живот” и „кръщаващият се облича в Христос”. Ще се окаже, че новият живот е обличане в Христос, или, което е същото, новият живот е получаване на Христовия живот, организиране на нашия вътрешен мир по образа на Христос Господ. … Очевидно е, че в кръщението, даващо синовство на Бога или обличане в Христос, се извършва същностно изменение на цялото духовно и нравствено съзнание на човека. Той става христоподобен, след което започва христоподражателен живот”.
Ето и още едни много важни думи на св. Теофан: „Духът Божи прави хората синове, възраждайки ги – но всички ли? Не всички, а само онези, които са повярвали в Господа, взели са решение да Го следват във всичко, и заради това свое разположение са приети в Божието благоволение, определени са да бъдат синове. След това Дух Свети, дошъл чрез тайнството, ги прави синове по същност, и след като ги направи такива, пребивава в тях и ги учи да се възнасят към Бога, като към Отец”.
Синът Божи се облича в човешко естество, за да го изцели; ние се обличаме в Христос, за да се изцелим в Него: „За Него не е било срамно – да понесе собственото Си създание – казва св. Йоан Златоуст – и това създание е придобило най-велика слава, ставайки облекло на Художника. Както при първото сътворение не е било възможно да се образува човекът, преди пръстта да бъде взета в Божиите ръце, така и повреденият съсъд не може да се възобнови, ако не стане облекло на Създателя (курсив на автора. – Бел. прев.). Но какво да кажа или за какво да започна да беседвам? Чудото ме изумява. Старият по дни е станал Младенец; Седящият на висок и издигнат престол се полага в ясли; неосезаемият, прост, несложен и безтелесен бива осезаван от човешки ръце; разкъсващият веригите на греха се повива в пелени – защото Той желае това, Той иска да превърне безчестието в чест, да облече безславието в слава, да покаже образа на добродетелта в пределите на унижението. Затова Той приема моето тяло, за да вместя аз Неговото Слово и, приел моята плът, ми дава Своя Дух, за да може, и давайки, и приемайки, да ми предаде съкровището на живота. Той приема моята плът, за да ме освети; дава ми Своя Дух, за да ме спаси. Но какво да кажа, или за какво да започна да беседвам? Ето, Девицата ще зачене в утробата си (Ис. 7:14). А сега се говори за това не като за бъдещо, а се съзерцава като вече станало”.
„Сърцето ми разцъфва, мислите ми се изпълват с живот – радостно възкликва св. Василий Велики, като в същото време се съкрушава, че „езикът е неопитен и няма думи, за да изрази толкова голяма радост”. И в действителност трудно е да се облече в думи това, което сърцето преживява в този ден.
Рождество Христово е като преддверие на Пасха: „Днес древните вериги са развързани – тържествено възглася св. Йоан Златоуст, като че хвърляйки мост от своето „Слово на Рождеството на нашия Спасител Иисус Христос” към „Огласително слово на света Пасха”, четенето, на което е задължителна част от пасхалната утреня – дяволът е посрамен, бесовете са се обърнали в бягство, смъртта е съкрушена, раят е отворен, проклятието е унищожено, грехът е прогонен, заблудата е премахната, истината се е върнала и учението на благочестието се е разпространило навсякъде, небесният живот е насаден на земята, ангелите влизат в общение с хората и хората безтрепетно беседват с ангелите. Защо? Защото Бог е дошъл на земята и човекът – на небето; всички са се съединили. Дошъл е на земята изцяло съществуващият на небесата, и изцяло съществуващият на небесата всецяло се явява на земята. Бидейки Бог, Той е станал човек, не преставайки да бъде Бог; бидейки безстрастно Слово, Той е станал плът – станал е плът, за да обитава в нас. Той не е станал Бог, а е бил такъв; станал е плът, та Този, Когото небето не побирало, приели яслите. Затова Той бил положен в ясли, та Хранещият всички да приеме младенческа храна от Майката Дева. Затова Отец на бъдещите векове, като Младенец, не е чужд на обятията на Девата, за да стане достъпен и за влъхвите”.
Честит Рожден Ден, хора! И Бог да даде на нас, които се стремим към обожение, да не забравяме, че животът по дух е чудесен, защото превъзхожда естеството. Но свръхестественото не е противоестествено, и обличането в Христос не е унищожаване на човешкото в себе си, а негово очистване, изцеление, преображение и възвисяване в Него.
