Честност спрямо себе си

1772 0
smirenieto-11

Автор: о. Джордж Морели
Източник: www.orthodoxytoday.org
Превод: Людмила Грибнева

Кът на свещеника

Кратки есета, написани за бюлетина на болницата за ветерани в Ла Джола, Калифорния

Ако трябваше да напиша кратка статия за смирението, щях да си помисля, че няма да е добре приета от някои хора. Смирението е добродетел, която не е високо ценена от секуларното общество. Понякога обаче, статия с различно заглавие, но подобно съдържание може да спечели интереса на читателя. Преди няколко месеца написах статия за „Кът на свещеника” с хващащото заглавие „Високомерието на силата, силата на смирението”, която се прие добре. Честност спрямо себе си, заглавието на тази статия, може да убеди читателя да вземе предвид една друга страна на смирението, честността спрямо себе си, да разбере по-пълно какво е смирението, а също и да бъде способен да го приложи в живота си.

Смирението не е останало непризнато от съвременните психологически изследвания, чийто открития предполагат, че смирението е многомерно. Критичните фактори, съставящи смирението, включват себепознанието, съзнаването, откритостта и способността да виждаш нещата от различни перспективи1. Така, заглавието на тези кратки разсъждения, Честност спрямо себе си, е добро резюме на тези величини. Различни религиозни и философски традиции също са описали тези елементи. Според индуската традиция, веднъж Махатма Ганди отбелязва: “Глупаво е човек да е прекалено сигурен в собствената си мъдрост. Здравословно е да му бъде напомняно, че и най-силният може да отслабне, и най-мъдрият – да сгреши.” На друго място той посочва: “Да вярваш в нещо и да не живееш според него е непочтено.”2

Юдейският пророк Йеремия отбелязва, че нашият живот трябва да включва себепознание, което ще ни доведе до светост. Това е особено приложимо след преживяването на тежки изпитания в живота. В прочувствените си вопли относно нещастията на юдеите след разрушаването на Йерусалим и великолепния му храм (587 преди Христа), той пише: “Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.”(Плач Йеремиев 3: 40) Смирението, т.е истинската честност към себе си и за себе си, може да бъде уподобена на това да си получил много ценно образование. Това е отбелязано от Александър Солженицин, когато той пише: “Един лошо образован човек се държи с високомерно нетърпение, докато истински дълбокото образование отглежда скромност.”3

Според традициите на Източната църква, постигането на себепознание изисква проницателност. Св. Петър Дамаскин пише: “нуждаем се от благоразумие във всичко, ако искаме да знаем как да се държим…” Много резултатен начин да получим правдива оценка за себе си е да получим обратна връзка от опитен психо-духовен наставник (казано по друг начин: старец, духовен баща/ майка). Св. Петър ни напомня думите на Св. Антоний Велики: “трябва да търсим съвет за всичко; и трябва да се съветваме не просто с когото и да било, но с онези, които имат благодатта на благоразумието; защото, ако човекът, с който се съветваме няма опит, можем и двамата да паднем в ямата…”4


1. Nielsen, R., Marrone, J. A., & Slay, H. S. (2010). Нова книга за смирението: Exploring the humility concept and its role in socialized charismatic leadership. Journal of Leadership & Organizational Studies, 17, 33-43.

2.http://www.goodreads.com/search?q=humility&search%5Bsource%5D=goodreads&search_type=quotes&tab=quotes/ http://www.best-self-help-sites.com/honesty-quotes.html

3.http://www.goodreads.com/search?page=2&q=humility&search%5Bsource%5D=goodreads&search_type=quotes&tab=quotes

4. Добротолюбие: Пълният текст (Том I-IV) (1983-1993) Sherrard, P., Palmer, H.E., & Ware, K. (преводачи). Winchester, MA: Faber & Faber.