ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

3617 0
botio

 Ботьо Димитров

“Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!”

Братя и сестри,

 

Пред Спасителя стоял един човек, един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Христос, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка – чедо,  обхванато от зъл дух.

Той осъзнава, че вярата му не е достатъчна, но проси помощ, защото се надява на милост от Бога.

И тази негова надежда всъщност доказва вярата му.

Защото той не се определя като вярващ, поради истинското си смирение, но упованието в помощта Божия разкрива голямата му вяра. Бащата не казва, че е вярващ – той показва, че вярва.

 

Църквата е  посветила четвъртата неделя на Великия пост  на преподобни Иоан Лествичник. Наричаме го така, заради името на книгата, която той ни завеща – „Лествица, възвеждаща на небето”. Това е книга, която можем да наречем  ръководство за възхождане от земята на небето, от дълбините на греха до върха на любовта Божия и съединение с Христос.

„Лествица”-та се състои от тридесет глави – степени – стъпала, водещи в Царството Божие, и наистина е стълба на спасението. Преп. Иоан ни зове на този път: „Вървете и не се обръщайте назад; ако паднете, вдигнете се и продължавайте по пътя”.

„Лествица”-та, тази мъдра християнска книга, трябва да ни бъде настолна, към която ние можем да се обръщаме през целия си живот, използвайки я за своето спасение.

Борбата с пороците и греховете се увенчава с успех, когато в нея има постепенен преход от малкото към голямото, в зависимост от нашите духовни и телесни сили.

След дългия път на „лествицата”, преминаван със смирение и целомъдрие, след труда на обуздаване на невъздържания език, след поста и молитвите – човек възхожда на последната степен – висотата на любовта. Любов кротка, прощаваща и мирна посреща подвижника в Небесната Обител.

Може би за мнозина от нас четенето на “Лествицата” на св. Йоан ще предизвика страх и смущение. “Та нима може някой да се изкачи по тази стълба?” ­ ще си помислим ние. За човека е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно!

Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова, а не на своите сили.

Ето защо, пристъпвайки към четенето на “Лествицата”, не бива да си поставяме като задача изкачването на недосегаемата й височина. Нашата задача е да работим за Господа през целия си живот. А какви ще са плодовете ни, зависи от Божията благодат.

„Какво трябва да променим в себе си”…?

Една стара еврейска поговорка гласи: „Ако не станем по-добри, ще станем по-лоши”. Няма напредване там, където има статичност.

Господ изисква от нас да се преобразим. Каенето, разкаянието и покаянието не са едно и също нещо. Човек може цял живот да се кае, но покаянието е тайнство – то е дело на Божия дух. Така че трябва да внимаваме, да се молим на Бога, да се стремим да поправим поне един от греховете си, които знаем, които всички ние носим в себе си.

 

Братя и сестри,

 

Сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня – преход от безсилие към сила, от отдалечаване към съпричастност с Бога. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя, ако непрестанно преобразяваме себе си, докато накрая всичко не стане Христос.

Християнството, изисква от нас преобразяване…

Затова е много важно какво имаме в сърцето си, защото това е което Господ вижда.

Думите ни може да са престорени, делата ни да са „за пред хора“, но това, което сме като личности и дори и сърцето ни да е скрито за хората, то всъщност е видимо за Господа.

А то рано или късно оставя отпечатък върху живота и плодовете, които принасяме.

Ако смирението ни не е истинско, ако вярата ни е само на думи, то и чудото на истинската ни промяна към Бога няма да стане.

Нека да не се страхуваме от себе си – има причина да се страхуваме от себе си, само ако нямаме Бога в нас, но ако Бог е в нас – не трябва да се плашим!

Да вложим Христос в живота си е най-голямото нещо, да се чувстваме изкупени, спокойни и опростени в св. Тайнства на Църквата, да приемаме пресветите Кръв и Тяло на Господа и да не се страхуваме от ада и смъртта. Амин!