Четвърта неделя на Великия пост

2192 0
pop

Автор: Шумадийски епископ Йован (Младенович)
Източник: www.svetiapostoli.com
Превод: Татяна Филева

Беседа

Евангелие от Марко 9:17-31

Историята за изцелението на обхванатия от ням дух, за когото ни разказва днешното Евангелие, се среща и у Матей 17:14-21 и Лука 9:37-43. Но тъй като у последните двама се говори само за същността на това събитие, у Марко са изложени и всички негови подробности. Немият бесноват, за когото четем в днешното Евангелие, Спасителят е излекувал веднага след слизането Си от Тавор, където се преобразява, затова във връзка това събитие у Марко трябва да се чете и 14-ти стих на същата глава.

При тълкуването на това Евангелие няма да говорим за бесноватите, защото за тях, както и за разслабените, и изобщо за злите духове, става дума в тълкуванието на Евангелието, което се чете в Двадесет и третата неделя след Петдесетница[1].

В онова време един човек дойде при Иисус и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Бащата на болното дете нарича този дух ням, защото той възпрепятствал не само слуха, но и говора на неговия син. Този изстрадал баща довел своя син при Спасителя, но тъй като Господ точно по това време бил на Тавор, той го показал на учениците и ги помолил да избавят сина му от тежкото страдание.

Както се вижда от неговите думи, Христовите ученици не могли да му помогнат, и това било поради неговата слаба вяра, както ще видим от отговора на Спасителя. Но това пак довело до разгорещен спор между учениците и книжниците, които казвали, че учениците не са могли да изцелят болния поради недостатъчната сила на техния Учител, с което порицавали и Неговото всемогъщество. Но в това време дошъл и Спасителят и като изслушал бащата, в отговор му казал: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

С думата роде Спасителят укорява мнозина, тъй като имало много юдеи, които, както и този баща, не вярвали в Неговото всемогъщество, въпреки че били свидетели на толкова Христови чудеса. А за да не си помислят околните и за Него, както и за учениците, че не може да помогне на болния, Спасителят заповядал да Му доведат болния, та неговото изцеление и всемогъществото на Христос за станат явни за всички. Между другото, Спасителят позволява на духа и този път да мъчи болния, за да видят всички присъстващи от какви страшни мъки предстои да се спаси.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Спасителят задава този въпрос не защото не е знаел откога страда болният, а за да се уверят и околните, че немият дух е можел да погуби страдалеца, ако Бог не го беше пазил. А думите на бащата ако можеш нещо ясно показват неговата слаба вяра в Христовата сила, и именно тази слаба вяра била причината, поради която учениците не са могли да излекуват болния.

И затова Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

С думите ако можеш да повярваш, Спасителят укрепява слабата вяра на нещастния баща, който, усещайки своята слабост, със сълзи вика за помощ: Господи, помогни на неверието ми. Но точно по това време имало и много народ, който се събрал, за да види какво ще стане, а Спасителят, за да избегне похвалите от страна на народа, веднага изгонил духа и така спасил болния. В същото време забранява и на духа, за да не се върне отново в болния, защото знаел, че поради слабата вяра и на бащата, и на сина, духът можел отново да се върне в него, и тогава и бащата, и присъстващите могат да си помислят, че болният не е напълно излекуван.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Учениците се обръщат към Спасителя с този въпрос, защото, след като не могли да излекуват болния, те се страхували да не са изгубили властта, която Господ им е дал против нечистите духове. И Спасителят пред събралото се множество народ казва, че причина за това е слабата вяра на страдащите. И както тогава укорил не само тях, но и мнозина, така и сега казва на учениците, че и те са виновни, защото, докато Той бил на Тавор и те останали сами, прекарали това време не в пост и молитва, а в препирни с книжниците и фарисеите. Впрочем Той не искал да ги укори явно, защото те били бъдещите учители на вселената. И така, за осъществяването на своята цел всеки проповедник трябва да се обогатява не само със знание, но и средствата на поста, молитвата и християнските добродетели. Да обогатява сърцето си с всичко това, защото само така ще може да преодолее всички препятствия по пътя на своето високо призвание и да обърне грешниците към Христос и пътя на спасението.

И като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще бъде убит, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Минавайки през Галилея, Спасителят не искал никой да знае за Неговия път, защото по този път говорел на учениците за Своето страдание. Не искал за Неговите страдания да знае никой, освен учениците Му, защото това не било в съответствие с тогавашното разбиране за Месия. А и самите ученици, разбирайки смъртта на Спасителя, не разбирали и Неговото възкресение, поради което евангелистът казва: учениците се питаха един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите, а след Христовото Възкресение разбрали и това, защото Лука казва: Ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден (Лук. 24:44-46).

[1] Евангелието за изцелението на Гадаринския бесноват, Лук. 8:26-39. – Бел. прев.