Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
Светата Църква ни приканва днес да се пренесем мислено в свещената Витлеемска пещера, където да се поклоним заедно с пастирите и влъхвите, дошли от Изток, на нашия Господ Бог, Който се въплъти и беше разпнат заради нашето спасение, и да запеем с ангелите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лук. 2:14). Всъщност през тази нощ ние също бяхме там — в светия град Витлеем, и видяхме странното, неизказано и преславно тайнство, когато Безначалният Бог се роди и Невместимият се вмести — всичко онова, което се е извършило заради нашето спасение.
Затова душата ни бе преизпълнена с благодарност и ние се запитахме: какво да сторим в живота си, за да изразим благодарността си към Въплътил се наш Бог? И отговорът сякаш дойде от само себе си: дарът, който Станалият младенец Бог иска от нас, се състои в това да приемем Него Самия в сърцето си, там да Го положим и покоим, така че сърцето на всеки един от нас да се превърне в благословени и свети ясли. Колко прекрасно би било, ако сърцата ни винаги бяха подобни на яслите, в които е почивал Господ Иисус Христос!
Как сърцето ни да се преобразува в ясли, така че Господ Иисус Христос да пожелае да се покои в него?
Първо, посредством вярата. Вярата привлича в сърцето ни Господ Иисус Христос. Това е първото и главно условие, за да може Христос да се всели и да заживее в сърцето ни.
Второ, посредством покаянието. Ако живеем в страсти и своеволие, нарушавайки светите Христови заповеди, ако сме изпълнени с грехове, как тогава Христос би могъл да заживее в сърцето ни, та дори и да имахме вяра? За това е необходимо и покаяние, и очистване от греха и страстите, от престъпването на светата Божия воля, чрез покайните сълзи и покайния подвиг на нашето сърце. Тогава нашият Господ Иисус Христос ще открие място за Себе Си в нашето сърце.
Трето, необходими са тайнствата на Църквата. Чрез тайнствата на Църквата Богочовекът Христос се съединява с нас и се вселява в нас, както възвестява една от молитвите на Божествената литургия: „Като имаме Христос, живеещ в сърцата ни, ще бъдем храм на Светия Твой Дух“.
Четвъртото и последно условие, което е особено важно и равностойно на онези, които вече изброихме, е непрестанната молитва. Защото даже и да имаме вяра, даже и да се каем и да се причастяваме, ако не се молим непрестанно, т.е. ако забравяме за Христос, ако Го предаваме на забвение, как тогава Той би могъл да обитава нашето сърце? Затова светите отци смятат това условие — непрестанната молитва и паметта за Бога — за основното и най-насъщно правило, без което не би било възможно Христос да направи сърцето ни Свой постоянен дом. А непрестанната молитва, както знаем, е: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”. Благодарение на тази молитва — ако спазваме горепосочените условия — Христос ще се всели в нашето сърце.
Това са четирите главни и необходими условия, благодарение на които Господ Иисус Христос ще заживее в нашето сърце. Нека извършваме този подвиг, братя мои, нека въплъщаваме в живота си тези условия и ежедневно да се стремим към това Христос да почива в сърцето ни и тогава Той ще ни даде Своя мир, Своята благодат, Своето просвещение и Своето благословение.
Велико място е светата Витлеемска пещера. Онези, които са имали възможност да я посетят и да се поклонят там, са почувствали голяма благодат. Но бих казал, че много по-голяма благодат има човешкото сърце, което се е превърнало в телесна пещера на Божествения Младенец Иисус Христос. Това са постигнали всички светии. Светиите са се предали всецяло на Христос, Христос се е вселил в тях и те са станали христоносци и богоносци, надминаващи светите Витлеемски ясли и пещера.
Молим Богочовека, нашия Спасител, да ни прости, че Го огорчаваме ежеминутно в своя живот, защото в нас липсва любочестие (т.е. не смятаме за чест да се жертваме за другите и не се стремим към това), в нас липсва стремление и благоразумие да се подвизаваме така, както подобава, за да отговорим на Неговата безмерна и неизказана любов към нас, а напротив, ние проявяваме в живота си още по-голямо самолюбие и егоизъм.
Спомняте си прекрасния разказ за свети Йероним. Свети Йероним бил подвижник и древен църковен писател. Веднъж, когато извършвал бдение във Витлеемската пещера, му се явил Господ. И свети Йероним Го попитал: „Какъв дар искаш да Ти принеса, Господи?“. И Господ му отговорил: „Твоите грехове, за да ги простя.“ Това е дарът, който Богочовекът Христос поискал от Йероним, от човека, който бил Негов верен служител. Христос иска същото и от нас днес. Той иска нашето сърце, нашите грехове, за да ги прости, но и нашето решение да започнем нов живот.
Живеем в свят, изпълнен със смущение. Но онзи, който носи в себе си Христос сред този свят, изпълнен със смущение, несигурност, безпокойство и толкова много страхове, в който всичко е така несигурно и суетно — и в този свят ще намери мир, сигурност и безопасност, защото в този човек се е влял божественият живот и той вече живее в божествената вечност.
С такива мисли смирено пожелавам на всички отци и братя на обителта, както и на всички братя от света, които са дошли да празнуват с нас и да се поклонят на светинята в светите обители, Господ да подаде обилно Своята благодат и още от този ден и час ние неотклонно да се стараем Христос да се всели в сърцата ни.
Света гора, манастир „Григориат”, 1986 г.
