Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
В днес предложеното на благоговейното ни внимание евангелско четиво светият евангелист повествува за чудесното изцеление на прегърбената жена, която страдала от тежкия си недъг в продължение на осемнайсет години. Това изцеление било извършено в събота. Както знаем, старозаветният Моисеев закон забранявал работа от каквото и да е естество в съботния ден. И както ставало винаги през земния живот на Спасителя, враждебно настроените към Него книжници и иудейски учители не закъснели да Го укорят, да Го обвинят в нарушаване на свещения съботен покой.
„Шест дена има, през които трябва да се работи — се обърнал към народа ожесточеният в своето заслепение началник на синагогата, — в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден”.
„Лицемерецо — му отвърнал Синът Човечески, — не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?”.
Най-съвършеният закон на Евангелската любов не познава граници. Където има скръб, където има тъга, болест и отчаяние, там е и Любовта със Своята спасяваща десница. „Твоята заповед е безмерно широка…”. Наистина колко изразителни са тези вдъхновени думи на Псалмопевеца!
Смисълът на евангелското чудо не е в това да ни удиви, да извърши нещо необикновено. Чудото е преди всичко тайна на любовта. Тайна на Божествената любов към скърбящия и страдащ човек, изхождаща от най-съкровената вяра и надежда.
„Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми (…) пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси” — пророкува за идващия Избавител старозаветният евангелист — пророк Исаия (Ис. 42). И по-нататък в глава 53: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (стих 4).
От началото до края Христовото Евангелие е живо свидетелство за това, че Господ е взел върху Си нашите немощи и е понесъл нашите недъзи.
Самото име Иисус, което Той приема по време на Своето земно служение, означава Изцелител.
В първата Си проповед в Назаретската синагогата Господ казва: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените…” (Лук. 4:18). А в Божествено повеление изрича: „Дойдете при Мене всички, отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28).
Трогателен е Неговият плач за Йерусалим: „Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Мат. 23:37).
Всичко това свидетелства за факта, че спасението е дошло на земята, че над света са се разпрострели Отеческите обятия.
И както някога, когато ревнителите на Божествената правда — апостолите Павел и Варнава — се обърнали страховито към ожесточения израилски народ: „първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците” (Деян. 13:46), така страховито звучи и днес това апостолско изобличение за нас, християните от младенчество, чрез които Божието слово трябва да достигне до краищата на света.
Забави своя ход, християнино! Забави своя ход сред всекидневните житейски грижи! Изправи се за миг пред огнения взор на живия Бог — Бога на истината и любовта. И тогава ще видиш как ще помръкне и ще избледнее всичко, на което служиш в живота си, и колко ясно ще се открои онова, което отхвърляш и забравяш.
„Познай себе си” — е мъдрият съвет на друг древен мислител.
Колко много полза би ни принесла, братя, постоянната проверка на съвестта — мерило, за която могат да станат непреходните думи на Евангелието. Тогава по нов начин ще зазвучат вечните завети на слязлата отгоре Премъдрост. Тогава за нас ще бъде истинско откровение всичко онова, което сме свикнали да слушаме така хладно и безразлично.
И тогава, подобно на днес споменатата прегърбена жена, ние ще успеем да се надигнем от дългогодишното легло на духовната си немощ, за да прославяме Бога и да Му служим с очистено и любящо сърце.
