ЧУДОТО НА СЪТВОРЕНИЕТО

379 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия

(Иоан. 9:6)

Слепецът от днешното евангелско четиво не просто има заболяване на очите, лишаващо го от способността да вижда, но той е сляп по рождение. Това означава, че е без очи. Тоест няма зрение, както и очи. Така Господ извършва две неща. От една страна, му дава очи, а от друга страна, му дава способността да вижда.

Тази проява на Христовата творческа енергия разкрива някои истини, които ще разгледаме в днешната кратка проповед.

Четейки евангелския откъс, ние ставаме свидетели на един творчески акт, който доказва, че Христос, като едно от Лицата на Светата Троица, е Бог и Създател на човеците. Начинът, по който Господ твори чудеса, ясно ни открива начина, по който човекът е бил съзтворен от Триединния Бог.

Според боговдъхновения старозаветен разказ, „създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”(Бит. 2:7). Абсолютно същото действие наблюдаваме и в днешния случай. „Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия.”

Използвайки калчица, Христос показва, че е Създателят на Адам.

Виждаме, че Христос не просто създава очите на човека и ги отваря, но Той им „дава и зрение”. Разбира се, нито калчицата, нито водата в къпалнята правят слепеца способен да вижда, а „силата, която излезе от устата Му, когато, като създаде очите му, Той ги отвори” (Теофилакт Български).

Така чрез това действие на Христос се потвърждава Неговата Божественост, потвърждава се фактът, че именно Той е Създателят на света. Просветен от Светия Дух, евангелист Йоан казва същото: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Иоан. 1:3-4).

От друга страна, тук се открива великата истина, че човешкото тяло е непосредствено творение на Бога, че е създадено от пръст. Следователно неговата ценност се състои в това, че то е следствие от пряката творческа енергия на Бога и че в него има душа. Човешкото тяло е кал и пръст, но такава пръст, която съдържа в себе си енергията или логосите на Бога, както подчертават светите отци. Тези логоси придават ценност на човешкото тяло. По този начин просветлените християни, онези, които са достигнали състоянието на просветление, виждат Божиите логоси в творението и в човека. Ето защо те не изпадат в окаяното състояние да обожествяват сътворените неща или да бъдат засегнати от тях по някакъв начин.

Нужно е да подчертаемм, че раждането на новия човек е повторно сътворение.

Господ казва следната истина: „Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан. 5:17). Според светите отци в природата не действат някакви естествени, сътворени закони, а духовни логоси. Това означава, че самото присъствие на Бога създава и направлява всичко. Творението живее „като участва в творческата, предзнаеща и животворяща енергия на Бога”. Св. Йоан Златоуст учи, че ръката на Бога, същата ръка, която е създала Адам, „сега отново се протяга  [към човеците] и ги помирява”. Следователно раждането на един нов човек е продължение на творческата енергия на Бога, тоест на енергията на логосите: „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” (Бит. 1:28). Тази истина се разкрива многократно в Свещеното Писание. Например за пророчица Ана, майката на пророк Самуил, се казва, че „Господ бе заключил утробата ѝ” (1 Цар. 1:5-6). И когато на Господа бе угодно, Той отвори утробата ѝ. Тоест Бог отваря утробата, когато пожелае, и я затваря, когато пожелае. Разбира се, това е непонятно за днешните човеци, но ние трябва да мислим по библейски. Св. Йоан Златоуст отбелязва: „Този, който се ражда, води началото си свише, от промисъла на Бога, и не е произлязъл нито от женската природа, нито от сношението, нито от което и да е друго самодостатъчно действие.” Ето защо голям грях върши жената, която е благословена от Бога да роди дете, но отказва да го стори. По този начин тя възпрепятства творческата енергия на Бога.

Чудото със слепородения показва също и целта на Христовото идване в света.

Христос идва, за да пресътвори и преобрази човешкия род. Така чрез въплъщението Си Той не само носи светлина в света, но „сътворява също и очите”. В светото Кръщение всички сетива на човешкото тяло стават сетива на Тялото Христово. Човекът се съединява с Христос и придобива смисъл в живота си. Както златарят взема един необработен къс злато, поставя го в пещта, за да го очисти от примесите, а след това го слага в различни калъпи и му придава форма, така става и с човека в светото Кръщение. „Нашият безформен и неясен живот” придобива „форма и очертания” (Николай Кавасила).

Всичко това показва, че Христос е не просто предводител на нашата вяра, Той е нашият Живот. Привел ни е към живот, поддържа в нас живота и ни дава да вкусим и да преживеем вечния живот. Слепотата ни бива преодоляна чрез нашия светотайнствен живот в Църквата. Онези, които са извън Църквата, са слепи и не могат да разтълкуват въпросите на живота. Християните са действително просветлени, защото се съединяват със „Светлината на света” и имат очи, с които да съзерцават вечната светлина.