ЧУДОТО — РАЙ СРЕД МОЯ АД

753 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Чудеса не стават, за да живеем по-дълго и да прекарваме по-добре времето си, ядейки и пиейки. При някои от нас може да е станало чудо, но това не означава, че на всяка цена ще се спасим, ако животът ни след това не свидетелства за любовта ни към Този, Който ни е сторил чудото — нашия Господ.

Чудото е удължаване на покаянието. То е възможност да поправя живота си чрез покаянието и да променя духовните си ориентири. Чрез чудото Господ ни дава  един период на благодат, за да се подготвим правилно за другия живот.  Бог ни говори чрез чудото. Ще Го чуем ли?

Чудесата са знаци за присъствието на Рая в света на грехопадението. Докато умирам, се променят всички закони и Господ ми дава възможност да се подготвя, за да Го срещна в брачна одежда.

Най-голямото чудо на света е покаянието, вътрешната промяна на човека. Не е голямо чудо изцелението от някоя болест, защото здравето ще изчезне в определен момент. Докато покаянието няма край и човекът може да стане украшение на Небето.

Телесната смърт все някога ще ни споходи, ние не можем да я избегнем. Много пъти обаче избираме духовната смърт и този наш избор става предверие към вечната гибел. Няма значение колко години ще живеем, а как ще ги изживеем. В това „как” и в начина ни на живота се крие ключът за Рая. Ще се отдадем ли на страстите си или ще отидем в обятията на Господа, за да намерим изцеление?

Нека не се боим от смъртта, болестите и болката. Колкото и жестоко да звучи, това са университетите на живота. Университетите за святост. Господ ни казва: „Не бой се, само вярвай”. От какво да се боя, когато имам доверие на Този, Който ме е създал и знае дори броя на космите на главата ми? От какво да се боя, когато Той е разрушил смъртта, отворил е за мене Рая и ме е направил небесен жител?! Няма от какво да се боя в този живот. Само от едно нещо наистина се боя. От моето аз, от моето непознато аз… Боим се от него, защото не го познаваме, защото не усещаме болките и копнежите му.

Чрез чудото Господ ни казва: „Детето ми, промени се, очаквам те, нямаш време”. Ще го чуем ли? Чудо е не само да се излекувам от някоя телесна болест. Чудо е да оздравея от болестта на егоизма, за да мога да позная Христос. Какво друго бихме могли да поискаме? Кое е най-голямото чудо? Божията благодат да събори стените на нашето себелюбие, за да видим Господа, както са Го видели и преживели светиите. Чудо може да бъде още това, че изпитах болка, Господи, и сред болката Те познах! Истинско чудо, Боже мой! Една голяма среща с възкресната светлина на Господа в мрачните стаи на болката и агонията.

Най-голямото чудо преживяла майката на разбойника. Тогава, когато всичко  било загубено за душата и тялото на сина ù, внезапно той станал първият жител на Рая. Един невероятен дар. Там, сред ада, в който живееш, Господ внезапно протяга ръка и ти казва „Дойди”, както казал на ап. Петър, и  животът ти се превръща в рай. Да не забравяме и Лазар, който умря, възкръсна и живя след това 30 години.