ЩАСТИЕТО В БРАКА

656 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Превод: Константин Константинов

Какво представлява щастието в брака? Какво означава да имам успешен брак? Ако поставиш това щастие под микроскоп, какво ще откриеш? Ще откриеш, че толкова години щастието процъфтяваше не само в смеха и радостта, но и в някои други по-важни неща. Това, че успяхме взаимно да се приемем. Да приемем другия такъв, какъвто е, с неговите рани и капризи. Да го оставим да бъде свободен, да бъде винаги себе си, дори и да е паднал много пъти в грехове.  Това, че толкова години един за друг бяхме съпрузи, деца, родители, приятели, баща и майка; че заедно изцелихме раните,  без да прехвърляме отговорността върху другия.

Единият тичаше да  покрие грешката на другия, а не да я изложи и да я осъди. Когато единият падаше, другият не го изритваше, а му подаваше ръка за помощ. Грешката на единия бе наша грешка. Отговорността на единия бе наша отговорност. Когато ставаше нещо, и двамата бяхме виновни и поемахме отговорност, без да „прострелваме“ другия. Дори когато имаше караници и викове, всичко приключваше с прегръдка, а не с изолация.

Когато се изливаха сълзи от твоите очи,  те сякаш ме пробождаха с нож, когато се смеехме, ставахме деца и радостта бе взаимна.  В трудностите единият поемаше тежестите на другия, вместо да го товари още повече. Обичахме в другия всичко…

Когато ми идваха наум думи като „съкровище”, „диамант”, „цвете” и „рай”, се очертаваше твоят образ.

Еросът и любовта издържа, защото просто го виждахме във всяко едно нещо.

Пътят на спасението ни не бе индивидуален въпрос, а всичко бяхме вложили в „една плът“, в едно тяло, в една душа.

Няма да кажем никога колко единият издържá другия,  но тази любов никога не трябва да  свършва. Дори и смъртта да настъпи, тя ще докосне само телата, а не съединените души.

Христос не бе просто една икона в ъгъла на стената у дома, а  нашият Отец, Началникът на живота ни и Пътят на спасението ни. Не създадохме деца просто за да станем родители, а защото децата са плод на любовта ни и ще станат пътят на спасението ни, ние — за тях и те — за нас.

Може да остареем, да се разболеем, но любовта ни никога няма да отпадне там, където я поставихме на трон, а той бе върху Христовия кръст… Да се надяваме, че любовта ни ще полети към небето като бял гълъб. Един човек избра да се ожени за нас и да изживее остатъка от живота си с нас… Колко голяма чест и благословение!