8 Неделя след Неделя подир Въздвижение
Автор: Христо Димитров
„Какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лук.10:25)
Братя и сестри,
„Какво да направя?”
Въпрос-фундамент, върху който фундамент е стъпил всеки един наш ден. Тъй щото преди всяко едно наше действие /се предполага, че/ ние го обмисляме – какво ще ни донесе: полза, разочарование,… или ще се задоволим с /някакъв/ посредствен, междинен резултат. Но нека стигнем по-далеч – в деня си, като си зададем въпроса: „Какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лук.10:25).
Живот вечен…
Един въпрос като бумеранг. Един живот – и той като бумеранг. За да ни зашеметява, когато кривнем встрани от издълбания коловоз на собствените ни преживявания. Господ Бог Иисус Христос задава въпрос на законника: „В Закона що е писано? Как четеш?” (Лук.10:26).
Нека се позамислим, за малко време дори, но… нека се позамислим. Над какво, обаче? Ами над това как ние четем в Закона. И още – как тълкуваме туй, що четем в Закона. Дали молим Господа да ни помогне правилно да разтълкуваме Закона в днешния ден от живота ни, ако може – и за утрешния? Или разчитаме /само и единствено/ на собствените си сили?
В Закона е написано черно на бяло какво точно да направим, за да наследим живот вечен. С това нека ние, сега… да обърнем внимание на един друг въпрос, зададен от законника. „Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?” (Лук.10:29). Нека се отдалечим за малко от тази питанка и разгледаме ситуация, пряко свързана с този въпрос.
Когато направим забележка някому или той/тя ни се изрепчи за нещо – ние се афектираме от това, повишаваме тон, дори заплашваме… И защото психиката си има свои методи за автоматизирана защита /без прякото участие на мозъка!/ ние, намирайки се в ситуацията, забравяме за това, че човекът срещу нас – ето, той е моят ближен. Той или тя! Защото сме един до друг. И разговаряме. Но! Не виждаме основното, главното, което се случва. А именно: на живо са думите на Господа и Бога нашего Иисуса Христа, Който говори и казва: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” (Мат.18:20). Само за малко – за днес, ако може и за утре дори – да се замислим над това. Тогава ще успеем и пожарът на гнева да угасим в себе си, за да разберем, че е редно да вървим ръка за ръка, заедно, а не да се отблъскваме като че сме два магнита насочили към другия еднаквите си полюси.
Когато успеем да обуздаем гнева си; когато се справяме с егото си; когато не ни интересува това да имаме, а това – да даваме… тогава ще успеем /като законника/ да отговорим /със сърцето си/ какво е написано в Закона. И тогава явен за нас ще стане смисълът на Господните слова: „Право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.” (Лук.10:28). Нещо повече. Сам Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.” (Иоан.17:3). Тъй, че ако се научим какво да сторим, за да наследим живот вечен ще познаем истината в тези думи. И когато тъй постъпваме… ще се обнадеждим, тъй щото имаме надежда да познаем Бога.
Братя и сестри,
Самарянинът се смилил. В неговото действие виждаме какво значат думите на Спасителя: „Идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва.”” (Мат.9:13). Нека по този пример и ние се научим. Нека в нашия живот, ден подир ден, следваме словата на Господа, с които завършва тази притча: „Иди и ти прави също така.” (Лук.10:37). За да може да започне нашата притча, в която водещ да е въпросът: „Какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лук.10:25). Така ще имаме милост, а не жертва. Така ще „имаме” ближен, а не враг. Така ще познаем, както и ще бъдем познати. Така ще се смирим, за да се въздигнем с помощта на думите Господни: „Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.” (Мат.9:13).
Амин.