Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
През настъпващата вече с бързи крачки нова 2025 година се навършват цели две столетия от създаването на една прекрасна песен. Песен, пленяваща ни с лиричността и тихия си, но незабравим блясък. Смея да заявя, че макар през изминалите столетия редица композитори да създават музикални произведения, озаглавени „Аве Мария“, мелодичният бисер на Франц Шуберт е най-прекрасният и въздействащ химн, носещ това име.
Малко история.
Роден в края на осемнадесети век, през 1797 г. в Лихтентал (близо до Виена), Шуберт още отрано проявява музикалните си заложби. Малкият Франц пее в църковен хор, а когато навършва единадесет години, постъпва в „конвикт“ — императорска школа за подготовка на църковни певци. Между неговите учители е и придворният капелмайстор във Виена Антонио Салиери (когото някои обвиняват за смъртта на гения Моцарт).
Макар и по-късно да става за няколко години народен учител като баща си, Шуберт не спира да твори: опери, меси, песни и др.
Талантливият и скромен композитор, който все не успява да се добере до щатна музикантска длъжност, не успява да свие и собствено семейно гнездо.
Шуберт умира на 19 ноември 1828 г. от тифус във Виена едва на 31-годишна възраст.
Творчеството му е огромно — песни (наричат композитора „царя на песните“), симфонии, сонати за пиано, опери, мелодрами, големи хорови композиции с разновиден съпровод, струнни квартети и др. Неговата музика оказва влияние на композиторите романтици от следващите поколения.
Макар някои да се опитват да изкарат композитора безбожник, има свидетелства на негови близки, които потвърждават вярата му в Бога. Фактът, че е написал немалко религиозни произведения, потвърждава това. Между църковните му произведения откриваме меси, офертории, химни, незавършената оратория „Лазар”.
Трябва да признаем, че композиторът на „Аве Мария“ не е създал своята песен с познатото ѝ заглавие. Как така ли?
Написана от Шуберт през 1825 г. , тя е част от вокален цикъл (състоящ се от седем песни) по стихове от поемата „Девата от езерото” на английския поет Уолтър Скот. Оригиналното ѝ заглавие е „Третата песен на Елън“ и представлява молитвено обръщение на героинята от поемата към св. Богородица, започващо с латинските думи „Ave Maria” и продължаващо на немски език.
Това дало основание по-късно тази музика да се изпълнява върху латинските слова от едноименния католически химн, посветен на св. Богородица (най-разпространената Богородична молитва в Западната църква). Разбира се, не по-малко основание за преименуването на тази песен е дала и вдъхновената и молитвена мелодия на тази възвишена музика.
Тук е мястото да споменем мнението на съвременния естонски композитор Арво Пярт, според когото в песните на Шуберт (макар да не са с религиозни текстове) има религиозен дух, отсъстващ в редица меси.
Горното твърдение ни помага да разберем, че грубото и еднозначно разделение на сакрално и профанно понякога е изкуствено създадено и недотам добре характеризиращо природата на възвишеното изкуство.
Спокойно можем да отбележим, че в появата на този химн съзираме известно сътворчество между композитора и хората, за които той е бил предназначен; хората, които са усетили и разбрали, че в музикалната му тъкан диша религиозното.
В текстово отношение песнопението „Аве Мария“ е познато и в традицията на светата Православна църква, където е известно като „Песен на Пресвета Богородица“. Това песнопение започва с думите: „Богородице Дево, радвай се!“, а целият му текст е следният: „Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марие, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души“.
В превод на български текстът на „Аве Мария“ е: „Радвай се, Мария, изпълнена с благодат. Господ е с теб, благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба Иисус. Света Марийо, Майко Божия, моли се за нас, грешните, сега и в смъртния ни час. Амин“. Източникът на песнопението е Евангелието според св. евангелист Лука, или по-точно два повествувателни момента от него: Благовещението на св. Богородица (Лук. 1:28) и поздравът на св. праведна Елисавета (Лук. 1:42).
Живеейки в епоха на бързопреходни музикални творби — а всяко изкуство, което е истинско, се разпознава и по времето, през което то продължава съществуването си, — не можем да отречем, че този вече 200-годишен химн, изпълнен с толкова много изящество и смирение, е наистина вдъхновен свише. Мелодията му гали ухото и душата ни.
Вярваме, че щом в продължение на две столетия тази песен радва човешкия дух, то тя ще продължи да го прави и занапред. Както и ще свидетелства на хората, че това, в което искри вечността, не може да бъде разрушено от човешка ръка (както не може и да бъде изцяло създадено от такава). Самият композитор Шуберт свидетелства по този повод: „Много се удивяват на благочестивото чувство, което съм изразил в химна на Светата Дева, и което, изглежда, завладява всички души и настройва за молитва. Мисля, че това произхожда от факта, че аз никога не се моля насила и, с изключение на моментите, когато тя несъзнателно ме улавя, аз никога не съчинявам подобни химни и молитви, но тогава тя (молитвата) е истинно и реално благочестие”.
