25 ЦИТАТА НА МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ СУРОЖСКИ

3215 0

mitropolit-antonii

Източник: http://www.pravmir.ru
Превод : Биляна Гълъбова

Владиката умееше само с едно изречение да каже много. Да си спомним как говореше.

Митрополит Антоний имаше невероятен дар слово. Да търсиш в беседите и проповедите му най-ярките места е трудна задача, защото всяка буква, всеки звук в словата му е неслучаен, изстрадан и дълбоко премислен. Този подбор от цитати в никакъв случай не е опит да се открои най-доброто от това, което е казал митр. Антоний. Това са просто негови думи, които биха могли да станат за някого повод за нова среща с владиката.

  1. Ние не винаги вярваме в това, че Бог вярва в нас и затова не винаги сме способни да вярваме в себе си. („Човекът пред Бога”)
  2. Само този, който сам е ученик и послушник, може да учи и да води другиго. („Човекът пред Бога”)
  3. Ближният, според Евангелието, е този, който се нуждае от нас. („Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Божия Син”)
  4. … взискателността в любовта се изразява най-вече в това да вдъхновяваш любимия човек, да го накараш да повярва, че той е безкрайно значим и ценен, че той притежава всичко необходимо да израсне в по-голяма степен на човечност. („Човекът пред Бога”)
  5. Делото на пастира е да се вглежда в своите пасоми, да се вглежда молитвено, да се вглежда смирено и да им помогне да станат това, за което са призвани от Бога („Пастирството”)
  6. Когато те хвалят, прави две неща. Първо: Запомни за какво те хвалят и се постарай да станеш такъв. И второ, никога не се старай да разубеждаваш хората, защото колкото повече ги разубеждаваш, толкова повече хората ще виждат в тебе смирението, което в действителност не притежаваш…. („Пастирството”)
  7. Поставяйте си въпроса как ви съди Евангелието. Евангелието не ме осъжда, то ме зове към вечен живот. Как аз откликвам на този евангелски зов за вечен живот и какво ми пречи да откликна? („Пастирството”)
  8. Всички ние сме подвластни на времето, но по своя вина, времето за нищо не ни е виновно. Това, че времето си върви и това, че ние бързаме за някъде, са две различни неща. Да бързаш- това е вътрешно състояние; да действаш точно, директно и бързо – това е съвсем друго нещо. („Пастирството”)
  9. Бързането се заключава в това, че човек иска да бъде на сантиметър пред себе си: не там, където се намира, а винаги мъничко по-напред. И докато човек живее така, той няма да се моли, защото човекът, който го няма тук, не може да се моли, а този, който е тук, не се моли. („Пастирството”)
  10. Ние забравяме какво е грехът в нашия живот, ставаме безчувствени към него , лесно го забравяме, малко скърбим за него. А освен всичко, грехът е единственото нещастие в живота на човека. („Пастирството”)
  11. Грехът убива. Убива душата ни, правейки я безчувствена и закоравяла, убива отношенията ни с Бога и с хората; убива съвестта ни и живота чрез другите, убива Христа на кръста. („Проповеди”)
  12. Вечността не означава, че в един момент след смъртта ще живеем безкрайно. Вечността е нашата приобщеност към Бога. („Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Божия Син”)
  13. Чудото се заключава в това, че Бог чрез вярата на човека възстановява хармонията, която преди това е съществувала и е била нарушена от човешката злоба, безумие, грях. („Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Божия Син”)
  14. Покаянието означава да дойдем в съзнание, да вземем решение и да действаме подобаващо. Хленченето е недостатъчно, още повече е безплодно. („Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Божия Син”)
  15. Да обичаш винаги струва скъпо, защото да обичаш истински означава така да се отнасяш с другия, сякаш твоят живот вече не ти е скъп – неговият живот ти е скъп, душата му ти е скъпа, съдбата му ти е скъпа. („Проповеди”)
  16. Не само да умреш е трудно – трудно е и да живееш. Понякога да живееш е по-трудно, отколкото да умреш, защото това означава да умираш ден след ден. Да умреш внезапно е доста по-лесно. („Проповеди”)
  17. Грехът убива всичко в живота – и най-малко от всичко ние го усещаме като смърт. Плачем за всичко останало, оплакваме се за всичко, тъгуваме за всичко, освен за това, че живи умираме, че постепенно около нас се образува непроходим обръч от отчужденост и от грешника, и от праведника, и от Бога, и този обръч не може да се разкъса дори и от любовта на другите, защото колкото повече ни обичат, толкова повече се срамуваме и ни е страх… („Проповеди”)
  18. Понякога една малка капка сърдечност, една топла дума, един внимателен жест могат да преобразят живота на човек, който иначе би трябвало да се справя сам с живота си. (Беседа върху притчата за милостивия самарянин)
  19. Кой е нашият ближен? Кой е този, заради когото съм длъжен да забравя дълбоките си сърдечни преживявания, висшите интереси на ума си, всичко най-хубаво, което преживявам? – отговорът на Христос е кратък и ясен: Всеки! Всеки, който е в нужда, за каквото и да било – храна и подслон, нежност и сърдечност, внимание и дружба. (Беседа върху притчата за милостивия самарянин)
  20. Всичко в живота е милост и всичко в живота може да бъде радост, ако с радостно сърце еднакво възприемаме и това, което ни се дава, и това, което ни се отнема. („Проповеди”).
    Трябва да помним, че всеки човек, когото срещнем през живота си, дори и случайно, дори в метрото, в автобуса, на улицата, всеки, на когото погледнем със съчувствие, със сериозност, с чистота, без дори да сме казали и дума, може в един миг да получи надежда и сила за живот. Има хора, които, минавайки през годините, не са срещали вниманието на никого, минават през годините, сякаш за никого не съществуват. И изведнъж се оказват пред лицето на един непознат, който поглежда на тях с дълбочина, за когото този човек- отхвърлен, забравен, несъществуващ, съществува. И това е началото на един нов живот. Това трябва да помним винаги.
  21. Ето какво ви предлагам сега: в рамките на около половин час да поседим в храма мълчейки, не разговаряйки с никого, лице в лице сам със себе си и да си зададем въпроса: справедливо ли е това, което преди малко беше казано? Не стоя ли аз като преграда на собствения си път? Не хвърлям ли аз сянката си върху всичко онова, което наоколо е обляно от слънцето? Не изживях ли аз целия си живот, цялата му всеобхватност и дълбочина, гледайки само към себе си, мислейки за това, което ми е приятно, за това, от което ме е страх, за това, което ми е полезно, за това, което ми е нужно? И ако е така – не мога ли да открия в своя кръг, в кръга на своите интереси и познанства няколко човека или няколко предмета, върху които да мога, като упражнение, с усилие, против всякакви свои привички, да съсредоточа погледа и вниманието си така, че да ги поставя в центъра на живота си? И да се запитам: на кого мога да сторя добро? На кого мога да бъда полезен с житейския си опит – и с добрия, и с лошия опит? („Трудове”)
  22. Как пред вида на един ковчег можеш да започнеш да се молиш с думите „Благословен Бог наш”? Колко вяра е нужна, колко доверие, почитание към Бога, приемане на Неговите пътища, смирение – или поне воля за всичко това – за да благословиш Бога в момент, в който ти се отнема всичко най-скъпо… Точно този е моментът на пределната трезвост на православното богослужение. Да благословиш Господа, защото Той е центърът, не ти, дори не и този любим човек, който лежи сега мъртъв пред тебе. Този човек ни е събрал не със смъртта си, а с живота си и ни е довел пред Божието лице да съзерцаваме пътищата Божии, тайните Божии, да се поклоним с ужас и благоговение пред Бога, Който и в тези страшни моменти си остава Бог на любовта.
  23. Когато се опитваме да разберем какво значение Сам Бог придава на човека, ние виждаме, че сме скъпо купени, че цената на човека в Божиите очи е целият живот и цялата смърт, трагичната смърт на Неговия Единороден Син на кръста. Ето как Бог възприема човека – като Свой приятел, създаден от Него, за да сподели с Него вечността.
  24. Всеки човек представлява икона, която трябва да се реставрира, за да видим Лика Божи.
  25. Веднъж ми се наложи да чакам такси пред хотел „Украйна”. Към мен се приближи един млад човек и каза: „Съдейки по вашата рокля, вие трябва да сте вярващ, свещеник?” Аз отговорих „Да” – „А пък аз не вярвам в Бог…” Погледнах го и му казах: „Много жалко!” – „А вие как ще ми докажете, че Бог съществува?” – „Какво точно доказателство ви е нужно?” – „Ами, ето – покажете ми на длан вашия Бог и ще повярвам в Него…” Той си протегна ръката и тогава видях, че имаше венчална халка. Питам го: „Женен ли сте?” – „Женен съм” – „Имате ли деца?” – „И деца имам” – „Обичате ли жена си?” – „Разбира се, че я обичам” – „А децата си обичате ли?” – „Да” – „А пък аз не ви вярвам!” – „Е, как така не ми вярвате? Нали ви казвам….” – „Да, но аз пак не ви вярвам. Ето, покажете ми своята любов на длан, аз ще я видя и ще повярвам…” Той се замисли: „Да, не бях гледал на любовта от тази гледна точка!…”