3 Неделя на Великия пост

2516 0

Автор: Христо Димитров

Това са думите, с които е редно да ставаме от сън и които думи да си припомняме подир свършека на деня

„И няма твар, скрита за Бога;

а всичко е голо и открито за очите на Оногова,

пред Когото ние ще отговаряме.“ (Евр.4:13)

Братя и сестри,

От тези думи на св. ап. Павел /до Евреите/ недвусмислено става ясно едно: че каквото и да мислим, говорим или вършим то не остава скрито… колкото и да се самозаблуждаваме за това. И това са думите, с които е редно да ставаме от сън и които думи да си припомняме подир свършека на деня. На кой да е ден. Не просто е редно да сторим това със себе си, ако искаме с живота си да засвидетелстваме вярата си в Спасителя, а /някак/ трябва да се насилим да го сторим това, ако искаме „да получим милост и да намерим благодат.“ (Евр.4:16).

Но дали ще пожелаем да се променим? Дали ще поискаме от себе си да тръгнем по друг път, неотъпкан от нас досега?…

Ние знаем, всеки един от нас знае, че дните му са преброени. И че всеки един от тях може да бъде последен. Но /комай/ правим твърде малко по въпроса, та да променим това, още повече сега – във времето на Великия пост. В този ред на мисли можем да си спомним за блудницата Раав, за която се казва: „Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?“ (Иак.2:25). Тя е блудница, разпътна жена, но въпреки това нейните дела я оправдаха. И тя получи милост и намери благодат! А не като някои християни, които са такива само на хартия. И за тях има много точни и страшни думи: „Тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ (Мат.23:28). Думи, които не искаме да признаем, че описват понякога самите нас! И ако погледнем в себе си, там, гдето би трябвало да грее светлината на света (Мат.5:14), нищо не ще можем види. И това не е никак чудно. Понеже от беззаконните си /ежедневни/ постъпки сме заменили светлината с мрака – въпреки старозаветните напътствия: „Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.“ (Сир.1:21). Но я има и надеждата, че можем да се измъкнем от всичко това – от ежедневните си грешки, за които не се извиняваме; за помислите, чувствата си и действията си – за които отговаряме самите ние. Обаче как да се насилим да променим себе си? И отговора за това намираме в думите на св. ап. Павел: „Нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта.“ (Евр.4:16). Иначе казано – най-важното, което можем да сторим, за да се освободим от самозаблудата, че успяваме нещо от себе си да потулим, да скрием е не просто да се молим на Спасителя да прости греховете ни. По-важно от това е да присъстваме в храма на св. Божествена Литургия и там със страх Божи да се помолим. За да можем това действие с течение на времето да превърнем в начин на живот. И сторим ли тия неща и живеем ли чрез тях ще можем и ние „да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.“ (Евр.4:16). А пък тази благовременна помощ ще бъде за нас като една дългожелана промяна. Тъй като от нея насетне в живота ни ще остава все по-малко място за колебание и заблуждение. И така ние не ще вече служим за съблазън на ближните си – на нашите братя и сестри в Христа. Понеже в нас ще съумеят да видят лицето на Спасителя.

Братя и сестри,

Ето това е начинът, който да ни промени. За което говори и Спасителя, като казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ (Марк.8:34). Постът и молитвата – два крайъгълни камъка в дните на живота ни. Именно чрез тях ще променим себе си и успешно ще устояваме на всяка съблазън, на всеки гняв. Които преди са измъчвали като нажежени въглени душата ни, и покрай тях сме се превърнали в „Земя пуста, изсъхнала и безводна.“ (Пс.62:2.). Но, вече като засвидетелстваме с живота си за Спасителя – не ще ни притеснява това, че Той всичко вижда и че ще отговаряме за постъпките си. Напротив – каквото и да правим, където и да идем – ще важат и за нас, за всеки един от нас, думите на псалмопевеца Давид: „И там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.“ (Пс.138:10). И ще успеем „да получим милост и да намерим благодат.“ (Евр.4:16).

Амин.