60 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОТОПСАЛТ КОНСТАНТИНОС ПРИНГОС

304 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов

Неоспорим факт е, че в пределите на Константинополската патриаршия свещената музика, с чиято помощ възпяваме Бога, е заемала винаги почетно място. Запазила своя древен вид, характеризираща се с едногласна фактура [1], тази музика е изключително и само акапелна — т.е. без инструментален съпровод.

Византийската музика (както още е известно едногласното църковно пеене) е изкуство, предавано от учител на ученик. Изкуство, което заслужава сериозно отношение и внимание.

През февруари тази година се навършват 60 години от смъртта на един от майсторите първопевци на Вселенската патриаршия — протопсалта Константинос Прингос  [2].

Прингос е наследник на известни протопсалти (живели  през ХVIII и ХIX в. и оставили светла диря в областта на църковната музика) като Йоан Протопсалт, Даниил Протопсалт, Яков Протопсалт, Петър Византиец, Григорий Протопсалт и др.

Роден в Константинопол през 1892 г., Константинос Прингос още в ранна детска възраст се запознава с църковната музика под ръководството на учители като протопсалтите Евстратий Пападопулос и Михаил Муркидис — и двамата ученици на протопсалта на Константинополската църква Георгий Редестинос II [3]. В продължение на четири години Прингос учи в Патриаршеската певческа школа, където негов учител е Яков Навплиотис [4].

През 1915 година създава семейство със съпругата си Елена, с която имат три деца.

В продължение на три десетилетия Прингос пее в различни константинополски и гръцки храмове. През 1938 г. Вселенският патриарх Вениамин го назначава за лампадарий (втори певец, ръководител на левия клир) в Константинополския патриаршески храм. Това назначение става и с помощта на Яков Навплиотис, който считал, че Прингос е единственият подходящ човек за запазването на патриаршеския стил на пеене.

Какво представлява този стил на пеене?

Според протопрезвитер Георгиос Цецис [5] патриаршеският стил е свързан с личността и делото на Петър Лампадарий (†1777) [6] и се характеризира с вярно произнасяне на ударенията на думите, със своята скромност, строгост и сериозност, както и не на последно място — със своето благоприличие. Цялостната характеристика на патриаршеския Константинополски стил на църковно-музикална интерпретация може да се заключи в един израз: умилителна строгост или умилителна простота. [7]

През 1939 г. Прингос заема и най-високата певческа длъжност в Патриаршеския храм — протопсалт. На позицията старши протопсалт на Великата Христова църква Прингос остава почти две десетилетия — до 1959 г., когато се оттегля по здравословни причини. Още през 1957 г. Прингос започва да страда от параплегия (парализа на долните крайници). Заради това заболяване негови приятели му помагали да стигне до храма, за да може да изпълнява певческите си задължения на клироса.

Както отбелязахме, Прингос почива през м. февруари 1964 г., а опелото му е извършено в Атинската митрополитска катедрала.

Приел „протопсалтската щафета“ от Яков Навплиотис, Прингос на свой ред е заменен от друг голям майстор на едногласната църковна музика — Трасивул Станицас [8].

Ученици на Прингос са такива големи църковни певци като Харилаос Талиадорос и Атанасиос Караманис.

И до ден днешен записите на Константинос Прингос, изпълняващ различни песнопения в т.нар. патриаршески стил на пеене, се слушат с наслада от любителите на едногласната църковна музика. Нужно е обаче да отбележим и нещо друго: когато слушаме записи на Прингос (и на други от неговата класа), е редно да помним, че те са запечатали гласа на човек, посветил повече от тридесет години на певческото служение и усъвършенстването си. Нека никой не мисли, че тези неща стават за година и две — за узряването на този плод са нужни десетилетия. Патриаршеският стил на пеене, който Прингос е владеел, бавно е „просмуквал костите“ на първопевеца в пределите на Патриаршеския храм, където той е пял общо повече от двадесет години.

Стаматис Папаманолакис отбелязва, че Прингос е имал природно даден уникален глас, несравнима музикалност, рядко срещана сладост на гласа и безгранична памет [9].

Освен изключителен вокален майстор, притежаващ голям диапазон, Прингос е оставил и редица песнопения, съчинени от него — херувимски песни, евхаристийни канони, Сила на „Елици во Христа“, многолетствия и много други.

Според свидетелства на църковни певци докато пеел, Прингос изпадал в своеобразно екстатично състояние. (На този факт да обърнат внимание мислещите, че църковното пеене може да бъде вяло и бездушно). Макар да не използвал камертон [10], протопсалтът винаги изпълнявал едни и същи песнопения от една и съща височина — факт, неостанал скрит за неговия наследник Станицас, който го отбелязвал с уважение.

Трябва да отбележим, че отношенията между тези певчески колоси на Вселенската патриаршия от миналия век — Прингос и Станицас — не са били белязани от близост, което обаче не е пречело да ценят взаимно способностите си.

Прингос е бил нисък на ръст човек, който обаче е притежавал висок, теноров глас [11]. Този своеобразен Закхей (вж. Лука. 19:1-10) се покачил върху смокиненото дърво на църковната музика, раждащо сладки плодове, откъдето имал възможността да види Този, Когото хвалят всички небесни сили. Едно лирично отклонение: вероятно все ще се намери някой, който да каже за тези, които обичат църковното пеене, че Бог се е отбил при грешните, неправилните хора. Те обаче нека не слушат тези слова, а водени от вътрешния си глас, да пеят на Бога. Защото Той вече благославя вътрешния дом на сърцето им.

В годината, когато се навършват шестдесет години от кончината на този предан изпълнител и учител на църковно-певческото изкуство, да си спомним за него с чувства на признателност и благодарност за това, че ни е оставил пример за вдъхновяваща молитва, родена от сърцето и облечена в красиви звуци.

Бележки:

[1] Фактура — термин в музиката, означаващ начин на изложение на звуковата тъкан в музикалните произведения.

[2] Според други данни, публикувани в секцията с биографии в сайта www.music-art.gr, Прингос умира не през февруари, а през март (14 март 1964 г.).

[3] Вж. Борисов, И. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: Изд. „Изкуство“, 2014, с. 40.

[4] Борисов, И. 80 години от кончината на Яков Навплиотис, www. bogonosci.bg, 4 декември 2022 г.

[5] Протопрезвитер Георгиос Цецис е клирик на Константинополската патриаршия, познавач на едногласната църковна музика и ученик на Трасивул Станицас.

[6] Борисов, И. За църковния певец, който имал свободен достъп до султанския дворец, www. bogonosci.bg, 26 юли 2022 г.

[7]  Вж. Антонов, Н. Интерпретация и стил в източноцърковното пеене, www.dveri.bg, 23 януари 2019 г.

[8] Борисов, И. Навършват се 30 години от кончината на великия протопсалт Трасивул Станицас, www.pravoslavie.bg, 18 август 2017 г.

[9] Папаманолакис, С. Константин Прингос (превод: В. Павленко), http://psaltika.ru.orange.mtw.ru/index.php/history-of-byzantine-muzic

[10] Камертонът е уред за установяване на абсолютната височина на тона, даващ тонът „ла“ от първа октава.

[11] Борисов, И. Теноровият глас и православната едногласна музика, www.pravoslavie.bg, 1 март 2017 г.