Автор: Христо Димитров
„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.“
(1Кор.1:10).
Братя и сестри,
Св. Ап. Павел казва тези думи на Коринтяни. Но тези слова, в които чуваме за разцепление и съединение крият много повече. Съдържат тайните на въпроса: „Кой съм аз“. Нещо повече. Съдържат и отговор на въпроса за спасението.
Св. Ап. Павел узнал, че сред народа има разпри. Но това погледнато през призмата на вярващия в Христа разкрива вътрешните конфликти у човека, у същия този човек, вярващия в Спасителя. Тъй като винаги когато човек реши да се справи сам със ситуация някаква, без да се помоли Господу, в душата му настава разцепление, смут. Тогава от една страна стои същата тази вяра. Понеже чрез нея проумяваме за устройството на света. Нещо повече. Чрез вярата изпитваме сами себе си в моментите, когато сме неуверени. И когато един такъв човек – който опита сам да се справи – без да помоли Господа за помощ… достатъчно ясно се вижда, че настъпва време на разцепление. Ако погледнем Стария Завет ще забележим, че Господ Бог непрестанно води и напътства човека. Понеже „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие.“ (Прем.Сол.2:23). Но тъй като човек има вяра в себе си, тази собствена вяра понякога измества онази, другата – вярата в Спасителя. Ето ги тук словата на св. апостол: „Защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък — Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък — Христов“.“ (1Кор.1:12). И тук е това вътрешно разцепление. И докато човек дели себе си по този начин няма как да бъде едно със Спасителя. А тъй като няма човек, който да не иска да разбере кой е, да узнае собствената си същност,… е добре за такъв човек внимателно да се вслуша в думите на св. апостол. Още повече за човек, кръстил се в името Господне. За такъв словата на апостола са като указател на посоката, в която да тръгне и да върви. Именно за такъв човек,… за такива хора апостолът казва: „Да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.“ Тези наставления простичко казват, че да се търси Бога и даровете на Духа е най-главното, но и по възможност – да бъдем едно. И ето всички ние – събралите се днес тук – в името на Господа и Спаса нашего Иисуса Христа – сме доказателство за това: съединени сме в един дух и в една мисъл. Но дори и така да е – пак можем да бъдем разединени. И това ще е така, докато се изкушаваме взаимно, докато си правим забележки – но не градивни, а от завист. Пък всяко едно изкушение е разцепление, всяко едно изпитание – обединение. А за вярващия с всичкото му сърце, и с всичката му душа, и с всичкия му разум (Мат.22:37) е точно обратното. Защото когато е във време на изкушения такъв един човек се събира в себе си чрез молитвата към Христа Спасителя (Гал.2:20). И точно в такъв момент се потвърждават наяве думите на Св. Ап. Павла: „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ (1Кор.1:18).
Братя и сестри,
Словото за кръста наистина е безумство, когато човек е в разцепление – спрямо Бога, спрямо ближните си и спрямо себе си.
Нека по думите на Св. Ап. Павел – в името на Господа нашего Иисуса Христа – да не допускаме това помежду ни да застане, та да ни отдалечи един от други. А чрез даровете на Духа да се съберем в себе си и да се събираме в единомислие. Тогава вече няма да завиждаме, и няма да хулим. Тогава ще разберем, че докато носим в себе си обединяващите молитвени слова за кръста ще бъдем безумци в очите на ония, които гинат. Но за нас – които вярваме в Христа Бога – това молитвено слово е сила Божия.
Амин.
