Автор: Ивайло Борисов
Няма стволи свободни, сами,
клон до клон опира…
Но нагоре един се стреми!
Те се чупят един след друг,
само горният расне без звук
и се сгъва в лира…
Р. М. Рилке [1]
Днес — 5 декември — се навършват 80 години от смъртта на един от големите протопсалти на Православната църква — Яков Навплиотис.
Яков Навплиотис е служител на Константинополската патриаршия, която е с изключително важен исторически принос в областта на едногласната православна църковна музика.
Яков е роден на гръцкия о-в Наксос (намиращ се в Егейско море) през 1864 г. [2] Той е потомък на протопсалта Яков Пелопонески. [3]
През 1870 г. семейството му се мести в Константинопол. Едва на 14-годишна възраст Яков започва да служи в патриаршеския храм. По-късно тук той става помощник-певец при българина Никола Стоянович, лампадарий при Патриаршията. [4]
След няколко години патриархът изпраща Яков при прочутия певец Георги Виолакис, за да се усъвършенства в певческото изкуство.
След време, когато завършва науките си, Яков отново е повикан от патриарха и настанен в патриаршеската цариградска църква.
В патриаршеския храм Яков последователно става канонарх (1878-1881), първи доместик (1881-88), втори доместик (1888-1905), лампадарий (1905-1911). През 1911 г. Яков приема хиротесия от тогавашния Константинополски патриарх Йоаким III. Яков служи като протопсалт на Патриаршията до 1939 г. Общият брой години, през които той служи в патриаршеския храм, са 60!
Докато служи в патриаршеския храм, Яков чува да пеят на клира неговите предшественици — протопсалтите Георги Виолакис и Аристидис Николаидис.
Яков бил и учител в Девическото гръцко училище в Пера, Цариград, в Богословското училище на о-в Халки (до 1928 г.). Бил е и председател на дружеството на певците в Цариград в продължение на 17 години.
Яков съставя няколко певчески книги — сборник от слави (доксологион), сборник с различни песнопения, с образци за упражнение от певците (печатан в Цариградската патриаршеска печатница през 1894 г.). Превежда и някои от съчиненията на своя дядо Яков, които Патриаршията издава.
Протопсалт Мирчо Богоев свидетелства, че Яков е бил „добър приятел на българите и не е пропускал случай да прояви тия си чувства към ония българи, които са искали да се възползват от знанията му по източното църковно пение…“.
Яков Навплиотис почива на 5 декември 1942 г. в Атина.
Освен богати знания по музика Яков е имал и рядко хубав теноров глас, с който радвал любителите на едногласното псалтикийно пеене. Той е един от първите певци, оставили своя глас за поколенията. И до днес много негови записи могат да бъдат чути (и в интернет) — като например „Херувимска песен“, „Отца и Сына“, „Достойно есть“ и др.
Като протопсалт на Константинополската патриаршия Яков Навплиотис е владеел отлично т.нар. патриаршески стил на пеене. С какво се характеризира той?
Според протопрезвитер Георгиос Цецис, клирик на Вселенската патриаршия, патриаршеският стил на пеене „… се отличава с прост и скромен начин на пеене, за чийто успех е допринесъл значително Петър Пелопонески (1730-1777) [5].“ Според о. Цецис „патриаршеският стил се характеризира с вярно произнасяне на ударенията на думите, със своята скромност, строгост и сериозност, както и не на последно място — със своето благоприличие.“ [6]
Музикологът Георги Цацаронис в статия за Яков казва, че „той се е отличавал със забележителен глас, сладък и звънящ“.
Не бихме сбъркали, ако кажем, че благодарение на акцента, поставян върху църковното пеене в Цариградската патриаршия, в пределите ѝ то се е превърнало в институция. Тази патриаршия се е грижила с голямо усърдие за развитието и разпространението на свещената музика.
Неслучайно и ние, българите, като приели кръщение от Византия и нейната Велика Църква, сме възприели едногласната църковна музика именно от тази Църква, като — нека отбележим — рецепцията на тази музика у нас има свои специфики, а в по-нататъшното ѝ развитие се заформя и откроява специфичен народностен елемент.
Вековната византийска монодийна традиция продължава и днес. След първопевчевството на Яков Навплиотис на десния певческия клирос на Константинополската патриаршия застават талантливи църковни музиканти и композитори като Константин Прингос, Трасивул Станицас [7] и др.
Днес на певческия клирос на Константинополската патриаршия и нейния главен храм „Св. Георги“ стои авторитетната фигура на протопсалта Панайотис Неохоритис. Неговото изкуство подпомага духовното пренасяне на богомолците в пределите на Горния Йерусалим. Вярваме, че върху музицирането на протопсалта Панайотис зарево хвърля и майсторското и издържано във вековната сакрална традиция пеене на неговия прославен предшественик, чиято памет честваме днес и чийто вдъхновен глас предлагам да чуем.
Бележки:
[1] Из стихотворението на Райнер Мария Рилке „Има корени в мрак дълбок…“ (превод: Петър Велчев).
[2] Според учителя по пеене от Пловдивската семинария и автор на учебник по източно църковно пеене (1940 г.) Мирчо Богоев, Яков е роден през 1867 г. , но на много други места като година на раждането му е посочена 1864 г.
[3] Вж. Борисов, И. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: Изд. „Изкуство“, 2014, с. 27-28.
[4] Българинът Никола Стоянович (+1893) е родом от Цариград. Той пее 50 години в Патриаршеския храм. Автор е на редица песнопения за св. Литургия.
[5] Вж. Борисов, И. За църковния певец, който имал свободен достъп до султанския дворец, www.bogonosci.bg, 26.07.2022 г.
[6] Τσέτσης, Γ. Η μουσική παράδοση του Πανσέπτου Πατριαρχικού Ναού. Цит. по Антонов, Н. Интерпретация и стил в източноцърковното пеене, www.dveri.bg, 23/01/2019 г.
[7] Борисов, И. Навършват се 30 години от кончината на великия протопсалт Трасивул Станицас, www.pravoslavie.bg, 18/08/2017 г.
Използвана литература:
Богоев, М. Учебник по източно църковно пение. С., Фотот. изд., 1992
Иаков Нафплиотис. Псалтика. Московская школа византийского пения, www.psaltikа.ru
Ιάκωβος Ναυπλιώτης (1864-†1942), www.e-kere.gr
