9 Неделя след Петдесетница

4040 0

Автор: Христо Димитров

„Господи, избави ме!“
(Мат.14:30)

Братя и сестри,

Тези думи на дв. ап. Петър чуваме днес в евангелското четиво. В тази конкретна библейска случка водата и вятърът са силни, та Петър като ги видя, уплаши се и докато ходи по водната стихия започна да потъва. Тогава се обръща към Господ Бог Иисус Христос с думите: „Господи, избави ме!“ (Мат.14:30).

Ние можем ли да се поставим на мястото на св. апостол? Да имаме това дръзновение… или да вършим делата си… по човешки? Да поискаме нещо и като го получим страх да изпълни душата ни, да се усъмним и да започнем да потъваме… в себе си.

Често пъти усилията, които полагаме за едно или друго начинание ни се струват повече и някак с неувереност се отказваме насред пътя. Именно с неувереност. Със съмнение. С намаляваща вяра. Точно като Св. Ап. Петър, който като се видя в нужда се обърна към Господ Бог. Пък „Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат.14:31).
А нима и ние не сме тъй?

Само, когато имаме потребност се сещаме за Бога! Пък през другото време самоувереността ни до толкова ни заслепява, че все едно сме всемогъщи. И именно през цялото това време, през което гледаме в страни от Бога сме маловерци и потъваме в себе си.

Вършим едно и друго, но от себе си го вършим. Без да поискаме помощ от Господ, без да Му се помолим. А ако стигнем по-далече: вършим делата си без благословение! Един от детайлите на днешната евангелска история е, че Св. Ап. Петър измолва благословението Господне, когато Го вижда да ходи по водата: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди.“

(Мат.14:28-29). Пък ние… някак все на себе си се надяваме да успеем. Но тази надежда сме я обуздали. Нещо повече! Ние обуздаваме самата си вяра. А че това е тъй става ясно от всеки ден, в който живеем. Тъй щото ако се вгледаме в собствените си действия ще забележим сянката на съмнението. Същата тази сянка, която като с було покрива вярата на Сп. Ап. Петър. Която покрива и нас и всява в сърцата ни страх. Нещо ни стисва за гърлото и ние дори преставаме да се молим…

Св. Ап. Павел в посланието си до Коринтяни говори и пита: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (1Кор.3:16). А тези негови думи какво общо имат с маловерието, с безизходицата /ни/, с нас самите? С вярата ни? Имат повече отколкото изглежда!

Св. Ап. Павел не просто пита коринтяни! Той им съобщава, че те са този храм Божий. Но той не просто говори на тях. Той говори и на нас, сега, двайсет века по-късно. И не само. Този св. апостол ни уверява в това! Дава ни надежда и с кротост ни подканва да не спираме насред делата си, но преди всяко едно от тях да се сещаме първом за Бога. Да измолим Неговата благословия и едва тогава вече да действаме. Както сторил и св. ап. Петър, преди да тръгне и той по водата.

Братя и сестри,

Това, че Господ Бог нарича св. ап. Петър маловерец доста трябва да ни смущава. Тъй щото тази случка е огледало на нашия собствен живот и ние сме тези маловерци. А нима не сме?…

Нека всеки ден се обръщаме към Бога и Спаса нашего Иисуса Христа в думите: „Господи, избави ме!“ (Мат.14:30). Така от сърцето си ще прогоним неканеното смущение от самоуверието ни, което по-късно ще прерасне в страх и маловерие. Чрез тези думи: „Господи, избави ме!“ (Мат.14:30) наистина ще имаме дръзновението да сме като св. ап. Петър. И по неговия пример нека да търсим Бога не само, когато сме в нужда. А така, по приятелски (Иоан.15:14-15) и със страх Господен да поискаме благословията Му, като Му се помолим: „Господи, избави ме!“ (Мат.14:30).

Амин.