TАЙНСТВОТО ПРИЧАСТИЕ, ЧАСТ ПЪРВА

1598 0

СВЯЩЕННИК ПАВЕЛ ГУМЕРОВ

Автор: Свещеник Павел Гумеров

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: : www.pravoslavie.ru

 

 

Част 1. Значение на тайнството Причастие в живота на православния християнин

Произход на литургията

 

Значение на тайнството Причастие в живота на православния християнин*

Тайнството Причастие или Евхаристия (което на гръцки означава „благодарение”), заема централно място в църковния богослужебен кръг и в живота на Православната Църква. Православни хора ни прави не носенето на нагръден кръст и дори не това, че над нас някога е било извършено свето Кръщение (още повече, че в наше време това не е някакъв особен подвиг; днес, слава Богу, можем свободно да изповядваме своята вяра). Ние ставаме православни християни, когато започваме да живеем в Христа и да участваме в живота на Църквата и в нейните тайнства.

Всичките седем тайнства са установени от Бога, а не от човек и се споменават в Свещеното Писание. Тайнството Причастие за пръв път е било извършено от нашия Господ Иисус Христос.

 

Установяване на тайнството Причастие

Това станало в навечерието на кръстните страдания на Спасителя, преди да бъде извършено предателството на Иуда и предаването на Христос на мъчения. Спасителят и Неговите ученици се събрали в голяма стая, приготвена за пасхалната трапеза по иудейския обичай. Тази традиционна вечеря ежегодно се устройвала от всяко еврейско семейство, като спомен за изхода на израилтяните от Египет под предводителството на Моисей. Ветхозаветната пасха била празник на избавлението, на освобождението от египетско робство.

Но Господ, събирайки се със Своите ученици на пасхална трапеза, вложил нов смисъл в нея. Това събитие е описано от всичките четирима евангелисти и е било наречено Тайната вечеря. На тази прощална вечеря Господ установил тайнството свето Причастие. Христос отива на страдания и кръст, отдава Своето пречисто Тяло и Своята честна Кръв за цялото човечество. И като вечно напомняне на всички християни за принесената от Спасителя жертва трябва да бъде причастяването с Неговите Тяло и Кръв в тайнството Евхаристия.

Господ взел хляба, благословил го, раздал го на апостолите и казал: „Вземете, яжте: това е Моето Тяло”. След това взел чашата с виното, подал я на апостолите и произнесъл: „Пийте от нея всички; защото това е Моята Кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28).

Господ претворил хляба и виното в Свои Тяло и Кръв и заповядал на апостолите, а чрез тях и на техните приемници – епископите и презвитерите – да извършват това тайнство.

 Действителност на тайнството

Евхаристията не е просто спомен за това, което е станало някога, преди повече от две хиляди години. Тя е реално повторение на Тайната вечеря. И на всяка евхаристия – и по времето на апостолите, и в нашия ХХІ век – Сам нашият Господ Иисус Христос чрез канонично ръкоположен епископ или свещеник претворява приготвените хляб и вино в Свои пречисти Тяло и Кръв.

В православния катехизис на светителя Филарет (Дроздов) се казва: „Причастието е тайнство, в което вярващият под вид на хляб и вино вкусва (причастява се със) Самите Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос за опрощаване на греховете и за вечен живот[1].

За задължителността на причастяването за всички вярващи в Него ни говори Сам Господ: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Йоан. 6:53-56).

 Необходимостта от причастяване на православните християни

Който не се причастява със Светите Тайни, се откъсва от Източника на живот – Христос, поставя се извън Него. И обратно, православните християни, които с благоговение и с необходимата подготовка редовно пристъпват към тайнството Причастие, по думите на Господа, „пребъдват в Него”. И в Причастието, което оживотворява, одухотворява нашите душа и тяло, ние, както в нито едно друго тайнство, се съединяваме със Самия Христос. Ето какво казва светият праведен Йоан Кронщадтски в поучението на празника Сретение, когато Църквата спомня как старецът Симеон приел в Йерусалимския храм в своите обятия четирийсетдневния Младенец Христос: „Не ревнуваме по тебе, праведен старче! Ние сами имаме твоето щастие – да приемем Божествения Иисус не само с ръце, но и с уста и сърце, както и ти винаги си Го носел в сърцето си, още не виждайки, но очаквайки Го; и то не веднъж и не десет пъти в своя живот, а колкото пожелаем. Кой няма да разбере, възлюбени братя, че аз говоря за причастяването с животворящите тайни на Тялото и Кръвта Христови? Да, ние сме по-щастливи от свети Симеон; и праведният старец, може да се каже, е приел в своите обятия Подателя на живота Христос като предзнаменование на това, че вярващите в Христос в следващите времена през всички дни до свършека на света ще Го приемат и носят не само в ръцете си, но и в самото си сърце”[2].

Ето защо тайнството Причастие трябва постоянно да съпътства живота на православния човек. Нали ние тук, на земята, трябва да се съединим с Бога, Христос трябва да влезе в нашите душа и сърце.

Човекът, който в своя земен живот се стреми да се съедини с Бога, може да се надява на това, че той ще бъде с Него и във вечността.

 Евхаристията и Христовата жертва

Евхаристията се явява най-важното от седемте тайнства, защото изобразява Христовата жертва. Господ Иисус Христос е принесъл за нас жертва на Голгота. Той я извършил веднъж, като пострадал за греховете на света, възкръснал и се възнесъл на небето, където седнал отдясно на Бог-Отец. Христовата жертва била принесена веднъж, и никога вече няма да се повтори.

Господ установява тайнството на Евхаристията, защото „сега на земята в друг вид трябва да присъства Неговата жертва, в която Той винаги да принася Себе Си, както на кръста”[3]. С установяването на Новия Завет ветхозаветните жертвоприношения се прекратили, и сега християните извършват жертва за възпоменание на Христовата жертва и за причастяване с Неговите Тяло и Кръв.

Ветхозаветните жертвоприношения, когато се заколвали жертвени животни, били само сянка, предобраз на Божествената жертва. Очакването на Изкупителя, на Освободителя от властта на дявола и греха е основната тема на целия Ветхи Завет, и за нас, хората на Новия Завет, жертвата на Христос, изкупването на греховете на света от Спасителя е основа на нашата вяра.

Чудото на светото Причастие

Тайнството Причастие е най-великото чудо на земята, което се извършва постоянно. Както някога невместимият Бог слязъл на земята и обитавал сред хората, така и сега цялата пълнота на Божеството се вмества в светите Дарове, и ние можем да се причастяваме с тази най-велика благодат. Нали Господ е казал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин” (Мат. 28:20).

Светите Дарове са огън, изгарящ всеки грях и всяка сквернота, ако човек се причастява достойно. И ние, пристъпвайки към Причастието, трябва да правим това с благоговение и трепет, осъзнавайки своята немощ и недостойнство. „Човече, като искаш да ядеш Тялото Господне, пристъпи със страх, за да не се изгориш, защото е огън”[4].

Нерядко на духовните хора, на подвижниците по време на извършването на Евхаристията се е давало да видят небесен огън, слизащ на светите Дарове, както е описано, например, в житието на преподобния Сергий Радонежки: „Веднъж, когато светият игумен Сергий извършвал Божествена литургия, Симон (ученик на преподобния. – бел. – о. П. Г.) видял как небесният огън слязъл на Светите Тайни в минутата на тяхното освещаване, как този огън се движел по светия престол, озарявайки целия олтар, той сякаш се виел около светата трапеза, обгръщайки свещенодействащия Сергий. А когато преподобният искал да се причасти със Светите Тайни, Божественият огън се свил „като някаква чудна пелена” и влязъл вътре в светия потир. Така Божият угодник се причастил с този огън „неизгарящо, както в древността къпината горяла и не изгаряла…”. Симон се ужасил от това видение и в трепет безмълвствал, но това, че неговият ученик се е удостоил с видение, не останало скрито от преподобния. Като се причастил със Светите Христови Тайни, той се отдалечил от светия престол и попитал Симон: „От какво така се уплаши, чедо мое?”. „Аз видях благодатта на Светия Дух, действаща в тебе, отче” – отговорил той. „Гледай на никого да не казваш за това, което си видял, докато Господ не ме повика от този живот” – заповядал му смиреният авва[5].

Светителят Василий Велики веднъж посетил един презвитер, който водел много добродетелен живот, и видял, че по време на извършване на литургията Светият Дух във вид на огън обкръжавал свещеника и светия олтар. Такива случаи, когато на особено достойни хора се открива слизането на Божествения огън на Светите Дарове или Тялото Христово се явява видимо на престола във вид на Младенец, многократно са описани в духовната литература. В „Поучително известие (наставление за всеки свещеник)”[6] дори се разказва как трябва да постъпва свещенослужителят в случай, че светите дарове приемат необикновен, чудесен вид.

На онези, които се съмняват в чудото на претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови и при това дръзват да пристъпят към светата Чаша, може да бъде дадено страшно вразумяване. „Дмитрий Александрович Шепелев разказва за себе си на настоятеля на Сергиевата пустиня, архимандрит Игнатий първи, следното. Той се възпитавал в Пажеския корпус. Веднъж през Великия пост, когато възпитаниците пристъпвали към Светите Тайни, юношата Шепелев изразил пред своя другар, който бил наблизо, своето категорично неверие в това, че в Чашата са Тялото и Кръвта Христови. Когато му били преподадени Светите Тайни, той усетил, че в устата му има месо. Младия човек бил обзет от ужас, не намирайки сили да преглътне частицата. Свещеникът забелязал станалата с него промяна и му заповядал да влезе в олтара. Там, държейки в уста частицата и изповядвайки своето съгрешение, Шепелев дошъл на себе си и преглътнал преподадените му свети Дарове”[7].

Да, тайнството Причастие – Евхаристия – е превелико чудо и тайна, велика милост към нас, грешните, и видимо свидетелство за това, че Господ е сключил с хората Нов Завет „с Неговата кръв” (вж.: Лук. 22:20), принасяйки за нас жертва на кръста, умрял и възкръснал, възкресявайки със Себе Си цялото човечество. И ние сега можем да се причастяваме с Неговите Тяло и Кръв за изцеление на душата и тялото, като пребъдваме в Христа и Той „пребъдва в нас” (вж.: Йоан. 6:56).

 Произход на литургията

Тайнството Причастие от древността е получило наименоването литургия, което на гръцки означава „общо дело”, „общо служение”.

Светите апостоли, Христовите ученици, като получили от своя Божествен Учител заповед да извършват тайнството причастие за Негов спомен, след Неговото възнесение започнали да преломяват хляб – да извършват Евхаристия. Християните „постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите (Деян. 2:42).

Чинът на литургията се е формирал постепенно. В началото апостолите извършвали Евхаристия по същия ред, по който видели от своя Учител. В апостолските времена Евхаристията била съединена с така наречените агапи, или трапези на любовта. Християните вкусвали храна и пребивавали в молитви и братско общуване. След вечерята се извършвало преломяване на хляб и причастяване на вярващите. Но по-късно литургията била отделена от трапезата и започнала да се извършва като самостоятелно свещенодействие. Започнали да извършват Евхаристията вътре в свещените храмове. Както се вижда, през І-ІІ век редът на литургията не бил записан и се предавал устно.

Постепенно на различни места започнали да съставят свои литургийни чинове. В Йерусалимската община се служела литургията на апостол Иаков. В Александрия и Египет се извършвала литургията на апостол Марко. В Антиохия – литургията на светите Василий Велики и Йоан Златоуст. Тези литургии имали много общо помежду си в своята главна, тайноизвършителна част, но се отличавали една от друга в детайлите.

Сега в практиката на православната Църква се отслужват три чина литургии. Това са литургиите на свети Йоан Златоуст, на свети Василий Велики и на свети Григорий Двоеслов.

Литургия на свети Йоан Златоуст

Тази литургия се извършва през всички дни на годината, с изключение на делничните дни на Великия пост, както и на първите пет недели на Великия пост.

Свети Йоан Златоуст съставил чина на литургията въз основа на съставената преди това литургия на свети Василий Велики, но съкратил някои молитви. Свети Прокъл, ученик на свети Йоан Златоуст, казва, че по-рано литургията се отслужвала много пространно, и „свети Василий, снизхождайки… към човешката слабост, я съкратил; а след него още повече я съкратил свети Златоуст”.

Литургия на свети Василий Велики

По думите на свети Амфилохий, епископ на Икония Ликаонска, свети Василий Велики искал „от Бога да му даде сила на духа и разум да извършва литургия със свои думи. След неговата шестдневна пламенна молитва Спасителят му се явил по чудесен начин и изпълнил неговата молба. Скоро след това Василий, проникнат от възторг и божествен трепет, започнал да възглася „Да се изпълнят устата ми с хваление” и „Чуй, Господи Иисусе Христе, Боже наш, от Твоето свето жилище” и останалите молитви на литургията”.

Литургията на свети Василий се отслужва десет пъти в годината. В навечерието на празниците Рождество Христово и Кръщение (на дните Бъдни вечер и Водици); в деня на паметта на свети Василий Велики 1/14 януари; в първите пет недели на Великия пост, на Велики четвъртък и Велика събота.

Литургия на свети Григорий Двоеслов (или литургия на Преждеосвещените Дарове)

По време на светата Четиридесетница се прекратява служенето на пълна литургия в делничните дни. Постът е време на покаяние, на плач за греховете, което изключва всяка празничност и тържественост от богослужението. За това пише блаженият Симеон, митрополит Солунски. По тази причина според църковните правила в сряда и петък през Великия пост се извършва литургия на Преждеосвещените Дарове. Светите Дарове се освещават на литургията в неделя, и вярващите се причастяват с тях на литургията на Преждеосвещените Дарове.

* * *

В някои поместни Православни Църкви в деня на паметта на свети апостол Иаков, 23 октомври/ 5 ноември, се отслужва литургия по неговия чин. Това е най-древната литургия и представлява творение на всички апостоли. Светите апостоли, преди да се разпръснат в различни посоки за проповед на Евангелието, се събирали заедно за извършване на Евхаристията. По-късно този чин бил писмено фиксиран под името литургия на апостол Иаков.

(следва)

3 август 2009


[1] Светител Филарет (Дроздов). Православен катехизис. М., 2006. С. 63.

[2] Протойерей Йоан Сергиев. „Пълни събрани съчинения”. СПб., 1893. Т. 1. С. 348-349.

[3] „Историческо, догматическо и тайнствено обяснение на Божествената литургия”. М., 1993. С. 2.

[4] Православен молитвослов. М., 1992. С. 77.

[5] Троицки патерик. М., 1896. С. 8.

[6] Намира се в края на Служебника. Бел. ред.

[7] Епископ Игнатий (Брянчанинов). Отечник. СПб, 1803. С. 53.