Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов
Каква връзка има между духовния живот и здравето на моето тяло? Душевното и телесното ни състояние се определят от живота ни в Църквата.
Казваме, че Христос е Лекар на нашите души и тела. На едно място в св. Писание се казва, че Христос обхождал земята, вършейки благодеяния и изцеления. Христос дошъл и откъдето минавал, Той дарявал здраве. Хората Го докосвали и приемали живот, Той те гледал и те отморявал, говорил ти и ти прощавал. Той гледал някой парализиран човек и го вдигал; някой сляп – и му давал зрение, някой страдащ, някой обсебен от нечист дух и го изцелявал.
Следователно, Христос отдава еднакво голямо значение и на душата, и на тялото. Това е велико нещо – трябва да разберем, че Христос обича, зачита и почита и тялото, и душата ни. Те съществуват заедно и никое не е по-висше или по-нисше, защото заедно с тялото правим всичко – с тялото и с душата се молим, ходим на църква, причастяваме се, постим, вършим грехове, във всичко вървят заедно.
Ние правим грешката в духовния живот – казва старец Епифаний Теодоропулос –да делим нещата на добри и зли, на материални и духовни, на телесни и душевни, а те всъщност са заедно. В живота ни не съществува пространство, в което Христос да не може да влезе и да го освети.
Може ли Христос да не влезе на твоята трапеза, да не яде с тебе, да не бъде там, където ти обичаш и прегръщаш човека до себе си. Христос не е с нас само по време на св. Литургия, Той е Бог, Който ни обича в целия спектър на живота ни. Ние сме хора, имаме своите мъки, имаме своите тревоги, може ли Христос да е с нас във всичко това? Той може и е – стига да Го разберем и да Му позволим да влезе в живота ни – в душата ни и в плътта ни.
Това, че душата и тялото „работят“ заедно ще го видите, ако на едно дете от основното училище му кажете: „Детето ми, чети по математиката, защото утре учителката ще ви даде контролно!“ И както е било радостно, то посърва; сутринта, когато се приготвя да отиде на училище, го заболява стомах, внезапно го присвива, повръща без нищо да е яло и целият му организъм се смущава за нещо, което сте му казали. Какво е това, което си му казал? Една дума. Каква е тази дума? Дума, която отива в душата му. Душата какво създава? Мисли, помисли и тези помисли създават реакции в цялото му същество – и телесно и душевно. И ако внезапно му кажеш: «Забрави за контролното, в крайна сметка няма да правите, научихме, че се отлага и ще ходите на екскурзия!» – Щастие и веселие! Минало му е повръщането, замайването, болката. Няма никакъв проблем!
Това какво показва? Това показва, че нашите помисли, мисли, духовност, душевната атмосфера и цялото ни душевно състояние влияят и върху тялото ни. Затова те имат такова голямо значение. Спокоен ли си душевно, то и телесно ще си по-добре. Смутен ли си, то и сърцето ти ще бие по-силно, и кръвното ти ще се повиши. Някой пазел диета и се хранел със здравословни храни, но кръвното му се повишило. Той не ядял нищо, което да качва кръвното. Отишъл при лекаря. «Какво си изпати пак? – попитал го докторът – да не би да имаш притеснения?»
Притесненията веднага дават отражение върху телесното състояние. Душата и тялото са взаимосвързани. Христос много пъти изцелявал най-вече душата, защото оттам започва цялият живот на тялото.
Христос не казал на разслабения: „Стани здрав!“, а му казал: „човече, прощават ти се греховете.“ Защо? Той първо гледал душата, защото тя въздейства на тялото. Ако успокоя душата ти и утихнеш, ако Ми се довериш, ако Ме възлюбиш, всичко това ще ти повлияе и душевно, и духовно, и телесно и ще мога да съработнича с тебе. Затова Той първо се обръщал към душата, а не защото тялото няма стойност. Затова след изцелението на душата Той дарувал и телесно изцеление.
Душата ни има голямо значение. Как сте? Наред ли сте душевно? Спокойни ли сте? В църква някои хора, и тук поставям и себе си, не сме много добре нито психически, нито физически. Имаме проблеми. И лошото е не да имаш проблем, а да не разбираш къде е проблемът и да не търсиш да го решиш. А решението е да погледнеш в себе си: как съм, какво ми става, как се чувствам със самия себе си, с хората, със семейството си? И след това да видиш как всичко това ще повлияе върху твоето тяло и поведение.
Една жена не можела да забременее, а била омъжена от доста време. Ама имаш толкова смут, нерви, напрежение със семейството си и с мъжа си, Сам Бог навярно би казал – как в това тяло да влезе едно създание и да остане девет месеца? Как да се стопли вътре? Там съществува напрежение. Затова много жени (които не могат да родят) раждат след като първо се успокоят душевно и душата им утихне, помирят се с мъжа си, обикнат се истински и забравят проблема. Завчера една госпожа ми каза – не го очаквахме, дойде ей-така! И двамата не можехме да имаме дете. Но от радостта в душата им, от молитвата и взаимната любов дошло и детето.
Душата влияе изключително силно върху телесните проявления. Затова много лекари казват: „Когато в болницата видя някой християнин да си прави операция, той се излекува много по-бързо, отколкото този, който не вярва в Бога“. Когато ти правят операция, но обичаш Бога и с доверие съработничиш с лекарите и с Бога, тогава много по-бързо ще се излекуваш. Една госпожа ми каза – ще се изповядвам, отче, ще отида при моя духовник, защото утре ще ми правят операция – тя имаше камъни в жлъчката – и ще отида с мир и доверие и каквото Бог нареди! Това е един тип мислене, но има и друго мислене – на този, който е паникьосан и не знае как ще осъмне. Той отива при лекаря, треперейки, чувствайки се напълно самичък, безпомощен, какво ще правя, как ще се справя? Ще живея, ще умра? Никой не ме обича, Бог не ми помага! Вярата е голям фактор, който помага на човека да живее много добре и дълги години в този свят. Болестите, душевни и телесни, ни състаряват преждевременно. Някои са побелели без още да са остарели.
Понеже през последните две години имам различни неща, които ме занимават, брадата ми побеля. Преди няколко дена на едно ръкоположение ме видя един човек и ми каза:
– Как стана така?
– Добре, не ми го казвай така, караш ме да се чувствам зле! Как така съм такъв?
– Ама аз те знаех с черна брада!
– Е, не съм побелял целият!
– Не, не си, но това отстрани?
Бързането и стресът – особено стресът скъсява живота ти. Той те кара да побелееш. Падат коси, появяват се бръчки, започваш да се променяш и се питаш: как така съм такъв? Гледаш и миналогодишни и сегашни снимки и казваш: не съм същият! – тревога, която те кара да се чувстваш зле.
В Стария Завет прочетох, че щом искаш да живееш дълги години, то трябва да чувстваш веселие. Прибираш се вкъщи, гледаш жена си, тя те гледа и вие се обичате. Това е хубав, сладък живот, ще си прекарате добре и ще живеете дълго. Прибираш се вкъщи и се ядете, карате се и мърморите за най-малкото нещо. Животът няма да е дълъг, не можеш да живееш така, ще остарееш преждевременно и ще се измориш и душевно, и телесно.
Изгони тъгата, престани да тъжиш прекомерно. Защо? Защото тъгата е погубила мнозина и няма полза от нея. Тъгата и прекомерното притеснение не водят доникъде. Седиш, плачеш и посърваш за неща, които понякога не се решават и вместо да приемеш нещата така, както животът ги подреди, защо се съпротивляваш? Защо детето ми да прави това? Защо да си тръгне от дома и да вземе да се ожени и да отиде да живее в друга област, в друг град? Защо да прави това? Тази тъга е способна да те накара да посърнеш, да се разболееш. След като детето е щастливо от този избор, бъди решителен и превърни твоето притеснение в радост – ако не можеш в радост, най-малкото в спокойствие. Ще допълня и с друга дума – приемане. Приеми го. Така е искало детето – и ще се успокоиш.
Многото грижи и проблеми в живота водят до преждевременно остаряване. Например ти си на 45 години,а хората мислят, че си на 55 години. Докато обратно е здравословното – да си на 60 и да изглеждаш на 50 години. Да си голям, а да изглеждаш малък. Така ще живеем, ако сме в Църквата както Бог иска, ако се наслаждаваме на тези дарове, които Христос ни дава, но ние не им се наслаждаваме, за съжаление.
Живеем в Църквата, казва старецът Порфирий, ядем плодовете, които Църквата ни дава, но не взимаме витамините. Чували ли сте го? Да ядеш, но да не взимаш витамините, тоест причастяваш се, молиш се, ходиш на църква, но по формален начин, така че душевното ти състояние си остава същото. Децата го споделят за своите родители: «Родителите ми ходят на църква, но както отиват, така и се връщат, може и по-зле. Майка ми се връща от Преждеосвещена Литургия през Великия пост и се скарва с баща ми, а дори се е причастила.» В крайна сметка, това показва, че отиваш на църква, но настъпва ли преображение в живота ти? Променяш ли се, преобразяваш ли се?
Едно момиче в Атина преди известно време ми каза, това го казвам, защото съм далеч (беседата е в Солун). Ще го чуе ли? Не вярвам това да стигне до Атина. Въпреки че веднъж казах нещо за баща си в Чикаго и баща ми го чул в Атина, защото някой друг му го казал. Синът ти каза нещо за тебе и те направи за резил в Чикаго! Баща ми ме попита: «Защо отиваш в Америка и говориш за мене?», а аз му отговорих: «Какво да кажа? След като от тебе получих толкова уроци и добри, и лоши.»
И тъй, това момиче ми каза:
– Отче, майка ми ни разболя.
– Защо?
– Не мога, отче, не издържам, тя е много църковна.
– Лошо ли е това?
– Изобщо не е лошо, но стига да го прави по хубав начин. Защо ние да теглим, заради това, че тя ни налага изискванията си и така ни измъчва? Вкъщи има голям натиск, много викове, нерви, голяма строгост, голям смут.А най-добрият в къщата знаеш ли кой е, отче?
– Кой?
– Баща ми.
– Той какъв човек е?
– Той ходи на църква само на Рождество Христово и Пасха, но е много благочестив, не закача другия човек, чуе ли за беден, плаче, вади пари от джоба си, за да помогне, не ни безпокои и ни уважава. Аз бих предпочела баща ми да ходи по-често на църква. Но ако трябва да избирам между двамата – предпочитам баща ми, който не създава в нас нито смут, нито нерви, а с майка ми постоянно се караме и сме се поболели.
Момичето ми го казваше и плачеше. Потоци сълзи се стичаха от очите й. Това означава, че не е достатъчно да ходиш на църква – въпросът е да ходиш църква, така че да се преобрази животът ти, да се промени твоята психология, духовност, тяло, хормони, да имаш добро кръвообръщение, кръвното налягане да влезе в нормални стойности, кръвната захар да се регулира. Затова някои казват – вдигна ми захарта! Докара ми рак! Т.е. от притеснението се получава отелесяване на стреса. Стресът придобива телесно изражение. Колко хора са умрели и са казвали за тях – ама как няма да умре? Смъртта му настъпи една година след този тежък случай, който стана у тях. Притеснението го смаза. Притеснението те смазва и телесно, проявява се външно и те измъчва.
Какво ни дава Църквата, което, ако го използваме правилно, ще ни помогне да бъдем душевно и телесно здрави?
Постът. Който пости, получава голяма помощ за тялото си, което се прочиства. Разбира се, зависи и от това как човек пости, защото една госпожа ми каза, че през последните великденски пости напълняла с шест килограма. Тя каза:
– Какъв е този пост, който правя? Постя и пълнея!
– Виж – казах й – не е виновен постът, а това, че ядеш много. Ядеш хлябове, някакви удивителни питки, питки със спанак, пет парчета и шесто, правиш ги и толкова хубаво, не ядеш с мярка, не е достатъчно да постиш и да ядеш всички храни на света – питки с тахан, ориз, всички тези неща искат и мярка и равновесие. Когато постиш правилно, чувстваш жизненост, бодрост, тялото ти се очиства от токсините на месото, от тежките храни, които ядем, от консервантите, даваш мярка и баланс на живота, оценяваш неща и благодариш за това, което Бог ти дарява.
Виждал съм хора, които постеха без да вярват силно в Бога. Един човек ми каза:
– Аз не ходя често на църква, не полагам много усилия в тази посока, но ще спазя лек пост.
– Какво по-точно ще правиш? – попитах го.
– През този Великденски пост ще спра само месото.
– Браво! – му казах – това можеш, това ще правиш.
По-късно той ми разказа:
– Видях резултат: почувствах сила в мене, която ми дава радост и сякаш летя. Събуждах се и сякаш летях в работата си!
Нашето хранене оказва влияние – когато го правиш заради Бога, то влияе и върху тялото, и върху цялото ти душевно състояние.
Молитвата – друго средство, което Църквата ни дава. Когато човек се моли правилно, той се успокоява, молитвата го отпуска и утешава. Някои хора заспиват в молитвата си, не защото не са добри хора, а защото толкова много са се успокоили – като бебета. Когато се причастят, след това спят. Причастяваш ги и преди да си отидат вкъщи, са се унесли в сън. Ако чувстваш молитвата правилно и се облегнеш на Бога, цялата ти душа утихва. Това се проявява и върху тялото. Ако видите монаси на Света Гора след службата, ще забележите, че върху лицето им и в цялото им изражение има нещо много свежо, много хубаво, много живо, радостно, говорят ти и виждаш хора, на които не им тежи, че живеят, а имат желание да живеят. Молитвата е велико нещо, но молитвата означава да се предадеш на Бога, да Го почувстваш. Боже мой, искам да Те почувствам, какъв си Ти?, а не: ела и направи детето ми както аз го искам, да се ожени за тази, която аз искам, да намеря работата, която аз искам, да намеря пари за. . . В молитвата не може да има такива неща. Молитвата е любовно състояние, където не мислиш за „дай ми и вземи!”, а чувстваш удивлението от съприкосновението с Бога, което е друго нещо. Ние не се молим, а ние търсим угода, през цялото време и аз също – Боже, да хвана навреме таксито, да не пропусна самолета! Тоест търсим услуги, Бог да ни направи това, което искаме. Молитвата означава нещо, което ти дава голямо ободряване и съживява цялото ти битие.
Изповед. Изповядвате ли се? Със сигурност, да. Зная, че всички се изповядвате. Но когато изповедта се превръща в просто изброяване на това, което съм направил – не това е целта. Направих това, това и това. За да те изцели изповедта, трябва да чувстваш себе си като блато, като застоели води, където Божията благодат идва, изтласква ги и те изчезват. Изповедта изтласква миналото, изтрива го и го хвърля в океана на Божията любов. Това движение не позволява на водите да се застоят и замърсят. Който се изповядва, не остава в миналите неща и това е много изцелително. Хората обикновено се притесняват затова, защото остават в миналите неща – какво направих, какво казах, какво ми направиха, как се отнесох. Изповедта взема всичко това и го хвърля в реката и в океана – там, където е Бог, където е любовта. Затова изповедта изцелява човека. Тези, които се изповядват като разкриване на душата, трябва да доверят душата си, не просто да кажат една постъпка – откраднах, убих, разбира се, и това е много сериозно, но трябва да го осъзнаеш, а не само да кажеш: убих! Внимавай! Трябва да разбереш какво си направил, да осъзнаеш делото си, да изпиташ болка за него и да почувстваш, че Бог те обича и прегръща въпреки това, което си направил и ти казва – Детето Ми, Аз отбелязвам нова страница в живота ти! Старото мина, животът ти се променя. Това те преобразява, прави те нов човек, успокояваш се, променяш се и се обновяваш.
Изповедта означава да извадиш отровата, да направиш това освобождаване, не за да бъдеш наказан от някого, а за да се облекчиш. Не е въпрос на наказание, нито пък на свещеника му става приятно да слуша и да те гледа как се мъчиш. На него не му става приятно от това, а просто отровата трябва да излезе.
Който от вас не осъжда и прощава на другите, той със сигурност си е подсигурил още 10 години живот, здраве и благословение от Бога, защото осъждането и липсата на прошка ни държи вързани със старите неща. Какво не можеш да простиш? Това, което е станало. Кога е станало? Преди един час, преди един месец една година. Преди десет години. Виждал съм деца да не говорят на родителите си, родители да се карат с децата си за имоти и това да продължава десет години. Какво означава десет години? Означава, че за десет години не оставям душата си да диша и да поема кислород. Аз оставам там, в старите неща. Осъждането какво означава? Означава, че коментирам, любопитствам за живота на другия, не го обичам, имам помисли, които ме подлудяват в ума ми. И какво е всичко това? Отрови за душата, които в даден момент поразяват и тялото ти. Затова, ако видиш хора, които осъждат, инатят се, нервни са – това нещо се проявява и върху тялото. Те имат напрежение, правят нервни движения, смущават се и това повлиява и поразява и тялото им, а не само душата. Колко е хубаво вечер да спиш и да казваш слава Богу! Нямам проблем с никой, не мразя, добре, сутринта, се ядосах на един човек, но се помирихме. Как се казва в Светото Писание? …слънце да ви не залязва гневни. И сега, когато е зима, до пет часа трябва отново да сме се сприятелили, тоест да сме се помирили. И да кажеш – сега отивам да спя, слава Богу, добре съм! Не е лошо да се поскараш, поскарайте се, но накрая се помирете. Някои казват:
– Ние вкъщи никога не се караме!
– Замълчете, бре, хора, не се карате, какви сте?
– Не, ние много се обичаме! – и помислиха, че това много ще ми хареса. Аз им казах:
– Не прѐчи, аз ще ви обичам повече ако се карате малко!
Позволено ли е? Въпросът не е дали е позволено, защото това е естествено – не е лошо да се скараш, но трябва да се научиш от караницата да се поражда какво? Истината между вас. Скарали ли сте се? Кажете истини. И ако кажете истини: моят проблем, скъпа, не е яденето, което не си ми направила, както исках, а че чувствам, че въобще ме пренебрегваш като човек. Едно ми е виновно, а в друго избухвам. Не е виновна ризата ти, а че ревнувам. Не е виновно еди-какво си, а че завчера отидохме на разходка и ти говореше с тази госпожа сто часа. Откъде я познаваш и й говориш? – казваше една госпожа на мъжа си – какво толкова говорехте с нея? И това вътрешно я ядеше – защо говориш с нея!? И какво ти даде, нещо записа след това! Номерът ли й записа? Тревожа се! Тези неща могат да дадат повод след това да се скараш за яденето, за чорапите, за всичко. Това обаче е проблемът. Но ако не го кажеш, то ще те подлуди в ума ти. Помислите са способни да ни разболеят. Доказателство? Мнозина от вас не спят нощем, не защото в стаята ви не е топло или нямате завивка, а понеже мислите не ви оставят. Тоест лягаш в дванайсет и заспиваш в два и половина, в един и половина. И един човек ми каза – пак е добре, аз до четири не мога да заспя! Не мога, мисля и мисля! Чел съм, че мислите създават биохимични реакции в цялото тяло. Например мислиш за една пица и се облизваш, текат ти слюнките, внезапно си си го помислил и искаш да ядеш! Помисляш нещо друго и казваш – ох, не ми харесва! Помислите влияят пряко върху тялото. Нещо става в нас. Затова някой казва – значи ще ме поканиш на гости и какво ще ядем?— и само да чуе какво ще е яденето и се ентусиазира.
Веднъж имах урок в училище и помислих, че едно дете се беше възхитило от урока, защото внезапно се усмихна и сякаш беше някъде другаде. Попитах го:
– Защо се усмихна? Какво ти хареса от това, което ви казах?
– Нищо! Спомних си, че днес майка ми ще прави торта!
То си спомни за тортата и се усмихваше. Лицето му сияеше. Както се казва: радва ли се душата – радва се и лицето. Затова вложете приятни мисли в ума си. Сега аз и всички вие сме способни да започнем да говорим за различни неща, които ще ни накарат да се разболеем от притеснение. Ако искаме, можем да го направим. И ако искаме, можем да дискутираме неща, които ще ни дадат надежда, кураж, светлина, това, което виждаме в светците, в св. Василий, във всички. Ореолът какво означава? Един сияещ венец, сякаш Църквата ти казва – вложи светлина в живота си, в човека до себе си, в членовете на семейството си, в проблемите си. Не влагай през цялото време неприятни помисли, помисли на отчаяние и т.н. – от това се разболяваш и за нищо не ти помага. Детето отсъства от дома и правят статистика какво мислят мнозинството от родителите- 99% мислят, че нещо му се е случило и малцина казват, че не чува мобилния си телефон или има друга работа или е у някой свой приятел. Най-много мислят неща, които разболяват: нещо не върви добре! Нещо му се е случило! Нещо става! Свикнали сме да мислим за лошото. Умът ни обикновено там отива.
Ще ни помогне изключително много и на мене, и на вас, ако в живота си се научим да благодарим. Това е здраве – да казваш – Благодаря! Този, който казва Благодаря! прави витаминозни инжекции в тялото. Казвай Благодаря! Недей да недоволстваш, недей да мърмориш и да се жалваш, а казвай – слава Богу! Има трафик по пътя. Слава Богу! Ще прояви търпение. Днес навън вали! Слава Богу! Лятото беше ного горещо. Слава Богу! Никога няма да се разболееш. Има хора, които, каквито и да става, постоянно нещо ги безпокои – каква ужасна жега! Или е студено – колко е студен днес! Какъв трафик! Или: празни пътища, празен град – няма жива душа! В крайна сметка, това е болест. От нищо да не си доволен в живота е болест. Това те изморява, блокира те, става нещо в твоята психика и в даден момент то поразява и тялото.
Някой ме попита – ако трябва да се оженя за някоя девойка, какво ще ме посъветваш, каква черта трябва да има? Това му казах – да няма тази черта: мърморенето. Велико нещо! Може да няма дипломи, да е бедна, богата, не ме интересува това. Да не ти предава усещане за оплаквание, мърморене, недоволство. Да е съгласна с всичко. Какво ще ядем днес? Каквото има. Нямаме нещо особено, имаме малко домати. Много хубаво, на мене доматите ми харесват. Какво искаш: кока-кола или оранжада? Какво и да е. Аз искам оранжада – харесва ми. Тези хора нямат проблем, прекарват си добре, защото са се научили, каквото и да правят – харесва ми тази дума – да се носят, нося се означава, че се движа като потокът, който се движи към реката – вървя, където животът ме отведе.
Както Бог подреди нещата, а не както аз ги искам. Амин!
