Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Богородичният пост е размисъл за тайната на смъртта и за тайната на живота — на земния и вечния живот. Първи август — денят, в който започва Богородичният пост, по-рано се е чествал като ден на покръстването на Русия. А кръщението е онова потапяне в кръщелната вода, в Христовата благодат, при което на хората се открива тайната на Кръста и те вече желаят да принесат на Господа всичко — и своя живот, и своята смърт, за да бъдат винаги с Него. Мъчениците винаги са изобразявани на иконите с кръст в ръката. Животът на всеки човек също завършва с кръст. На гроба на всеки от нас ще се издигне кръст, ако се сподобим с тази милост. Дай Боже, кръстът да прорасне от целия ни живот. За да бъде онова дърво на живота, което ние също ще подхранваме, като участваме в това, което Христос е извършил.
Целият Богородичен пост е кръстен път. В началото на Богородичния пост стои Кръстът, в средата му също се издига Кръстът — Преображение Господне, с неговата светлина, възвестяваща края, който Господ трябва да претърпи в Йерусалим. И празникът на Неръкотворния образ на Спасителя, един своеобразен завършек на това наше поприще, също е празник на Кръста. Понеже Господ „Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим“ (Лук. 9:53) и пречистият Му лик ни озари в светлината на Кръста. Чрез Кръста Църквата ни подготвя за възприемане тайната на успението на Божията Майка. Защото нейното Успение явява победата на Христовия Кръст, която е неделима част от Неговото Възкресение.
Наистина, колкото по-голяма е любовта, толкова по-голяма е скръбта, казват светите отци. Но в деня на изнасянето на Честното Дърво на Животворящия Кръст Господен ние си припомняме думите на онзи велик подвижник, чието лице учениците му видели как неочаквано се преобразява по време на молитва, и който на настойчивите им въпроси какво е преживял отговорил: „Бях там, където стоят Божията Майка и възлюбеният ученик — при Кръста Господен. И бих искал винаги да пребивавам с ума си на това място”. Там, където са Кръстът Христов и Неговото Възкресение, е красотата на всички добродетели, разцветът на душата на човека и на неговото тяло. Радостта на душата, която Бог дава — не така, както светът дава. И чистотата на тялото, причастно на тялото Христово и на Божията Майка, което знае, че е храм на Духа Светаго (1 Кор. 6:19).
Нека преодолеем всички днешни скърби и всяко униние, защото Христос е победил всичко. И смисълът на нашия живот се заключава единствено в това: да влезем в Неговата победа чрез кръстните скърби. Като следваме мъчениците, като следваме всички онези, които са узнали тайната на Кръста. Ние нямаме причина да униваме, защото Божията Майка усърдно ходатайства за всички нас пред Господа.
За да не униваме и за да имаме мъжество да се противопоставим на всяка нечистота, Църквата ни предлага днес да размишляваме върху онова, което се случило при Кръста Христов. Върху онези думи, които Господ изрекъл, когато видял стоящата при Кръста Своя Майка и Своя любим ученик: „Жено, ето син ти!“. Господ се обърнал към Своята Майка в най-скръбния, в най-тежкия за нея момент.
Защо най-тежкия? Защото тя отдала на Бог Отец родения от плътта ѝ свой Син. И онова пророчество, което някога било изречено от Симеон Богоприимец, че меч ще прониже душата ѝ, сега се сбъднало. Тя отдала на Бог Отец своя Син и какво ѝ останало на земята? Вместо Него тя получила друг човек. Може ли една такава замяна, ако можем така да се изразим, да я утеши? Отивайки си от този живот, Господ ѝ дал този, когото обичал. В лицето на апостол Йоан Богослов, както знаем, Църквата вижда всички християни, и в крайна сметка — целия човешки род.
В лицето на апостол Йоан Богослов Бог предал на Своята Пречиста Майка вместо Себе Си — нейния Син — цялото човечество. Нейното девствено майчинство при раждането на Божия Син се превърнало при Кръста в майчинство за целия човешки род. Ето каква е тайната на живота — чрез благодатта на Кръста цялото човечество да заеме мястото на Единородния Син. Целият човешки род, както казва свети Ириней Лионски, е призван да стане единороден син на Бога по мярката на дара Христов. Това са страшни, непостижими думи, но на Кръста Господ действително е извършил нашето спасение. И благодатта на Неговото изкупление, изливаща се върху Божията Майка и върху всички човеци, прави всички нас в новото ни раждане, в най-дълбок и реален смисъл, братя и сестри, чеда на Божията Майка.
