Книги

Издателство „Богоносци“ представя третата си книга, в която продължава да събира Божия мъдрост от живота и опита на свещеници и духовници, на богослови и светски личности в църковния живот. Книгата е сборник, в който читателят ще намери размисли за истините на живота в Христа, за участието ни в богослуженията и най-вече в Тайнството на тайнствата – светата Евхаристия. „Лек за безсмъртие“ – така св. Игнатий Богоносец нарича Евхаристията в своите съчинения.

Въпреки че сайтът „Богоносци“ е само на 5 години, в него може да намерите множество преводни и авторски текстове, от които с не лесен подбор успяхме да изберем тези, които ви представяме.

Съдържанието на сборника обхваща няколко тематични кръга от въпроси, свързани с необходимостта от редовно причастяване: за подготовката и пристъпването на вярващия към причастие, за покаянието и изповедта, за придържането към установените от църквата правила и начини на постене, за причастяването на децата, на болните и пр.

Авторите са духовници и богослови от Българската, Руската, Гръцката, Кипърската, Сръбската, Македонската православна църква, от Православната църква в Америка.

Надяваме се, че книгата на издателство „Богоносци“ „Лек за безсмъртие“ ще допринесе събранието ни в Църква да е не просто принадлежност към някаква общност (със специфичен ред, дисциплина и традиции), а да става все по-просветено съучастие в богочовешката цялост на Тялото Христово.

Към сборника добавихме и компактдиск, в който са записани причастни и великопостни песнопения, изпети от младия богослов Методи Стоилов.

Надяваме се читателите на книгата да могат не само теоретично да се запознаят, а и с ухото си да чуят, и така да влязат в чудната атмосфера на православното богослужение.

От съставителите

Книгата „Практически съвети за изповедта и причастието“ с автор прот. Андрей Дудченко (първи превод на български език от вече утвърдения като преводач на богословска литература – филологът и богослов Татяна Филева) е втора от поредицата хартиени издания на bogonosci.bg. Издадена с благословията на Н.П. Западно- и Средновевропейския митрополит Антоний творбата представлява, както издава името й един вид наръчник на християнина, стремящ се към причастие.

Авторът – младият, но очевидно опитен духовно и богословски добре подготвен украински свещеник е не само протойерей на Украинската Православна Църква и носител на ордена „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ – той има сериозен опит и в областта на богословското творчество и то насочено към нуждите на християните – нужди големи, ежедневни и важни. Протойерей Андрей Дудченко е над 15 г. редактор на интернет списанието „Киевская Русь“, а за 3 г. е и главен редактор на информационния портал на Украинската Православна Църква „Православието в Украина“. Най-голямата заслуга на творбата е може би именно във формата – сборник статии, девет на брой, всяка в размер на няколко страниции, написани на разбираем език, с много любов и грижа и като резултат на сериозна богословска подготовка и голям опит на действащ духовник. Със самото си съществуване изданието дава отговор на въпросите за начина, мястото и вида на проповедта, за характеристиките на живота на истинския християнин – мирянин или духовник, а със съдържанието дава възможност на всички интересуващи се да научат как да постъпват в ежедневието си и в празниците си – и най-важно, как да се подготвят за празника на празниците – Светото Причастие. Книгата не внушава, не принуждава, тя съдържа само съвети и както самият автор посочва, тя е резултат от пастирските му беседи с енориашите и творбите в нея са вече били публикувани в чужбина, съответно получили са и своя отзвук.

Въпросите, които се засягат в статиите са колкото прости, толкова и основополагащи, като авторът, без да използва сложната и често трудно разбираема висока богословска терминология, въвежда читателя постепенно в същината на християнството, поема с него на едно пътуване из дълбините на човешкото и божественото. Като любим и осезаемо любящ събеседник, отец Андрей води християнина от тема на тема, обяснява, споделя, изразява всичко най-важно, което трябва за бъдещия причастник. Основно място е отделено на подготовката за изповед, засегната е темата за т.нар. „списъци с грехове“, дадена е разбираема и най-важното – неосъдителна характеристика на някои от основните видове грехове, описано е честно и учудващо изчерпателно за малкия обем на книгата какво трябва да е отношението на християнина към собствените му грехове, към греховете на другите и през цялото време авторът държи фокуса на вниманието в най-важното – Светото Причастие, спасителната мисия на Господа, Неговия завет, който Той самият установява и ни дава със Своите Тяло и Кръв.

След като засяга въпросите за светостта, греховността и вярата по един прост, но убедителен с искреността си начин, авторът отделя централно място на смисъла, значинието и характеристиките на Светото Причастие, подготовката за него и самото причастяване. В рамките на десетина малки странички е събрано най-важното за християнина под формата на въпроси и отговори – и то такива, които всеки – мирянин или свещеник си е задавал или си задава: „Защо трябва да се причастяваме?“, „Достойно и недостойно?“, „Колко често да се причестяваме?“ и накрая, но не по важност – в девет отделни подточки с подробни обяснения са дадени отговори на въпроса „Как да се подготвим за Причастието?“. В тази статия се заключава смисълът и значението на книгата, в нея са дадени най-съществените за християнина напътствия под формата на беседа, на съвети, както от хиляди години има традиция в литературата, както и всъщност е най-достъпно и отговарящо на познавателните процеси на човешкия ум. Авторът съумява, безспорно и благодарение на качествата си на творец и духовник, да съчетае в оптимално съотношение практическите страни на творбата си, които си е поставил за цел с висшите категории, с които борави християнството – спасение, вечен живот, добро и зло, вяра, Бог.

Използвани са цитати от Свещеното Писание и от Светите Отци, словата на Господа и на съвременни отци (митр. Калистос Уеър, прот. Александър Шмеман) умело са вплетени в тъканта на текста, но изложението е съвременно, кратко и конкретно и така е постигната лесна четивност, убедителност и едновременно с това максимална близост до читателя. В края на изложението, под формата на приложения е отделено място и на въпроса за причестяването на Пасха (проповед на йеромонах Антоний, 1947 г.), даден е откъс от заседание на Светия Синод на Руската Православна Църква от 1968, даващ отговор на въпросите за вечерното служение и за евхаристийния пост и накрая е дадена прекрасната молитва на преподобния Симеон Нови Богослов преди Свето Причастие. Така книгата удивително за читателя, независимо от богословската му подготовка или липсата на такава, постига много повече от очакваното – без да отстъпи от постулатите на вярата и на богословието, носи характеристиките на проповед, на пример за подражание, на спътник и съветник за всеки нуждаещ се от отговори и дава самите отговори. Отговори на ежедневните въпроси, които стоят не само пред християните, но пред всеки човек – за болката, страданието, за любовта, за вярата и най-важното – за собствения ни живот, прездназначението ни и делото на спасението ни.

Книгата е подходяща за най-широк кръг читатели с интерес към духовния живот и най-важното, такива, търсещи практическите измерения на вярата си. Дори това да е първият досег с християнска литература, читателят ще научи много нови неща, ще получи отговори на животрептящи въпроси, но преди всичко, ще започне най-вълнуващото пътешествие с най-ценния събеседник – Господа, Който често говори с устата на непознатите, децата и дори малките книжки, които уж случайно ни попадат под ръка. За да поемем по пътя на знанието, вярата и към спасението.

Книгата „Душеполезна книга за честото приастяване със Светите Христови Тайни“ напълно отговаря на името си като душеполезно четиво за християните. Екипът на www.bogonosci.bg започва издаване на практически помагала в помощ на християните и изборът на тази книга е неслучаен. Издадена за първи път през 1783 г. във Венеция, тя и до момента остава една от най-полезните и пълни аргументации по темата „за“ или „против“ честото причастяване. Този спор датира от векове и с особена сила се е разразил в Западната Църква, но и в Светото Православие, въпреки отсъствието на догматическа формулировка, съответно задължително предписание за вярващите по въпроса, нееднократно е имало доста крайни и трудно примирими една с друга и за съжаление противоположни позиции.

По времето на създаване на книгата и тематично свързано с нейното публикуване и разпространение е едно подобно движение у гръцката Православна Църква за връщане към Свещеното Предание и литургичната традиция от древността (т.нар. „коливади“). В най-ново време мнозина, например митр. Антоний Сурожки, протопр. Александър Шмеман и споделящите техните виждания също подкрепят разбирането за правилност и още повече – за необходимост от често причастяване на вярващите. Разбира се, има и такива, които мислят обратното и дават за пример значителния спад в посещаемостта и участитето в Света Литургия и на Запад, и на Изток.

Настоящата книга е един вид апология на честото причастяване като необходима и най-полезна за човешката душа храна, общение с Бога, тайнство, от което не може и не бива да бъде лишаван неоснователно никой християнин. Лека за четене, но без от това да страда нейната сериозност и значение, изпълнена с текстове от Свещеното Писание и от безспорни авторитети в Светото Православие – Свети Йоан Златоуст, Свети Григорий Богослов, Свети Василий Велики тя постига целта си – да изложи ясно, разбираемо и убедително основните аргументи „за“ честото причастяване и да обори тези „против“.

Езикът е разбираем, близък до читателя, независимо от нивото на богословска подготовка и въобще от наличието на такава, творбата е адресирана до най-широк кръг читатели, особено като имаме предвид историческата обстановка, в която е писана и целите, на които следва да отговаря – по време на турското робство и за просвещаване на православните християни. Днес също има нужда от такова просвещаване и словата на тази творба добиват значението на светлина в мрака на незнанието, като водят читателя към спасение в Църквата и чрез тайнството на тайнствата – Светото Причастие.

Начинът, по който е построено четивото отговаря напълно на целите му – да е ясно, убедително и да достигне до сърцето на четящия, за да го подтикне към действие. Под формата на беседа, с близък до разговорния език са изложени основните положения от Свещеното Писание и разсъжденията на Светите Отци по разглеждания въпрос (тук е важно да се отбележи, че и двамата автори впоследствие са причислени към лика на Светиите, което не може да не окаже влияние при възприемането на писаното от тях, но за това – вж. по-долу).

Древната форма на диалога ненапразно е утвърдена като един от първите и най-популярни образци в литературата – така най-добре се постига целта за достигане на идеите до четящия като в непосредствен разговор и същевременно изложението е живо, последователно и убедително. В първите три глави, всяка от по десетина страници под формата на обръщение към християните е предадено посланието Божие – за това, че честото причастяване е необходимо (глава 1), полезно и спасително (глава 2) и съответно, че отлагането на Причастието причинява вреда (глава 3). По-нататък следва изложение от 13 отговора на най-честите възражения против непрестанното причастяване – всеки на няколко страници, всички насочени пряко към читателя с обръщение към него, полемични, аргументирани и убедителни, служещи на ясно поставената и описана душеполезна цел – доказване на необходимостта и правилноста на честото причастяване за християнина. Тази част е незаменима за всеки, който някога се е замислял или беседвал по темата, независимо дали е богослов, духовник, християнин или просто се вълнува от въпросите за честотата на Причастието при Православните.

Следва Епилог, в който се повтарят изводите, направени в книгата дотук в подкрепа на честото причастяване като необходимо, душеполезно за спасение и израстване в Божията любов на практикуващите. И наистина, неподправена любов струи в обръщението към читателя, характер на истинска молитва имат словата на двамата автори-светци, призоваващи християните към трезвение, към благоговение и всячески стараещи се да принесат доброто и полезното за душите като подтикнат вярващите към по-често приобщаване с Тайнството на Светото Причастие, установено от Самия Господ Иисус Христос и досега непрестанно и чудесно извършващо се във всеки Православен Храм, на всяка Света Литургия. В края са поместени две кратки биографии на авторите – находчиво поставени там от съставителя за ученолюбивия читател и даващи му по-ясна представа за епохата, нравите в обществото в Гърция през 18 век. и делото на двамата светци. Животописанието им съдържа основните факти и творби на всеки от тях, но още повече – изследвани са и причините и действията, вижданията и убежденията на всеки от тях, което е безпорен принос към разбирането и възприемането на изложението и помага на читателя да почувства със сърцето си значението на това изстрадано и силно послание, което носи книгата.

Творбата е плод на сътрудничеството между двама блестящи богослови и монаси, просияли в лоното на светиите, което само по себе си придава авторитет на посланието им. Издадена е една година след като вижда бял свят първата книга, над която са се трудили същите автори – нямащата нужда от отделно преставяне „Филокалия“ („Добротолюбие“), която става знакова за цялата Православна мисъл и практика до момента и ще остане така за вбъдеще, след като бива издадена за първи път през 1782 г. Свети Макарий Коринтски е прекарал целия си живот, трудейки се на нивата на духа и като епископ, и като книжовник, като в случая работи по изготвянето на първообраза на текста, а Свети Никодим Светогорец, със своя филологически усет, духовна разсъдливост и трезвение допринася като редактор и оформя книгата по начина, който е стигнал до нас. Така творбата става не просто компилация от цитати, а увлекателно и убедително четиво, наистина служещо на поставената душеполезна цел, като напълно отговаря на заглавието си. Още повече, и двамата автори са били обект на гонения, дори от страна на духовници, за своите убеждения, но с Божията помощ и закрила са останали на твърдите и очевидно подкрепени с убедителни доказателства вярвания за честото причастяване, които са изразени в творбата. Въпреки насочеността си към честотата на причастяването, книгата описва и значението на самото Причастие, дава ценни напътствия към християнина за духовния му живот и като ползва Свещеното Писание и авторитетите на Църквата издига читателя до висотата на пълно осъзнаване на отговорността, която има като християнин – към душата си и към света. Отговорност, но и дар – дар да бъде творец, пазител и венец на Творението, дар, завещан от Бога и потвърден отново и отново в Светата Православна Църква и Тайнствата в нея – централно място сред които заема Светото Причастие.

Редно е да отдадем дължимото и на преводача – Маргарита Хаджипейкова, която с опита си досега и в настоящата книга показва усет за езика, вярност към текста и духа на посланието на авторите, както и чудесно познание на сръбския език и богословски понятиен апарат. За горното, разбира се, принос има и редакторската намеса на филолога и богослов Татяна Филева, която също е известен преводач от сръбски език. Книгата е подходяща за най-широк кръг читатели с интерес към християнството и причастяването, независимо дали са богослови, духовници или не. Всеки може да открие отговор на основополагащи въпроси за литургийния живот в нея, като тя може да служи и като помагало за подготовка за богослови, за духовници в ежедневието им като пастири, за християните в живота им като миряни.

Струящата от страниците вяра и светлина, искреното и чисто чувство на близост с Бога я правят незаменима като изживяване и усещане за общение с двама светии, които сякаш разговарят с читателя и така четенето неусетно се превръща в молитва, вярата добива израз на Бого-общение и Причастието става желано, жадувано и подтик за стремеж към достоен живот – колкото може по-често, до постигането на пълно сливане в едно – с Бога, Църквата и Светиите. Амин!

Православният портал „Богоносци” предоставя на вниманието на своите читатели книгата „Апокалипсис на малкия грях” от архиепископ Йоан (Шаховски) – един от знаковите православни руски богослови, преживял началните години на болшевизма в Русия, Гражданската война и завършил живота си в емиграция. Книгата му е претърпяла десетки издания не само в чужбина, но и в Русия.

Владиката Йоан е видял много неща в живота си, които с ужасяваща яркост напомнят на последните времена на света, на апокалипсиса. Времето на неговата младост (той е роден през 1902 г. , като княз Дмитрий Алексеевич Шаховски) съвпада със страшните и мрачни за Русия времена. Той става участник в бялото движение и в Гражданската война: преживява проливане на кръв, рани и смърт. По време на изгнанието и емиграцията владика Йоан обръща погледа си не към света въобще, а към човека, към неговите усещания, светоглед и терзания в сблъсъка с мирските несгоди.
Родът на княз Дмитрий Алексеевич Шаховски води началото си от Рюриките чрез равноапостолния велик княз Владимир по линия на свети княз Фьодор Смоленски – Ярославски. Баща му е благородник и крупен земевладелец, а майка му е правнучка на архитект Карло Роси. Сестра му Зинаида (1906 – 2001) е писателка, мемоарист, известен журналист.

Княз Дмитрий Шаховски завършва Императорския Александровски лицей в Санкт Петербург. Заедно с майка си преживява арести в затвора Бутирка, сражава се в армията на генерал Деникин и завършва севастополското морско телеграфно училище. След като емигрира завършва Школата за политически науки в Париж, историко-филологическия факултет в Лувенския университет (Белгия), работил е като редактор. През 1926 г. приема монашество в руския манастир „Св. Пантелеймон” на Атон, завърша Богословския институт „Св. Сергий” в Париж. През 1946 г. заминава за САЩ, служи в Православната църква в Америка.

Архиепоскоп Йоан (Шаховский) завършва земния си път на 30 май 1989 г. в Санта Барбара, Калифорния, САЩ като епископ на Православната църква в Америка, архиепископ Сан-Франциски и Западно-Американски. Освен проповедник и писател, той е и изящен поет.

Книгата му „Апокалипсис на малкия грях”, макар и задълбочен богословски труд, е написана на достъпен език, което ни най-малко не намалява нейните достойнства нито в теологичен, нито в литературен аспект. Нещо повече, изказът му се отличава с експресивност, наситеност на писмената реч, краткост – все качества, култивирани както от образованието, така и от семейната среда, в която се е формирала неговата личност.

От Богоносци

Тази книга никога не е била подготвяна от автора за печат. Тя е била замислена и съставена след смъртта на отец Александър, от парижкото издателство „YMCA-Press“ през 1935 г., за да продължи и затвърди незавършеното дело на неговия живот.
В книгата е включена част от негови записки, които е водил за себе си, откъси от писма, имащи общ характер, няколко плана за проповеди, нахвърляни бележки на отделни листчета. Всичко това е намерено в неговите книжа.

От Богоносци