Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Днес Църквата почита паметта на Христовите ученички, които наричаме „жени мироносици“. Те се погрижили за погребението на тялото Господне след свалянето му от кръста.
„Той е жив — Той възкръсна!“ — възвестили мироносиците. В това възвестие се изразява смисълът на техния живот и на тяхното служение. С това свидетелство те стигнали до краищата на земята. Те свидетелствали за онова, което видели с очите си, което чули с ушите си и до което се докоснали с ръцете си. Свидетелството им било истинско, а не по нечий разказ. Това свидетелство се осъществило в техния живот. Те го пазели в сърцето си като велика светиня. Заради това свое свидетелство те претърпели смърт.
В пасхалната нощ извършваме кръстен ход. Сега той е тържествен. Този ход символизира пътя на мироносиците, които на развиделяване вървели със светилници в ръка към гроба на Христос. Те отивали да помажат тялото на мъртвия Христос. Носели аромати и по пътя обсъждали един сложен въпрос: „Кой ще ни отвали камъка от вратата гробни?“. Камъкът трудно щял да бъде отместен от женски ръце. Мироносиците ясно разбирали, че няма да успеят да влязат в гроба без чужда помощ.
Въпреки това обаче тръгнали към гроба много рано, когато слънцето все още не било изгряло. Били водени от безразсъдна вяра, непочиваща на никаква логика. Имали желание, но и надежда. И когато наближили гроба, сякаш прозвучал камбанен звън. Те с изумление видели, че камъкът е отместен. Недоумяващи, се приближили до гроба. Тогава отново забила камбана: гробът бил пуст. Тялото на Христос не било там. Те се спрели объркани и надзърнали в гроба. За трети път се чула камбана: в гроба стоял Ангел. Думите на Ангела се слели със звуците на камбаната: „Защо търсите Живия между мъртвите? Христос възкръсна! Идете, кажете на учениците“. От този момент зазвучал пасхалният камбанен звън с радостното приветствие: „Христос възкръсна! Наистина възкръсна!“. Тези приветствия се повтаряли безкрай, защото сърцата на апостолите и мироносиците били изпълнени с радост. Тя преливала от сърцата им. Така надеждата, мъжеството и верността разнесли вестта за възкресението от мъртвите.
Подобно на мироносиците, и ние, братя, сме изправени пред едно голямо затруднение: пред един камък, който прегражда пътя ни към Бога. Този камък е окаменялото безчувствие на нашето сърце. Човекът не се различава от животните по своите животински инстинкти. Това са инстинктите за потребление, самосъхранение и продължение на рода. Човекът може да бъде подвластен на инстинктите си и да се уподоби на животните. Освен инстинктите всеки човек има съвест, която го зове към нравствено съвършенство, има желание за вечен живот. Тези стремления, като две крила, издигат човека над делничния живот и го приближават към Бога и към вечността.
