Автор: Сръбски патриарх Павле
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В Петата неделя на Великия пост, братя и сестри, Църквата възпоменава света Мария Египетска, която, както мнозина други в света, първоначално била грешница, но когато осъзнала, че такъв живот води до духовна пропаст и до погибел, се покаяла и прекарала дълги години като отшелница, освещавайки душата и тялото си.
Истинското покаяние, братя и сестри, както виждаме от житието на Мария Египетска и на всички светии, се състои в изправяне на живота, а не в оправдаване на греха ни и на греховете ни, не в самооправдаване, а в признаване на нашия грях, както ясно е показал това блудният син. Той не се оправдавал за живота, който водил, когато напуснал бащиния си дом, не казал: „Хората ме накараха“. Не, той признал своя грях: „Татко, съгреших против небето и пред тебе“ (Лук. 15:21), според Божия и човешкия закон. Ако друг е виновен за моя грях, той е длъжен да се покае. Ако вината не е моя, тогава аз нямам причина да се кая. Всъщност обаче виновният съм аз: ако някой ме е увещавал и заставял да съгреша, а аз съм се съгласил, виновният съм аз. Разбира се, другият ме е провокирал, изкушавал, увещавал, заставял, но аз съм отстъпил пред неговия напор и натиск. Той може да ме убие, но по никакъв начин не може да ме застави, ако аз с помощта на Божията благодат, която винаги е с нас, се помъча да устоя. Не бива да оправдаваме греха си, това е бягство от искреното покаяние.
От друга страна, в светото Евангелие Господ ни напомня за смирението. Братята Иаков и Иоан, Неговите апостоли, Го помолили да заемат първото място и да седят в царството Му от лявата и от дясната Му страна. А Господ им напомнил: „Не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено” (Марк. 10:40). А е приготвено за ония, които се подготвят. Как? Чрез служение на Бога и на ближните. „Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, а да послужи” (Марк. 10:45), и да служи до смърт, до Своята кръстна смърт. От Евангелието знаете какъв е бил животът Му: как са Го преследвали още като дете, как са Го преследвали и след това в Назарет и на други места, как са Го унижавали. „Бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?“ (Иоан. 10:20), казвали злите хора. А Той всичко претърпял заради нас и заради нашето спасение и накрая, на кръста, страдал и се молил за хората, когато се подигравали с Него: „Ако си Син Божий, слез от кръста” (Мат. 27:40). Молил се и се съкрушавал за тях повече отколкото за Себе Си и за Своите страдания: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лук. 23: 34).
Ето, виждате ли, именно в това се състои нещастието на греха — когато човек стане подвластен нему, когато се отвърне от царството небесно, от Бога, от Сина Божий в царството небесно, когато тръгне в противоположната посока и при това сам не знае какво прави. А любовта към врага ни се състои в следното: когато виждаме, че се е устремил към пропастта, да се съкрушаваме за него, да се съкрушаваме за неговата неповторима личност и да молим Бога да спре този тщеславен човек. А Бог е всемогъщ и може всичко, но не и да упражни насилие над онзи, който не желае да се спаси, защото в насилието няма сила. Бог е всемогъщ във всичко, което е добро и свято. Нека Той ни помогне, за да можем и ние, с Неговата помощ и със своите усилия, да следваме примера на светиите, на света Мария Египетска, и както е казал свети Григорий Богослов, да се упражняваме в едното от тези две добри неща: или да не грешим, или ако сме извършили грях, веднага да се покаем.
Нека Господ помогне на вас и на мен да се срещнем в царството небесно, от онази страна, която Той приема за Своя.
Бог да ви благослови!
