Автор: епископ Атанасий (Йевтич)
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Велик и радостен е днешният Господен ден, предивната Неделя Кръстопоклонна! Господ тръгва за Йерусалим, където ще пострада за нашето спасение. Такава е безпределната и предвечна любов на Бога към цялото творение и към любимото Му творение — човека.
Господ е сътворил човека като знак на кръста. Когато е изправен и разпростира ръце, казва великомъченикът от II век свети Ириней Лионски, човекът прилича на ходещ кръст. А по думите на свети Николай (Велимирович) цялата вселена е сътворена във вид на кръст. Вертикално и хоризонтално цялата вселена е осенена от кръста.
Кръстът е тайната на Божията любов, тайната на жертвената любов, на приношението. Любовта е винаги жертва, но радостна жертва. Нашият Бог не е суровият библейски Бог, който може да бъде умилостивен с жертви. Нашият Бог е Бог на любовта, Който знае, че човекът, ангелите и цялото творение са длъжни да служат един другиму с любов и да изпитват радост от това.
Ето защо саможертвената любов от древни времена е символ на Агнеца Божий, принесен в жертва за нас и за нашето вечно спасение. Бог призовал нашия праотец Авраам да се пресели от Ур Халдейски (днешна южна Месопотамия) в непозната и чужда за него обетована земя, която Той ще му даде. И Авраам тръгнал и се установил в Харан (на север от днешна Сирия, на границата с Турция). Там земята все още била плодородна. Тогава Бог го призовал да излезе от рода си и да тръгне към Ханаан — към каменистата, сурова, безплодна земя на днешна Иудея.
Странна е тази земя — Светата Земя, братя и сестри, мили деца. По-голямата ѝ част е пустиня, особено южната част около Йерусалим и от Йерусалим до Египет и Червено море. Но когато завали дъжд, тя веднага разцъфва: „Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин; великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели“ (Ис. 35: 1–2). И тук се крие тайната на живота, сътворен от Бога.
Бог показал на Авраам звездите на небето и му казал, че толкова многобройно ще бъде потомството му. След дълго чакане и усилване на вярата му на Авраам бил даден син Исаак. И когато Исаак навършил двайсет години, Бог предприел нови стъпки за осъществяването на Своя промисъл. Той заповядал на Авраам да принесе сина си в жертва всесъжение.
Въз основа на този мотив западният философ Киркегор е създал цяла философия на съмнението, тревогата и агонията. При Авраам нямало нищо подобно, доколкото бил вярващ човек. Той взел сина си и несъмнено с натежало от скръб сърце го завел на планината Мория.
„Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение“ (Бит. 22: 7-8). На иврит това звучи по-ясно: „Бог ще се яви, и ти ще видиш какво ще направи“. Авраам искал да принесе Исаак в жертва. Но в момента, в който бил готов да направи това, проявявайки послушание към Бога, поради вярата си в Него и любовта си към Него, Бог спрял ръката му и му показал овен, който се бил заплел с рогата си в гъсталака. Той бил образ на Христос.
Бог отдал Своя Единороден Син вместо сина на Авраам. Мястото на Исаак заел новият Исаак, Господ Иисус Христос, Който тръгнал за Йерусалим. Както казва Евангелистът: „И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“ (Марк. 9:1). Кое е това царство Божие? Това е Голготският Кръст.
Нашата православна вяра е ненасилствена, тя не е механична. Вярата не сковава човека в страх и униние. Вярата е доброволно приношение, дар, който човекът принася на Бога свободно, от любящо сърце. Това е тайната на Кръста и тайната на Божията любов.
На Запад, за съжаление, разпнатият на Кръста Христос е изобразен като отчаян човек. Като човек, който се нуждае от помощ. При нас в манастира „Студеница” Той е изобразен като заспал Цар на славата, простиращ ръцете Си към целия свят. Той и тогава е бил Цар на славата. Бидейки на Кръста, Той е бил на Престола с Отца, на небето — с покаялия се разбойник, в ада — с душите на мъртвите и с нас на Голгота. Той е имал мир и е дал надежда. Той е поверил Богородица на апостол Йоан, а всички нас — на нея.
Затова днешният ден е особен ден за Църквата. Кръстът е онази тайна, която е създала Църквата, но Кръстът в същото време, братя и сестри, е съд над света. Когато Божият Син се издигнал на Кръста, още тогава започнал съдът над онези, които искали да повярват в Него и над онези, които не искали. Но Божият съд не е осъждане, а разглеждане, защото Бог е милостив Човеколюбец, Който дойде да спаси нас, грешните.
Христос доброволно се принесе в жертва в Сионската горница, когато на Тайната вечеря преломи Своето Тяло и проля Своята Кръв, за да има светът живот вечен. Това е Божествената литургия, светата Евхаристия. От реброто на разпнатия на Кръста Христос изтекли кръв и вода. Водата — това е Кръщението, кръвта — Божествената литургия, светата Евхаристия. Това са плодовете на Кръста.
Плод на Кръста е и слизането на Христос в ада, защото Той е разрушил ада и никой не е останал в гроба. Адът не съществува от момента, в който Христос го е разрушил. Съществува обаче адско състояние. За съжаление, вечни страдания ще изпитват онези, които подготвят в себе си това състояние. Но рай има и тук, на земята, но най-вече във вечността, за онези, които подготвят душите и телата си за рая. Затова Кръстът е спасение и съд.
Като почитаме днес Честния Кръст, нека Господ да ни удостои да почерпим от него крепост и сила да посрещнем Христовото разпятие и Възкресение. Да ни удостои Господ със Своята милост да се откажем от привързаността си към греха и злото. Моля ви, не се поддавайте на греховните настроения, на червеите и молците, които разяждат душата, на умъртвяването на съвестта, а се радвайте на Господния Кръст, радвайте се на Възкресението.
Не позволявайте на гнева да влезе в душата ви. Всеки човек е Божие творение. Всеки път, когато Бог изпраща дете в света, Той показва своята вяра в човека. Той вярва в човека. Поради тази причина Той е станал човек и ще остане такъв във вечността.
Да ни възкреси силата на Светия Дух и след като ни възкреси, да ни оживи, да ни възроди, за да ни доведе чрез покаяние до радост. Истинското християнско покаяние, мои братя, сестри и деца, е винаги радост. Светите отци пишат за покайните сълзи, които носят радост. Не всеки плач спасява човека, а само онзи, който е съединен с благодатта, който е съединен с Христос, плач, с какъвто са плакали жените мироносици под Неговия Кръст. И това е радостта, която бих желал да придобиете с наближаването на Христовото Възкресение.
Нека се уповаваме на Божия промисъл, когато преживяваме тревоги. Не всички неприятности са следствие от греховете ни. Вижте колко мирни са домовете на беззаконниците, колко добре живеят те днес, а същото време се въргалят в зло. Бог обаче не приключва Своя съд тук, на земята. Той понякога наказва, понякога възнаграждава, но окончателно ще се произнесе при Второто Христово пришествие.
Ние се срещаме с Христос всеки път, когато празнуваме църковен празник, както днес, и особено в неделя на Божествената литургия. Но когато се срещаме със своя брат, ние се явяваме на изпит, защото всеки наш брат е запечатан с Божия печат и също носи свой кръст.
Нека Честният Господен Кръст ни укрепява, за да издържим всички житейски несгоди.
На Твоя кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим. Амин.
