Автор: Переславски и Углички епископ Теоктист
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес Църквата отбелязва празника, посветен на изнасянето на честното дърво на животворящия Кръст Господен. Този празник и историческото събитие, което стои зад него, нямат пряка връзка с нас: ние възпоменаваме древния константинополски обичай, при който с цел да се противодейства на различни видове болести, всяка година през август по улиците на града се изнасяло честното дърво на Кръста Господен „за освещаване на местата и за прогонване на болестите“. Днес Константинопол не съществува, не съществува и този древен обичай, но споменът за тях живее в Църквата. Само акцентът е различен: не е толкова важно какви са причините, подбуждащи ни да говорим за Кръста Господен и за Христовите страдания, важен е самият разговор и напомнянето за кръстния подвиг на Господ Иисус Христос.
Именно на това напомняне е посветено и днешното евангелско четиво. Разбира се, разказът на апостол и евангелист Йоан Богослов за страданията и смъртта на Спасителя Христос не трябва да се чете отделно от свидетелството за факта на Възкресението. След Смъртта следва Възкресението. Апостол Йоан е бил свидетел и на първото, и на второто. Всъщност той е единственият от апостолите, който може да твърди за себе си онова, което е написал: „И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие“. Тълкувателите отнасят това пояснение на евангелиста към пробождането с копие на ребрата на Спасителя. Според единодушното им мнение това указва на истинността на Христовата смърт. А след като смъртта е истинна, след като Той действително е умрял така, както рано или късно умират всички хора, то тогава Той действително е възкръснал. Не просто да е загубил съзнание, а след това да е дошъл на себе си. Той наистина е бил мъртъв и наистина е възкръснал.
Съществуват съвременни медицински заключения, които се базират на този разказ на апостол Йоан. В по-голямата си част това са противоречащи си едно на друго размишления, но всички те са единодушни в едно: кръвта и едновременно с това течността, която апостолът нарича вода, няма как да изтекат от жив човек. За това са знаели и римските легионери, на които пробождането на ребрата е било необходимо, за да се уверят в смъртта на повесения на кръста. След като са се уверили в това, те са свалили Христос от Кръста. А после е последвало погребението и Възкресението. Как се е случило Възкресението остава тайна.
Всеобщото възкресение на мъртвите е предмет на нашата вяра. Ние вярваме, че след като Христос е възкръснал, ще има възкресение и за всеки човек. Вярваме също и в това, че Христос е с онези, които не се опитват да избегнат или да се отвърнат от страданията. Вярваме, че рано или късно Христовата победа над смъртта ще стане обща победа. Като гледаме Христовия кръст, ние предвкусваме всеобщото възкресение и възкликваме: „Христос възкръсна!“.
