Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В молитвата на Акатиста на Възкресение Христово четем следното: „Чрез Твоето възнесение откъсни ме от суетните и душевредни земни блага и ме направи да мисля за небесното, тъй щото да не живея вече за себе си и да си угаждам, а да служа и работя на Тебе, моя Господ и Бог. И както се сподобих да се поклоня на Твоето възкресение на земята, така сподоби ме да видя Тебе, най-милия мой Изкупител, и на небето, увенчан със слава и чест за претърпяната от Тебе кръстна смърт, и като застана отдясно на Твоето величие, с Архангелите и Ангелите, и с всички, изкупени от Тебе, мои братя, да Ти пея във вечни векове: Алилуия! Амин!”.
Просим от Бога да ни откъсне чрез Своето възнесение от суетните и душевредни земни блага и да ни направи да „мислим за небесното“. И това е много важно. Защото твърде често коренът на човешките злини и грехове се крие именно в това, че човекът се стреми единствено към материални блага. Той пуска в тях корените на душата си, съединява се с тях, често ги боготвори и ги превръща в средство за своето превъзнасяне. А какво представлява това превъзнасяне? Над кого се опитва да се превъзнесе човекът? Над Бога и над другите хора. Опитът да се приравниш с Бога — това е падението на първите ангели. Опитът да се приравниш с Бога и страстната влюбеност в материалните неща, желанието да ги владееш, загърбвайки Божията воля — това е грехопадението на първите хора. Цяла допотопна цивилизация била унищожена, защото станала материално-центрична, защото станала осветскостена и прекалено земна. И престанала да се нуждае от Бога.
Содом и Гомор били изпепелени заради противоестествените грехове на своите жители. А как те стигнали до тези грехове? Заради ситостта, разкоша, комфорта, пресищането, неумението да използваш богатството, което изобилно ти се дава.
Всичко започнало с това, че човекът се влюбил в материалните неща и в душата си отхвърлил Бога. Материалното обаче носи в себе си заряда на смъртта. То съдържа отрова, то е отровено от първородния грях на светите праотци Адам и Ева. То е осъдено на разложение, на разпад, на развала и изчезване. И дълбоко нещастен е онзи човек, който се е вкоренил в него със сърцето си. Защото непременно ще стане свидетел на разложението на материята и на собствената си смърт. Постоянно ще губи материални неща, но и ежедневно ще открива в себе си всевъзможни болести, които ще го водят към смъртта. Това е законът на земния живот. Ако няма смърт, грехът ще залее света като вонящ, гноен океан. А сега секирата на смъртта отделя тялото от душата, и душата вече не може да греши. Смъртта — това е прекъсване, преустановяване на греха.
Но и тя може да бъде преустановена. Как? Като се обърнем към нейния Победител — към Живоподателя, нашия Господ Иисус Христос, Който се възнесе в човешка природа и седна (само си представете — в човешки образ!) отдясно на Престола на Бог Отец. Тоест Христос е същият като нас! Той е Човек! И ни проправи пътя към небесата, за да може всеки от нас да влезе във вечността, във вечното блаженство на праведниците — в рая!
Затова нашият живот ежедневно, ежесекундно, ежеминутно трябва да бъде възнесение — следване на Спасителя. Като странници да преминем през света и да стигнем небето! И това е истинската победа над смъртта. И това е тържество не на тленното земно съществуване, а на вечния живот в нашия Господ Иисус Христос. И в това пътешествие ни очакват големи радости, поразителни откровения, неочаквани и великолепни открития, и „благодат въз благодат“ (вж. Иоан. 1:16), която щедро и животворно се излива над човека, който търси и непременно намира Бога.
Слава, Господи, на Твоето свето Възнесение!
