Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В църковната традиция празникът „Успение на Пресвета Богородица” е известен също и като „Богородична Пасха“, защото Успението на Божията Майка е продължение на Христовото Възкресение.
Тя била първият човек, на когото Господ дарувал живот в гроба. В нейната смърт нямало и следа от старозаветното наказание, на което подлежали даже и праведниците; нейната смърт се превърнала в тържествено, радостно и пасхално влизане в рая, в който Богочовекът, Нейният Син, като Небесен Отец въвел душата на Дева Мария. Тук виждаме една промяна на статуквото. В началото на земния път на Спасителя тя била майка и държала Божествения Младенец в ръцете си. В края на земния ѝ път Божественият ѝ Син, вече като Бог, отечески взел душата ѝ във вид на младенец в пречистите Си ръце и я въвел в рая.
Тържествува небето и ликува земята! И ангелските чинове заедно със светите апостоли славословят Бога и прославят Пресвета Богородица.
Но ето какъв въпрос също ни вълнува: защо в продължение на половин месец (от началото до средата на август) Господ ни подтиква да удвоим вниманието си към Пресвета Богородица? В църковната богослужебна и аскетична традиция това е периодът, посветен на Дева Мария: Успенският (Богородичният) пост, който завършва с великия празник „Успение на Пресвета Богородица”, отбелязван тържествено в целия православен свят. Ще споменем само, че трите най-големи православни манастира (лаври) в Украйна са Успенски. На какво се дължи това?
Отговорът е един и той се основава преди всичко на светото Евангелие. Със своята Божествена власт нашият Господ Иисус Христос е дарил на Дева Мария силата да бъде Застъпница и Молитвеница за целия свят — за целия човешки род. Това е видно от Евангелието.
Първо, Новият Завет на практика започва с Пресвета Богородица. С Рождество Христово.
Второ, чудото, което Иисус извършва за първи път като истински Бог и истински Човек, е по молба на Неговата Майка. „Вино нямат“ — казала Дева Мария на Спасителя. И по нейна молба Той извършил чудото на претворението на водата във вино в град Кана Галилейска (вж. Иоан. 2:1-11). Тоест Той извършва първото чудо по молба на Своята Майка.
Трето, Пресвета Богородица присъства и в края на евангелското повествование. Тя стои до Кръста. А там се случва още едно събитие, което има съвсем немалък, дори бихме казали, космически мащаб: „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан. 19:25-27).
Светите отци тълкуват този епизод по следния начин: Господ благославя Пресвета Богородица да осинови в лицето на свети апостол и евангелист Йоан Богослов цялото човечество. И затова тя е майка на всеки от нас. Именно оттук естествено и логично произтича явяването ѝ на светите апостоли след нейното Успение, както и думите, които Пречистата е казала на Христовите ученици, а чрез тях и на цялото човечество: „Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни“.
И виждаме, че това действително е така. Това се потвърждава от огромното множество икони на Пресвета Богородица. Защото всеки образ на Дева Мария носи отблясъка на нейната благодатна помощ. Това е реален израз на един от начините, по които тя помага на човешкия род, израз на нейната майчинска любов към нас.
Блажени Андрей Юродиви не открил Дева Мария на небето. Светият ангел, който го развеждал из рая, му казал, че Пречистата е постоянно на земята, за да помага на страдащите хора.
За това се споменава в тропара на Успение Богородично: „При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“.
„При раждането си съхранила девството“. Дева Мария е родила Истинния Бог — Спасителя на света. Защото никога преди това не се е случвало жена да роди и да остане девица. Това се е случило единствено с нея. И това чудо е безспорно доказателство, че тя е Богородица.
„При успението не си оставила света“. Дева Мария ни помага и сега, пребивавайки сред нас.
„Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот“. Този стих може да се тълкува като иносказание на пасхалния тропар. Но ако в него виждаме активната форма на парадоксалното чудо, извършено от Христос — със смърт да потъпчеш смъртта, то тук виждаме пасивната форма на същия този парадокс, извършен от Спасителя. Божията Майка умира и се преставя, тоест влиза в живота, който нашият Господ Иисус Христос е открил за човечеството чрез Своето Възкресение. „Майка на истинския Живот” тук е равнозначно на Пресвета Богородица.
„И с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“. Господ е дарил на Своята Майка особената сила да бъде Ходатайка пред Бога за целия свят. Ето защо след Небесния Отец само към нея от всички светии се обръщаме с думите: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.
Нека не забравяме тази велика молитва. Нека отворим младенческите си сърца за нашата майка — Пресвета Богородица, защото тя бърза да ни се притече на помощ.
Пресвета Богородице, спаси ни!
