Автор: преп. Йоан Нови Хозевит
Източник: www.en.jerusalem-patriarchate.info
Превод: Пламена Вълчева
На 5 август Румънската православна църква чества паметта на преп. Йоан Нови Хозевит (1913-1960), духовник и аскет, роден в с. Хородиштия, окръг Ботошани, Източна Румъния. През 1936 г., няколко месеца след монашеското си пострижение в манастира „Нямц”, воден от желанието да се поклони на Гроба Господен, преп. Йоан заминава за Светите земи. С благословението на Йерусалимския патриарх Дамаскин се установява в лаврата на св. Сава Освещени. По настояване на архимандрит Викторин, началник на Румънското представителство в Йерусалим, през април 1947 г. е ръкоположен за дякон и свещеник, след което преминава на служение в румънския скит „Св. Йоан Предтеча” на река Йордан. През 1952 г., заедно със своя ученик и съподвижник монах Йоаникий се заселва в манастира „Св. Георги Хозевит”. Търсейки пълно уединение и по-възвишена духовна борба, преп. Йоан се оттегля в пещерната килия „Св. Анна” в пустинята Хозева, където се подвизава през последните осем години от живота си. Добър познавач на гръцкия език, преп. Йоан превежда светоотечески текстове на румънски език. Сред преводите му е и Акатиста на Пресвета Богородица. Притежава поетичен талант и написва множество поетични творби, отличаващи се с богата образност и духовна дълбочина. Умира на 5 август 1960 г. и е погребан на мястото на своето подвижничество. През октомври 1979 г. по Божи промисъл гробът му е отворен. Оказва се, че мощите му са нетленни. На 28 юли 1980 г. с благословението на Йерусалимския патриарх Бенедикт те са пренесени в манастира „Св. Георги Хозевит”, където се намират и до днес.
През 1992 г. Румънската православна църква причислява преп. Йоан към лика на светиите. През 2016 г. Йерусалимската патриаршия издава акт за канонизацията му и го включва в календара си с дата на честване 28 юли.
Откъс от писмо на преп. Йоан Нови Хозевит до монах на Света гора, 1957 г.
Получих твоето братско писмо, но обстоятелствата при мен бяха такива, че не ми позволиха да ти отговоря… Моля те да ми простиш, защото освен болестта ми, за това допринесе и моята небрежност!… Но се чудя как от върха на тази духовна планина слизаш толкова ниско до моята нищожност, за да получиш полза! Аз съм беден и сиромах, брате! Прекарах живота си в суета!… Но заради усилието и желанието ти ще ти напиша онова, което винаги казвам на себе си… Първо, продай всичко, което имаш, пожертвай всяка способност (която мислиш, че притежаваш) и заличи всичко, което си научил, освен нашата света Вяра! И купи нивата, в която се крие съкровището! „Нивата“, брате мой, това е чистотата на младенческото сърце, беззлобието и простотата на нашия Господ. Устрой я добре в себе си и непрестанно я обработвай с оръдието на Духа. Ако почвата е твърда, редовно я напоявай с пот и сълзи, за да омекне! И тогава съкровището ще се покаже. Сърдечната молитва! Внимавай да не я извадиш на повърхността, защото ще я изгубиш! Нека умът ти бъде нахранен, просветен и тайнствено въздигнат там, където душата ти желае!… Прости ми, брате, и ми помогни със светата си молитва, защото съм твърде слаб, както душевно, така и физически.
