Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.liveinternet.ru
Превод: Пламена Вълчева
В притчата, която днес чухме, братя, се разказва за разделението — за разделението, което съществува на земята, защото нас не ни свързва любов. Тази притча се състои от три части.
В първата част се разказва за земния живот на двама души. Единият бил богат, всеки ден пирувал бляскаво с приятелите си, пилеел пари за удоволствия и не се интересувал, че пред портите на дома му от сутрин до вечер лежи Лазар, човек беден и болен, който бил покрит със струпеи. Богаташът не му оказвал никаква помощ. Единствено псетата проявявали състрадание към него, като ближели раните му. Но всичко на земята има край — и страданията, и скърбите, и удоволствията. И ето, че Лазар умрял, и на земята никой не обърнал внимание на смъртта му. Но за душата му дошли ангели и го възнесли в лоното Авраамово.
Умрял и богаташът. Погребали го пищно и тържествено. За душата му обаче не дошли ангели и той се озовал в място на мъки. Лазар бил отведен в лоното Авраамово не защото бил беден и богаташът попаднал в място на мъки не защото бил богат, а защото сърцето му било чуждо на състраданието. Той бил твърде съсредоточен в себе си и в своите забавления, за да се огледа наоколо, да забележи човешката скръб, да помисли за другите и за това как да им помогне.
Мнозина и в Евангелието, и в църковната история са били богати и богатството им е било източник на радост за хората около тях. На земята е имало и много бедни хора, които са били изпълнени с ожесточение, които са били коравосърдечни и не са достигнали лоното Авраамово. Тоест нас ни разделя не богатството и бедността, нас ни разделя богатството на душата ни; и духовните задачи, на които служим.
Във втората част на притчата се разказва, че богатият човек видял Лазар в лоното Авраамово. Очевидно в другия живот можеш да видиш хората, от които си отделен, но които помниш. Като видял Лазар, богаташът не се обърнал към него, защото още приживе бил свикнал да го счита за незначителен и за нищо негоден. Той се обърнал към Авраам и казал: „Изпрати Лазар да намокри пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото страдам в този огън“. А Авраам отговорил, че е невъзможно да се премине при богаташа от мястото, където се намират с Лазар, нито да се дойде от богаташа при Лазар. „Между нас — казва Авраам — зее голяма пропаст. Спомни си, че такова разделение съществуваше и в земния ти живот. Ти благоденстваше, а Лазар страдаше. А сега ти страдаш, а той се радва.“
Защо страдал богаташът? Той казва: „Страдам в този пламък“. Какъв е пламъкът, в който се мъчи грешникът? Според преподобни Исаак Сирин, „тези, които се измъчват в геената, биват поразявани от бича на любовта” — онази любов, която не са успели нито да разберат, нито да приемат, нито да дарят на другите, осъществявайки я в живота си. Именно тази любов се превръща за тях във вътрешен пламък, който изгаря душата им, в неугасващ огън. Това е пламъкът на неосъществените надежди. Това е пламъкът на изгубените възможности.
След това богаташът се обръща към Авраам и го моли: „На земята имам петима братя. Изпрати Лазар при тях. Нека им каже как трябва да живеят, за да не попаднат и те на това ужасно място“. Богатият човек е лишен от покаяние дори и тук, в затруднението, в което се намира. Той не се обръща към Бога и не казва: „Господи, прости ми и ми помогни“. Той се обръща към Авраам и му предлага да изпрати Лазар при братята му. Това не е покаяние. Това е косвено оскърбление на Бога. С това той сякаш Му казва: „Не бях предупреден навреме. Ех, само ако знаех“.
Но той е знаел, защото когато Авраам му казва, че те имат и закона, и пророците, той знае за какво говори Авраам. И отговаря: „Не. Те няма да повярват на това. Но ако някой от мъртвите възкръсне, тогава ще се покаят“.
А Авраам му казва: „Ако не вярват на Моисей и на пророците, то дори и пред очите им да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да се убедят и да се обърнат“. От Евангелието знаем, че тези думи на Авраам се сбъдват. Господ възкресява четиридневния Лазар и какво казват юдеите, когато виждат това възкресение? Казват, че този човек трябва да бъде убит, защото бунтува народа и за да не дойдат римляните и да разорят страната им. Лазар също трябва да бъде убит заедно с него, защото е предизвикал смут у мнозина. Ето как евангелският текст потвърждава думите на Авраам.
Земният живот, в който сме разделени, защото не сме придобили любов, неизбежно води всички нас към вечния живот, в който любовта, верността към Бога, нашето търпение, милосърдие, грижа и съчувствие един към друг са единствените ценности, които имат смисъл.
Всички останали ценности, всички земни удоволствия свършват тук. Те няма да дойдат с нас във вечността. Защо на човека му е толкова трудно да живее по Бога? Защото животът по Бога изисква нравствено усилие. Ние сме изключително активни, но обикновено използваме тази активност за удоволствия, за удовлетворяване на страстите си. Заедно с нас ще умре и нашата активност. А на нас ни е много трудно да направим нравствено усилие. Затова въпросът дали Моисей, пророците или някой възкръснал от мъртвите могат да ни подтикнат да направим тези нравствени усилия, се оказва безсмислен. И едното, и другото, и третото — всичко това са само външни условия, които трябва да събудят душата ни, но докато тя не се събуди, ще бъде неспособна на действие.
Нравствените усилия изискват голям труд. А човек винаги се стреми да стои далеч от това. Господ обаче ни възвестява един неизбежен принцип. Царството Божие се придобива с усилие и само онези, които проявяват усилие, ще го достигнат.
