Автор: свещ. Дмитрий Барицки
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Кое е главното условие, за да влезем в Божието царство? Именно на това е посветен откъсът от 22-ра глава на Евангелието от Матей, който днес се чете по време на богослужението в православните храмове.
От Библията знаем, че еврейската нация е богоизбрана нация. Израил трябвало да съхрани вярата в Единния Бог, та когато дойде Месията, истинското богопочитание да се разпространи по цялата земя. С други думи, именно иудеите били онези хора, които царят първи поканил на брачния пир. Те обаче имали по-важни дела: едни отивали на нивата, други — по търговия, а трети убили пратениците на царя. Точно така постъпили и древните евреи в отговор на Божия призив. Били равнодушни към проповедта на Неговите пророци. Вълнували се повече от устройването на земното си битие, отколкото на духовния си живот. Затова от Писанието знаем, че те или пренебрегвали думите на Твореца, или подлагали на жестока разправа Неговите пратеници. Онзи, който редовно нарушава правилата за движение, все някога със сигурност ще попадне в катастрофа. Така се случва и с онези, които пренебрегват законите на духовната реалност. Ето защо Господ казва, че царят изпратил войските си и унищожил дръзките убийци. По същия начин с катастрофа завършила и древната история на еврейския народ. Тяхната столицата и тяхната главна светиня — Йерусалимският храм — били разрушени от римляните.
Във втората част на притчата се разказва как царят след това поканил всички хора на пира. Но макар че всички се отзовали на поканата, не всички направили това осъзнато. Имало такива, които носели неподходящи дрехи. Те били изгонени от празненството. Тук става въпрос за нов етап в отношенията между Бога и човека. Христос е основал Църквата, в която може да влезе всеки, независимо от своята национална принадлежност. И затова казаното тук е адресирано към всеки един от нас. Главната мисъл е видима на повърхността. Не всеки, който някога е приел кръщение и е влязъл в Църквата, може да изпита тихата радост от Божието присъствие. Защото не всеки, макар и поканен, разполага с подобаваща одежда. Тази одежда, според думите на свети Теофан Затворник, е истинската вяра. Става въпрос не за това, че споделям догматичните постановления на църковното учение. Нито за това, че се ориентирам в богослужебния устав, че знам какво пише в свещените книги и че като цяло съм добре информиран за правилата, по които живее християнската общност. Преди всичко става въпрос за това да имам действена вяра. Тоест вяра, която бива засвидетелствана с конкретни постъпки. Например през целия ден да се стремя да съотнасям всички свои мисли, думи и дела с волята на Бога. Да постъпвам не така, както желае моето заслепено от самолюбие и егоизъм „аз“, което във всичко търси своята изгода, а така, както е казано в Нагорната проповед. Като резултат в мен ще се формира навикът ежедневно да демонстрирам своите убеждения не посредством думи, полемики и пропаганда, а посредством дела на милостта, на любовта и прошката към всички около мен. Към всички, които зависят от мен. С които контактувам в ежедневието, на работа и у дома. И е без значение дали те ми харесват, или не. Християнството не е идеология, то не е философска концепция, нито изискан ритуал. Това е практическо осъществяване на Евангелието. Което се изразява в това да се научим да вършим, въпреки желанията си и противно на тях, онова, което Господ иска. А Бог иска да Му служим, най-вече като проявяваме милост към онези, които са около нас. Ако нямаме този навик, няма да ни помогнат нито знанията за Бога, нито убежденията ни. Само си представете — в Църквата са ни обещали радост и душевен мир, а в душата ни е мрачно. И всичко това е така, защото с ума си изповядвам истинността на християнската вяра, ходя на църква, но продължавам да живея по старому. Отношенията с близките ми хора са по-лоши от всякога.
Помогни ни, Господи, да не се боим да променим живота си и да го подчиним на Твоето Евангелие. За да може радостта на царството небесно здраво да се вкорени в нашите сърца.
