Автор: Переславски и Углички епископ Теоктист
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Сходен епизод с улов на риба има и в Евангелието от Йоан, но там той е в края, след Христовото възкресение, докато тук е в самото начало, в етапа на призоваването на първите ученици. Но и двата чудесни улова на риба са свързани с една и съща тема: с изпращането на учениците на проповед. И понеже апостол Лука е написал своето Евангелие не по време на земната проповед на Спасителя, а значително по-късно, тук се срещат елементи, които препращат към някои бъдещи събития, към онова, за което ще стане дума по-нататък. Апостол Петър нарича себе си грешен човек. Изследователите смятат, че зад неговите думи стои осведомеността на Лука за отречението на Петър и за опрощението, което е получил от Христос. Вероятно това отговаря на истината, защото само по отношение на Петър срещаме упоменаване на неговата греховност; другите апостоли никъде не биват охарактеризирани с подобен епитет. Евангелието разказва единствено за краткото отречение на Петър. И тук е без значение, че той самият нарича себе си грешен човек — нали все пак говорим за препредаването на чужд текст и чужди мисли.
Упоменаването на греховността на Петър в контекста на призоваването на апостолите към мисионерска дейност е изключително важно: Бог чрез грешника започва да привлича хора в царството Христово. В рамките на днешния евангелски откъс това привличане бива сравнено с улова на риба. Това сравнение обаче е валидно само отчасти: все пак неслучайно то е направено на фона на един много голям чудесен улов. Апостолската дейност е съпоставима с улова на риба единствено по отношение на броя на хората, привлечени в Христовата църква. Във всичко останало тази аналогия не важи. Човекът не е риба, той не може да бъде привлечен към Христос с помощта на хитрост, на измама или чрез натиск върху волята му. Макар че историята познава немалко примери за подобно привличане на хора в Църквата, пътят на апостолите бил коренно различен. Те не привличали хората насила, не отнемали свободата им, не ги подчинявали на себе си. Техният „лов на човеци“ бил съвсем друго нещо: те призовавали към свободно следване на Христос, към абсолютно съзнателно следване, без да се опитват да измамят никого. Навярно ние понякога забравяме именно това. Пътят на християнската мисия може да бъде единствено такъв — честен и открит. И ако ние самите не знаем и не разбираме нещо, това не е повод да прикрием своето незнание, а повод да се опитаме да узнаем всичко.
