Автор: свещ. Антоний Борисов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Някои животни предизвикват у нас отвращение и дори ужас. Змиите безспорно принадлежат към тази група животни. Очевидно е обаче, че в основата на този проблем не стои просто фактът, че змиите могат да ухапят човека и да го убият с отровата си, а много по-дълбоки и дори тайнствени неща. За това се разказва в откъса от трета глава на Евангелието от Йоан, който се чете тази днес по време на богослужението.
Защо змиите предизвикват отвращение у хората? На какво се дължи причината за подобно въздействие на студенокръвните върху човешкото съзнание? Според учените антрополози причината се крие в дълбините на културното и историческо наследство на човечеството. Удивително е, че в някои напълно различни древни цивилизации като египетската, вавилонската и ацтекската змиите са били възприемани едновременно като символ на изкусна мъдрост, опасност и коварство. Библейската книга Битие, първата книга на Библията, отчасти хвърля светлина върху причината за възникването на такова отношение към тези влечуги.
Първите човеци, създадени от Бога, Адам и Ева, имали власт над живия свят. Стихиите не плашели прародителите, а всички животни им се покорявали, понеже виждали в тях непотъмнения от греха образ на Бога. Така било и със змиите. Адам и Ева не изпитвали никакво отвращение от тези влечуги. Но станало така, че дяволът се явил на първата жена именно във физическия образ на змията.
Наивната Ева започнала разговор със злия дух, поддала се на неговото внушение и нарушила Божията заповед — вкусила от плода на дървото за познаване на добро и зло. След това Адам постъпил по същия начин. Непослушанието към Твореца станало причината, поради която грехът се превърнал в част от човешката природа. Онова, което е противоположно на светостта, не може да стои близо до Бога. Затова Адам и Ева били изгонени от райската градина, загубили общението си с Твореца и познали смъртта. А змиите били прокълнати от Бога — превърнали се в опасни, отровни и противни твари.
В прочетения откъс от Евангелието от Йоан Спасителят припомня, че по време на пътешествието си в Синайската пустиня древните евреи едва не загинали. Те били нападнати от множество отровни змии. Водачът на иудеите — пророк Моисей — по Божие указание изработил медна змия и я закрепил на кръстовидна стойка. Всеки пострадал, който с вяра погледнел към медната змия, оздравявал.
Христос не споменава този епизод случайно. Всъщност Той сравнява Себе Си със същата тази медна змия. Подчертавам — не с райската змия изкусителка, а с медната змия изцелителка. Така Спасителят на практика предизвестява, че на Него, Подателя на здравето, подобно на древната медна светиня, ще се наложи да се издигне, тоест да се възкачи на кръста. За змията обаче тази участ била акт на почитание, а за Божия Син се превърнала в ужасен позор и мъчение. Но когато хората гледат с вяра към жестоката и ужасна смърт на Христос, те ще получат възможност за изцеление. Както от физически, така и от духовни болести.
Сравняването на Спасителя с медната змия има още един съдържателен аспект. Външно медната змия не се отличавала по нищо от своите живи сродници. Господ Иисус Христос е не само истински Бог, но и истински човек. В медната змия нямало отрова. И в Спасителя нямало и няма никакъв грях. В това е сходството. Но има и едно различие. В даден момент за иудеите медната змия се превърнала от инструмент, чрез който действал Бог, в идол, който действал сам по себе си. Това довело до унищожаването на тази древна светиня от Моисей.
Изображението на разпятието на Спасителя — Христовият кръст — не е идол. Иконографското изображение на смъртта на Господ Иисус Христос присъства в домовете и храмовете ни и ние го носим на врата си не като амулет или талисман. То служи едновременно като молитвен образ и като напомняне за великата жертва на Христос. И когато в труден момент погледнем към него, ние получаваме от Бога благодатна подкрепа в борбата с духовната отрова на греха и страстите, а също и с изкушенията, идващи от древната змия изкусителка — дявола.
