Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Питат свети Паисий: „Отче, защо в крайна сметка Бог ни обича толкова много?”, а светецът отговаря: „Защото сме Негови деца. Повече не мога да ви кажа”. И човекът, който го пита, продължава: „Отче, ако някой, въпреки че се бори, постоянно има същите падения, това не отвръща ли Бога, не Го ли разочарова?”.
Ние много пъти се борим години наред срещу дадена страст и не само че не я преодоляваме, но тя расте и избуява в нас. И си казваме: „След като си изпатих миналия път, след като паднах, и след като знам, че тази моя страст изсушава душата ми, защо го правя отново и отново?”. Защото страстта не е просто нещо. Страстта е дълбоко свързана с нашите травми. Страстта е различна за всеки човек. При един човек е свързана с дадена слабост, с даден проблем, при друг е свързана с темперамента. Дори св. Нектарий казва, че често страстите са наследствени. Всеки човек има различна страст. Един лесно се поддава на гняв. Нервира се, ядосва се. Друг е склонен към скъперничество, сребролюбие, към това да задържа неща за себе си — от храната, която яде и не иска да даде на детето си, до това да таи чувства и да е скъперник на похвали. Ето защо този човек пита стареца, защото и той страда и се мъчи, и казва: „Имам една страст, която не мога да преодолея и стигнах дотам, че вече се отвращавам от себе си заради тази непреодолима страст”. И пита: „Отче, дори тогава, когато имаме падания, които повтаряме, Бог пак ли ни обича?”. Бог пак ни обича като деца абсолютно и силно. И свети Паисий му отговаря: „Нима Бог очаква преуспяване от нас?”. Тоест какво мислиш? Мислиш ли, че Бог ще те обича, когато станеш прекрасен, когато преуспяваш? Какво очакваш? Че първо ще успееш, първо ще постигнеш успехи, а след това Бог ще ти даде благословение или ще ти даде Своята благодат? Разбира се, че не. „Ние сме Негови деца и ни обича всички еднакво.”
Чуйте сега какво казва светецът с един пример. „Видях — казва — веднъж един баща, който имаше едно недорасло детенце”. Ние всички сме недорасли. „На това дете му течаха сополи и той ги бършеше с ръкавите си. Но бащата прегръщаше това недорасло детенце, на което му течаха сополите, целуваше го и го галеше, както и другите си деца. Така и Бог като добър Баща не обича само Своите хубави деца, но и духовно слабите, за които дори страда и се грижи повече”. Бог, като мил Баща, се грижи, страда, подкрепя, тича, открива, търси, намира, измисля и привлича към Себе Си измъчените, сломените, немощните, слабите деца. Защото това е истинският баща. Когато има две, три, четири и пет деца, гледа кое е най-слабото, кое страда, кое се мъчи и има нужда от повече грижи. Така в момента, в който падам и в момента, в който греша, Бог не се отвращава от мен. И често точно това те разтърсва, че си абсолютно пропаднал, Той ти дава благодат. И си казваш: „Но как става това? Как може да избира мен и да ми дава това чудо, това благословение в дома ми, в живота ми, въпреки че извърших толкова грехове?”. Но точно там се случва, защото Бог не е бакалин, Той не брои вересии и не записва дългове и сметки, а дава и обича. И именно това те разтърсва. Неговата любов. Неговата любов те „разбива“. И казваш: „Виж колко много ме обича. Виж колко възможности ми е дал. Виж как не ме осъжда, а ме чака. Чака ме, чака ме, чака ме непрекъснато”. Това именно те разтърсва.
И така, любовта за Бога няма граници. Любовта на Бога е толкова голяма, че ако човек почувства дори малко от нея, неговото глинено сърце не може да я понесе. То се разбива, защото е глина. Любовта на Бога е толкова голяма, че ако почувстваме за миг любовта, която Той има към нас, ще се разтопим. Някой човек ни казва нещо и казваме: „Разтапяш ме”, тоест „трогваш ме”. „Леле, какво ми каза сега?! Разтопих се”, казваме. „Докосна ме. Докоснаха ме неговите думи.” Колко повече, когато почувстваш безкрайната любов, която Бог има към теб, и колко много Той иска да ти даде радости, красоти, благословения, дарове, сила в болката ти, да те повдигне, да те задържи в трудността, да те придружава в самотата ти и да ти даде дарове в живота ти. Ако човек го почувства, той се топи като глина. Не може да го понесе. Не може да понесе тази любов.
Онзи ден в Атина, където изнасях беседа, срещнах едно момиче, което ми каза, че Божията благодат я посетила, докато се молила. Докато казвала „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” в стаята си, коленичила, я посетила благодатта на Светия Дух и тя наистина я усетила. Каза ми: „Усещах в сърцето си, в областта на гърдите такова горене, такава радост, такава сладост, че в един момент казах на Бога: „Спри това, защото сърцето ми ще се пръсне!”. Не забравяйте, че свети Порфирий преживял два инфаркта поради интензивността на тази радост. Добре, не се плашете сега и не казвайте: „Ако се моля, ще получа инфаркт, не искам молитва, ще получа инфаркт”. Не, няма да получите. Заявявам ви, че няма да получите, просто искам да ви покажа интензивността, която се създава в сърцето, сладостта, умилението, вълнението, тази прегръдка, която се създава в човека, в сърцето. Инфаркт ще получим от това, което ядем, а не от Христос. Просто искам да ви покажа интензивността и вълнението, което се създава в човека.
Свети Паисий продължава: „Бог често позволява Неговата любов да се излее изобилно върху Неговите създания и тогава душата ни се стопля и виждаме, че Неговата любов е толкова сладка, толкова голяма, че не я понасяме и стигаме дотам да кажем: „Боже мой, стига! Намали малко любовта Си, защото не мога да я понеса”. По този начин Бог иска да ни покаже, че от Негова страна има пълна готовност. Пълната готовност от Негова страна да ни даде изобилно Своята любов. Но Той не го прави, защото, внимавайте сега тук. Това е важно. Той не го прави, защото нашата батерия е малка. Трябва да я увеличим, за да може да побере повече божествена любов. Защото потокът на Божията любов идва при нас според нашия капацитет. „Отче, как ще се увеличи този капацитет?”, пита го той. „Колкото повече се очиства сърцето ни, толкова повече се увеличава неговият капацитет и толкова повече ще приемаме божествената любов, която е безгранична, необхватна и неизчерпаема.” Светецът тук казва, че Бог иска да ни даде тази божествена любов, иска да ни даде целата тази сладост, иска да ни даде цялата тази благодат, това преживяване, но невинаги ни я дава. Не защото Той не иска — Той иска. Това е Неговото желание, това е Неговата нагласа, това е Неговото действие. Но защото, казва светецът, ние имаме слаба батерия. Ние не побираме тази любов. Нямаме капацитет да я поберем, нямаме предпоставките. Много пъти в живота си ще дадем любов на един човек, а той ще ни я захвърли в лицето. Как? С предателство, с неблагодарност, по начин, който ще ни нарани, и ще кажем: „Виж, какъв неблагодарник! Виж, колко много направих за него, а той не го оценява!”. Да, разбира се. Защо? Защото няма предпоставките да го почувства. Бог може във всеки един момент да ти се разкрие и да ти даде всички добрини, всички благословения. Той не го прави. Защо не го прави? Защото не си готов да ти даде всичко. И светецът тук казва, че горещата любов на Христос ни храни повече от всяка материална храна. Тоест когато чувстваш, че Христос те обича, сякаш си изял 10 чинии ядене. Виждате, че подвижниците постят, молят се през нощта. Това на какво ни напомня? Не ни ли напомня малко на влюбения човек? Влюбеният човек не яде много. След като се ожениш, качваш килограми. Но когато си влюбен, забравяш да ядеш. Всички, когато са влюбени, са слаби. След като се оженят, напълняват много. И така, влюбеният човек не спи. Не спи. Бодърства. Иска да говори с Христос. Иска да разговаря с Христос. Иска да вижда икони на Христос. Иска да слуша беседи за Христос. Това е. Това е неговата любов. Оттам се храни. И свети Паисий казва, че ако почувстваш тази огромна любов, която Бог има към теб, тогава може дори да се излекуваш от някоя болест. По-нататък той казва, че онези, които жертват живота си от чиста любов, за да защитят ближните си, подражават на Христос. Тук светецът свързва любовта към Христос с любовта към ближния и казва, че онези хора, които жертват с чиста любов себе си, живота си, времето си, за да защитят своя ближен, подражават на Самия Христос. Тоест когато и колкото пъти простиш на някого, проявиш доброта, проявиш загриженост — не е нужно винаги да е нещо велико, например да направиш голямо дарение, да направиш голямо дело. Може да бъде нещо много просто, може да бъде и нещо много смирено, може да бъде и много незначително, може да бъде просто едно „Добро утро, Мария”, което казваш на съседката си, „Добро утро, Таки”, което казваш на съседа си. И много хора, особено в градовете, но и въобще, имат нужда да чуят това, и това е невидима милостиня. Не му слагаш пари в джоба, но му стопляш сърцето, показваш му, че поне някой му казва „Добро утро”. Това е много важно. Поне едно „Добро утро”. Поне някой ме погледна, брате, каза ми нещо. Знаете ли колко много хора имат нужда да чуят поне шума през стената на съседа? Така това „Добро утро”, което казваш, е огромна милостиня. А ти си казваш: „Не давам милостиня”. Но всъщност го правиш — усмихна се на някого и му каза „Добро утро”. Това толкова просто нещо е много важно за Христос, нали? Дори когато даваш път. Добре, аз нося расо, но времето не е за расо, времето е антиклерикално, хората не харесват духовниците, повечето не ги харесват. Но в Атина, поне на мен ми се случва непрекъснато: колите спират, за да пресека. И сега, когато бях в Атина, където бях принуден да сляза в центъра, колко пъти хора спряха. И това, което правиш, да спреш, за да премине някой старец, някоя баба, някой човек, да дадеш предимство на светофара, и това услажда сърцето. Остави го да мине. Не губиш нищо.
Така всеки път, когато правя малко добро, приличам на Христос. Свети Паисий казва: „Приличаме на Христос”. В житието на свети Силуан Атонски се казва, че свети Силуан имал толкова много любов в сърцето си, че една вечер се молел и казвал: „Христе мой, прости на враговете ми, тези, които ме мразят, които ме хулят, които ме клеветят”. И Христос му се явил в килията на Света гора и му казал: „Силуане, не ми харесва твоята молитва. Не искам да казваш така. Кажи: „Да бъде благословено, Господи”.”
Но на следващата вечер, когато се молел и стигнал до този момент, сърцето на свети Силуан отново не можало да поиска нещо друго и той пак казал: „Христе мой, прости на враговете ми, на тези, които ме клеветят, които ме обвиняват наляво и надясно”. И Христос отново му се явил и му казал: „Не ми харесва тази молитва. Не искам да казваш така. Кажи: „Да бъде благословено, Господи”.” Третия път пак същото. Когато стигнал до този момент, сърцето на светеца било толкова меко и толкова светло, толкова сладко и толкова небесно, че не можело да таи омраза. И пак казал: „Христе мой, прости на враговете ми. Прости на тези, които ме осмиват, които ме хулят, които кроят зло срещу мен, които ми мислят злото”. И Христос му се явил и му казал: „Силуане, много те обичам, защото приличаш на Мен”. Изпитал го и му казал: „Много те обичам, защото приличаш на Мен”. Това иска Бог.
Може да не успяваме винаги, но там да бъде нашето очакване, там да бъде нашият път. Добре, някой ти е сторил нещо, може първоначално да си се наранил, да си се оплакал, да те е заболяло. Човек си. Имаш право. Не си ангел. Човек си. Биология си. Нерви си. Реагираш. Имаш страсти. Може да се нараниш. Може да се оплачеш. Може да плачеш. Добре. Но в един момент го остави настрана. Остави го, защото ще си отидем. Не сме вечни тук. Няма да сме винаги тук. Не знаеш дали утре ще те има. Нека душата ти не носи това. Нека на сърцето ти да не тежи това. Остави го да си отиде. Кажи „Добро утро”. Покажи, че си го преодолял и продължи напред. Добре. Ти ще нараниш и ще бъдеш наранен. И ти си наранил. И ти казваш „Не съм лъгал”. И ти си го правил. И ти си наранил някой друг. И ти някога си предал. И ти някога си обвинил. И ти някога си направил грешка. И ти си направил същите неща, които казваш, и може би и по-лоши, и не си го разбрал. И много пъти си наранил някого и дори не си го разбрал. Всички нараняваме и биваме наранявани.
Продължаваме напред. И по-нататък свети Паисий казва, че жертвата за нашия ближен крие голямата ни любов към Христос. Този, казва светецът, който се жертва за своя ближен, реално крие жертвена любов към Христос. Онези, които имат доброто намерение да проявят милостиня — тук искам малко да обърна внимание, много ми хареса тази част и това е ключ, който ни дава свети Паисий за духовния живот. Той говори за онези, които имат благото произволение да дадат милостиня, но нямат нищо за даване. Тоест аз искам да дам милостиня, но какво да дам, нямам нищо. Веднъж в магазина на баща ми в Ираклио влезе един човек и му каза: „Помогни ми”. Баща ми направи така и му показа празните си джобове. Нямаше нищо.
Показа му джобовете, наистина нямаше какво да даде. Нямаше. Така че много пъти искаш да дадеш, но нямаш какво да дадеш.
И светецът тук казва: „Онези, които имат благо произволение да дадат милостиня, но нямат нищо, и страдат заради това, и казват: „Нямам, брате, да дам на този човек дреха да се облече, да не му е студено. Нямам да дам на този човек малко храна. Нямам какво да дам на този човек, за да му помогна. Научих, че е болен. Научих, че ще претърпи операция. Научих, че има деца и се затруднява. Научих, че го изгонват от къщата му. Научих, че ще му вземат колата или къщата и не мога да помогна”. И страдаш. Страдаш, че нямаш, въпреки че искаш. Имаш празни джобове и нямаш как да помогнеш. Или казваш: „Как бих могъл да помогна на това момиче? Ако отида сега там, мъжът ѝ ще удари и мен”. Не мога да отида да говоря с него. Нека се помоля за момичето, което знам, че преминава през трудности в брака си, или за болното дете, което чувам от съседния апартамент. И така, човекът, който има такова благо произволение, казва свети Паисий, сякаш дава милостиня с кръвта на сърцето си. Колко хубаво е това! Сърцето ти страда. Болката, грижата, която имаш за другия, Бог я вижда като най-голямата милостиня. С други думи, всички могат да правят милостиня, както казва светецът. Не само този, който има. Можеш да правиш и ти. Кога? Когато сърцето ти страда, че не можеш да помогнеш. Ето. Затова никой да не казва: „Аз не мога, не мога”. Можеш — като страдаш за другия.
Майка ми казваше (виждахме го в гръцки филми, но и в живота): „Детето ми, отиваш в Атина, отиваш да учиш, отиваш войник, жениш се, детето ми, нямам много да ти дам, но ще ти дам моята благословия!”. И в миналото тази благословия я смятали за нещо много важно в живота. „Имам — казва — благословията на майка ми и продължавам напред.” Днес, ако ти го кажат, ще кажеш: „Какво ми даваш — благословията си? Какво да я правя?”. Разбираш ли? Не иска твоята благословия. „Какво да я правя?”, ще ти каже. „Аз искам твоя джоб. Имаш ли нещо?” „Не. Е, не си ми полезен.”
В миналото тръгваше с автобуса или пеша и майка ти те прекръстваше. Тръгваше с колата, с която беше дошъл, майка ти те прекръстваше. Отиваше в Ираклио, и тя тайно много пъти отзад плачеше, някой те прекръстваше, някой се молеше за теб.
Лимасолският митрополит Атанасий разказва, че някога на Света гора дошъл един млад студент, който бил атеист. Записал се в университета в началото на 80-те или в края на 70-те години. Тогава атеизмът беше много силен в университетите, политическите течения в Гърция бяха интензивни, имаше много страсти и т.н. И този младеж отишъл на Света гора и вечерта поискал да говори с настоящия митрополит Атанасий. Започнали да говорят и той му казал, че е атеист, че не вярва в Бога. Владиката казва, че умът му бил толкова остър, че намирал аргумент за всеки въпрос на вярата. Можел да се противопостави, да обори всяко мнение, всяка идея, всяко разбиране. И митрополит Атанасий казва: „Много ми беше трудно да водя полемика с него. Беше изключително умен, начетен, оратор, силен ум. В един момент, докато говорехме, той ми казва: „Отче, видя ли, че в ума си съм оборил всичко? Само едно нещо не мога да оборя. Едно нещо не мога да преодолея, едно нещо не мога да победя.” „Какво? Какво е това нещо?”, попитал той. „Не мога да преодолея образа на майка ми, която се моли за нас. Това нещо не мога да оборя”. И да знаете, че този образ на майка му, която той виждал през нощта да пада на колене и да се моли, този образ той никога не успял да преодолее. Този образ бил винаги в сърцето му и накрая го накарал да се върне към вярата в Христос и да стане монах на Света гора. И днес е на Света гора. Този образ, тази картина, това преживяване на една майка, която се е молила.
Ето защо имат голямо значение преживяванията и опитът, образите и представите, които са като хиляда думи, както казваме. Колко е важно да имаме една картина, един образ, едно преживяване, един силен, мощен опит, който да ни докосне в сърцето.
Светецът тук казва, че горещата и изобилна любов, тъй като има благородство в себе си, никога не търси изгода за всяка жертва, която прави, независимо дали тя е за Бога, или за ближния.
„Който продължава да прави добрини, но търси награда, тогава — казва свети Паисий — той не е труженик на доброто”. „И дори когато отбягваш някой грях, за да не отидеш в ада”. Дори когато отбягваш греха и го правиш, но не защото обичаш Христос. Правиш го, за да не отидеш в ада. Не заради Христос. За собствена изгода го правиш. Дори и това е грях. Изгода е. Защото не го правиш, понеже обичаш Христос. Тоест не постиш, защото обичаш Христос. Постиш, за да ти дава Христос здраве. Голяма разлика. Не обичам баща ми, защото е баща ми, а го обичам, защото има хубава пенсия, нали? Обичам го заради това, което ми дава, не заради това, което е. Обичам го или я обичам заради нещата, които има, не заради това, което е за мен в живота ми. Не искам нея, искам нещата, които има. Така много пъти не искам Самия Христос. Искам нещата, които Христос ми дава. Дава ми здраве? Хубаво. Дава ми пари? Хубаво. Дава ми работа? Много хубаво. Децата ми са добре? Отлично. Не претърпявам злополуки? Много хубаво. Но щом нещата се влошат и дойде някоя болест, и дойде някой инцидент, и дойде някое изпитание, и ме уволнят от работа, тогава Бог става несправедлив и лош. Не ме чува. Къде си, не съществуваш ли, студен ли си, чужд ли си? Онзи ден една млада жена ми изпрати съобщение с главни букви: „Всичко е лъжа, няма Бог”. Защо? Защото я оставил нейният годеник. Е, Бог агенция за запознанства ли е? Връзката ти върви добре? Бог е съвършен. Не е добре? Отритваш Го. Но ти Го изгони. Ти и жена ти двамата заедно, всеки поотделно, разрушихте връзката. Нашият егоизъм, упорство, нарцисизъм, слабости, страсти. С какво ти е виновен Бог?
Свети Паисий тук казва много хубаво, че когато правиш добро и очакваш другият да ти отвърне, тогава това няма смисъл. И когато, казва той, отбягваш греха само и само, за да не отидеш в ада, това няма смисъл.
И чуйте сега нещо невероятно, което казва тук. И така, „който обаче от любов и болка прави добрини, без дори да го обмисля, той има небесна награда и не греши, за да не нарани (Христос)”. Внимавайте. Не върша грях, защото не искам да нараня Христос. Това е връзка. Мога да извърша грях, но не искам да нараня мъжа си или жена си. Чувал съм това много пъти. Казва: „Имам изкушение там, но не го правя, защото много обичам жена си. Защото тя не заслужава това нещо”. Това е любов. Това има жертва в себе си. Защото злото те призовава и можеш да го направиш. Не го правиш. Казваш: „Не искам да я нараня”. По същия начин, когато не искаш да нараниш Христос, тогава това е връзка. Това е правилното. „И когато не греши, за да не нарани — казва свети Паисий — своя Благодетел Христос, Който е бил наранен на Кръста заради него, за да го изкупи със Своята всесвята Кръв, и от благородство не иска да отиде в ада, за да не Го наскърби, тогава не е само добър труженик, но е истинско Божие дете”.
Както и нашето дете ни обича и затова не иска да ни нарани, затова е близо до нас. А не защото има изгода от моята пенсия, от зестрата, от имотите и от не знам още какво. Светецът казва, че много говорим за любов, но ако Христос дойде и се опита да ни изпита и ни каже следното: „Деца Мои, вижте сега. Раят се напълни и нямам къде да ви сложа.” Повечето, казва, знаете ли какво ще Му кажем: „А защо не ни каза по-рано да знаем? Защо не ни каза, за да ходим по барове? Защо не ни каза, за да не постим през цялото това време? Защо не ни каза, за да не ходим на църква? Защо не ни каза, за да не проявяваме любов и прошка, след като Раят се напълни и няма място за други вътре!?”. Така ще Му кажем, казва свети Паисий. И продължава: „Други, ако чуят това, ще хукнат по нощните заведения, за да не губят никакво време. Да наваксат: единият — парите, другият —забавленията, единият — едно, другият — друго. Но любочестивите Божиите чеда ще кажат на Христос с благоговение: „Не се тревожи изобщо, Христе мой, че Раят се напълни и няма други места. Не се тревожи изобщо. Достатъчно е, че Раят се напълни!”. Този човек е левент. Това е благородството на Духа. Това, казва светецът, ни дава голяма радост, сякаш и ние сме в Рая. Казваш: „Ти да си добре и тогава сякаш и аз съм с теб.” Стига ти да си добре и няма значение, че аз не успях. И няма значение, че аз не дойдох. Добре ли си? Добре съм. Ние какво правим? Цупим се, че не ни е взел със себе си. Цупим се, че не успяхме. Цупим се, че не се зарадвахме. Въпросът е да кажеш: „Ти да се зарадваш, брате! Друг път ще дойда аз”.
И когато види това, човек ще те вземе със себе си следващия път. Колко повече Христос, когато види благородството на душата ти, ще те благослови. Ще те благослови, ще ти каже: „Влизай вътре, шегувах се, лъжех. Блъфирах. Направих го, за да видя кой наистина Ме обича”. Така, когато Христос ти каже: „Раят се напълни”, не Му казвай: „Защо не ни каза по-рано и защо ни го казваш сега!”, а кажи: „Няма значение, Христе мой. Стига, че се напълни, стига, че е пълен, стига, че някои се радват, стига, че някои са щастливи и са радостни”. И ако кажеш така, Той ще те пусне вътре. Старецът Ефрем от Аризона, (още не е канонизиран, не е светец) в един момент ще говорим за живота му, защото си заслужава да чуете живота на този човек в Америка. И така, той наричаше хората, които изповядваше, „негови овчици”. Така ги наричаше: „моите овчици”. И казваше: „Ако, Христе мой, дори и една моя овчица не я вземеш там, където ще бъда аз, не ме слагай и мен вътре”. „Аз не искам Рай, в който отсъстват тези овчици.” „Аз не искам Рай, ако отсъства синът ми, дъщеря ми, мъжът ми, жена ми, приятелят ми, брат ми” — и „чадърът” се отваря. Всички хора. „Не искам да се спася само аз. Всички ще ни спасиш. Всички да влязат в Рая. И този, който Те е огорчил, и него го сложи вътре. И този, който Те е обидил, и него го сложи вътре. Искам всички да влезем вътре. Всички. Иначе не слагай и мен.” Има ли по-голям ад от това да си някъде и хората, които обичаш, да отсъстват? Как ще си щастлив там? Как? Тоест аз да отида в Рая, а вие да не отидете? Тоест аз да отида, а хората, които обичах в живота си, да не отидат? Какъв е смисълът на този Рай? И той казва: „Не се тревожи изобщо, Христе мой, стига Раят да се напълни”. Това, казва, ни дава толкова голяма радост, сякаш и ние сме в Рая. И те с радост ще продължат да водят своите благородни духовни борби, защото наистина тези хора са Го обичали.
И завършваме: евтината любов, казва свети Паисий, винаги търси изгода. Това е евтина любов. Скъпата любов обаче е тази, която се жертва за другия човек и иска всички да са радостни, всички да са щастливи и всички да вкусят Бога и Неговата радост.
