Автор: свещ. Андрей Гавриленко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Петнадесетте думи на Дева Мария променили историята на човечеството. Тя задала един въпрос и дала един отговор. Спасителят се въплътил в света. Така започнала новата история, ерата на Новия Завет.
В деня на освещаването на първия на земята храм на истинския Бог, Соломон казал: „Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират…“ (3 Цар. 8:27). Но ето, че дошъл ден, в който Бог заживял сред нас на земята.
Премъдрият Соломон казал в Стария Завет, че светът е еднообразен и че „няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9). Но ето, че се случила една потресаваща новост! Творецът на историята влязъл в историята и тя придобила съвсем ново качество: материята се обожила, времето се преобразило във вечност, тленното станало нетленно.
От този празник са взели името си проповедта на Христос и проповедта на апостолите — блага вест. Тази вест занесъл Архангелът на бедната Дева от рода Давидов в малкото градче Назарет. Светът не разбрал за благовещението. В Евангелието се казва, че само Девата и нейната леля Елисавета са знаели за това. Дори Йосиф не е знаел, Захарий може и да е знаел, но не е можел да разкаже на никого, защото онемял след явяването на Ангела. Йосиф разбрал по естествените признаци, че Мария очаква дете, и искал да я отпрати. Смирението на Богородица и нейната разсъдителност са поразителни. Тя мълчала, вместо нея говорил Бог, на Когото тя служела чрез чудото на Въплъщението. Насън Йосиф узнал от небесния вестител за тайната на въплъщението: „Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго“ (Мат. 1:20). Великото събитие било обвито във велика тайнственост.
За да опише с думи поне отчасти онова, което се е случило в момента на Благовещението, човешкият ум векове наред вниквал в Евангелието. Седемте вселенски събора се занимавали именно с това. Разговорът, който се провел в Назарет между смирената Дева и Архангел Гавриил, разкрил смирението на Бога, Който очаквал съгласието на човека. Спасението не можело да се осъществи без добрата воля на човека.
Богородица съумяла да вмести в утробата си не само вестта за спасението, но и Самия Бог. Небето се наклонило към земята и земята стана вечна.
Празникът Благовещение е едно чудо — Бог се навел към човека, приклонил небесата и влязъл в утробата на Девата. В това се състоят служението на Бога и служението на човека. Бог се смирява, защото е намерил смирен човек.
Да, Дева Мария е благодатна и преблагословена. Тя е смирена и чиста. Бог открил всички тези качества в нея и продължава да ги търси в нас. Денят на Благовещението — това е ден на несъмнена вяра, на несъмнената покорност пред Бога, напомняне за важността на смирението. За да се покои Бог в сърцето, то трябва да бъде смирено.
За нас е непостижимо Божието смирение в момента на Боговъплъщението, както са непостижими пещерата и яслите в момента на Рождеството.
Това смирение на Бога е заради нас, човеците. Бог дошъл, за да съкруши силата на сатаната в нас. За да ни покаже, че е възможно да живеем по друг начин, да мислим по друг начин, да постъпваме по друг начин. Да не служим повече на греха, да не бъдем подвластни на лукавия, а да живеем в Божията светлина, в смирение и в правда. Да живеем с Бога, в Неговата благодат и сила. Да живеем в Църквата, където Глава е Христос и всички членове пребъдват в любов, в истина и в смирение.
