Автор: дякон Чарлз Джойнър
Източник: www.orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов
Молитвата е една от основните християнски духовни практики. Когато станем сериозни по отношение на нашата вяра, ние често си установяваме ежедневно молитвено правило — отделяме време сутрин и вечер за молитва. Но мнозина откриват, че с увеличаването на времето си за молитва те започват да се разсейват или обезкуражават, и понякога дори изоставят това най-важно занимание. Молитвата е жизненоважна, защото чрез нея се свързваме с Бога и по тайнствен начин общуваме с Него и Той — с нас.
Дяволът работи неуморно, за да ни обезкуражи — не само в молитвата, но и във всички наши усилия да живеем според Евангелието. Целта му е да ни лиши от спасение. Затова се нуждаем от силна вяра и постоянство по пътя към единение с Бога, подготвяйки се за вечен живот в Неговото Царство. Трябва да виждаме дявола като реален враг, който атакува от всички страни, използвайки измама и лукавство, за да ни обърка, разсее и обезкуражи.
Един от често използваните му похвати е да ни обезкуражи да спазваме определеното време за молитва. Демоните ни изкушават, като ни внушават други занимания, внушават мисли или образи, или ни убеждават, че имаме да свършим нещо друго, което е много по-важно от молитвата. Затова св. Отци настояват да се съсредоточаваме върху думите на молитвата. Когато се съсредоточим върху думите, ние се укрепваме срещу изкушението. По време на молитва трябва да отхвърляме всички мисли — добри или лоши — и да обърнем цялото си внимание към думите, приемайки ги в сърцето си.
Св. Игнатий Брянчанинов учи:
„Когато греховни мисли и фантазии се появят пред теб, не им обръщай и най-малко внимание. В момента, в който ги забележиш с ума си, затвори ума си в думите на молитвата още по-усърдно…“
Той описва няколко тактики, които дяволът използва:
Врагът може да ни напомня за онези, които са съгрешили спрямо нас, събуждайки стари рани и изисквайки справедливост, отмъщение или самооправдание. Той се опитва да разпали раздразнение и да разруши основата на молитвата, която е прошката и кротостта. Човек, обзет от гняв или нежелаещ да прощава, не може да придобие умиление или да се съсредоточи в молитвата; гневните мисли пречат на молитвата.
Дяволът може да ни напомни и за случаи, в които ние сме съгрешили пред другите — не за да ни доведе до покаяние, а за да ни разсее и да отклони ума ни от молитвата. Затова е важно предварително да се помирим с другите, за да не може врагът да използва неразрешени конфликти и да ни смущава.
Св. Игнатий пише:
„Прощаването на обиди и съгрешения — вместо да осъждаме ближните да проявяваме доброта и милост, така че да ги оправдаваме и да обвиняваме себе си — осигурява единствената здрава основа за успешна молитва.“
Той ще ни изкушава и като ни припомня минали успехи, внушавайки гордост, или като насочва мислите ни към увеличаване на комфорта или материалното благополучие. Всичко, което лесно привлича вниманието ни, става повод за разсейване.
Отново Св. Игнатий предупреждава:
„Трябва да отхвърлим радостта, която носят онези фантазии и размисли, които унищожават в нас съкрушението на духа, съсредоточаването и вниманието по време на молитва, и които водят до самомнение и разсейване. Ако се съгласим с мисли на негодувание и осъждане, или с мисли и фантазии за тщеславие, гордост, сребролюбие или любов към света — и ако се задържим в тях или им се наслаждаваме — тогава влизаме в общение със сатаната, и Божията сила, която ни защитава, ще ни напусне.“
Нашето предизвикателство, след като разберем тези тактики, е да разработим стратегия да се защитаваме. Първо, трябва да очакваме такива изкушения. Второ, трябва да сме готови да ги отхвърлим незабавно — всяка мисъл, различна от думите на молитвата.
Не си позволявайте да съдите приятел, съпруг/а, колега или когото и да било. Просто помолете Бог да ги помилва, простете всяка обида, която чувствате, и се върнете към думите на молитвата.
Също така отхвърлете всякакви мисли, които подхранват самомнението или гордостта. Смирението е от съществено значение за молитвата.
Св. Игнатий учи още:
„Ще се отречем и ще се откажем от себе си — от душите и живота си; тоест ще откажем да търсим човешка слава или да се стремим ненужно към удобства, като се предадем изцяло на Божията воля, благодарейки Му за нашето минало и настояще, и оставяйки бъдещето на Него.“
Преди да започнем молитва, трябва да оставим всяка обида и оплакване. Да се смирим, да поемем вината върху себе си, да простим на онези, които са съгрешили против нас, и да изчистим ума си от всичко, което може по-късно да стане разсейване.
Св. Игнатий казва в заключение:
„Нека започнем молитвата си с молитва за враговете ни. Нека се съединим в молитва с всички хора и да молим Бог да ни помилва заедно с всички хора навсякъде — не защото сме годни или достойни да се молим за човечеството, а за да изпълним заповедта на любовта, която гласи: „Молете се един за друг“.
