Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
На земята живеят изключително много хора. Толкова много, че дори не можем да си ги представим всички заедно. Всеки от тях е създаден по Божи образ и е призван да съхрани в себе си този образ и да го пренесе през земния живот до царството Божие. В същото време всички тези хора имат различни разбирания за щастието и смисъла на живота. Затова целите, които си поставят, също са различни. Едни виждат щастието в доволството, благополучието и покоя. Други пък обратно търсят впечатления, приключения, романтика: „А той, самотен, търси бури, /като че има в тях покой”*.
И едните, и другите пътища могат да приближат човека до истинския живот, но също така могат да го доведат до духовна и житейска безизходица, до разочарование, защото по тези пътища, устроени според собствените му разбирания, човекът върви сам. И тези пътища могат да бъдат погрешни. Малцина са хората, които са се реализирали като личности. Те са осъществили в живота си Божия замисъл. Те не са стремили нито към благоденствие, нито към бури. Те са търсили Божията воля, за да живеят според нея. Съдържанието и смисълът на духовния живот е в постигането на Божията воля. От най-примитивните религии, където понятията за Бога са крайно недостойни за живия Бог, до най-възвишените религии. Всяка религия вижда в Бога висшето начало, с което човекът търси единение и според Чиято воля се стреми да живее. Който се е осъществил като човек, изначално пази в себе си Божия замисъл. Такива хора са светиите. Днес честваме паметта на един от тях. Днес възпоменаваме огненото възхождане на небето на пророк Илия.
Пророк Илия живял във времето на нечестивия цар Ахав. В онези времена благочестивите се отличавали рязко от нечестивите: те имали почитание към истинния Бог. Съседните народи се покланяли на идолите. Иудейският народ бил призван да съхрани Божественото Откровение и правилното богопочитание. Пророк Илия отишъл при цар Ахав и му казал: „Понеже не почиташ истинния Бог, небето ще се заключи. Три години и шест месеца няма да вали дъжд, докле не се обърнете към Бога“. Настъпил глад. Ахав преследвал пророка. Илия се оттеглил в пустинята, а врана му носела храна. Бог изпратил пророка в Сарепта Сидонска. Там го приютила една вдовица, която живеела със сина си. Илия я помолил да му направи питка. Вдовицата казала: „Нямаме нито брашно, нито масло. Ето, ще събера остатъците, ще приготвя за себе си и за сина ми и ще умрем“. Илия я успокоил: „Няма да умрете. Направи ми питка и брашното и маслото в твоя дом няма да свършат до деня, в който ще приключи гладът“. Така и станало. Вдовицата нахранила пророка, давайки му последната си храна. А на сутринта видяла, че в делвата отново имало брашно, а в гърнето — масло. Те не били повече от преди. Всеки ден до края на глада вдовицата влизала в килера си и намирала малко брашно и масло.
Когато гладът приключил, синът на вдовицата заболял и починал. Вдовицата възроптала: „Аз се грижех за тебе, човече Божий, но ето, че синът ми умря“. Илия се приближил до мъртвеца, легнал над него, вдъхнал му диханието си и момчето оживяло. След известно време Илия отишъл в града и казал: „Вие се покланяте на Ваал. Поклонете се на истинния Бог. Нека жреците принесат жертва на Ваал, а аз ще принеса жертва на истинния Бог. На чийто жертвеник падне огън от небето, на него вярвайте“.
Цял ден жреците призовавали Ваал да изпрати огън върху жертвите им, но това не станало. Илия заповядал да залеят жертвеника му с вода и се помолил, призовайки името на Иехова. От небето паднал огън, погълнал водата и изпепелил жертвите. Тогава сърцето на Израил се обърнало към истинния Бог. Когато настанало времето на отшествието му, Илия бил грабнат пред очите на ученика си Елисей в огнена колесница, която го възвела жив на небето. Илия се възнесъл към Божия престол в огнен вихър.
Какво е значение на светиите за нас? „Дивен е Бог в Своите светии“. В светиите се е осъществил Божият замисъл. Те са придобили богоподобието, към което е призван всеки човек. В нас живее надеждата, че сред суетата и празнотата на ежедневните грижи на всеки от нас е дадена възможност да се осъществи съгласно Божия замисъл. Днес почитаме паметта на пророка и молим Бога по какъвто начин желае да ни помогне да запазим в себе си Неговия образ през своя земен живот и да съхраним това съкровище за вечността.
*Стих от стихотворението „Кораб” на М. Лермонтов, превод: Атанас Далчев.
