Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В Свещеното Писание е важна всяка йота и всяка запетая. В Библията нищо не е случайно. Всичко е от значение. И ако нещо ни изглежда непонятно, това означава, че все още не сме го проумели и то все още не ни се е открило.
Този, който с вяра, благоговение и страх Божи редовно чете Свещеното Писание, знае, че всеки път в него откриваме нещо ново, нещо много лично и нужно на самите нас. Защото това наистина е Книга на Живота, дадена ни от Господ за наше спасение. Евангелието — това е пътят към нашето спасение.
Затова нека си припомним следното. В Новия Завет видимото слизане на Светия Дух е описано два пъти. Единият път е по време на Кръщението на нашия Господ Иисус Христос. Тогава Светият Дух слиза във вид на гълъб. Втория път Светият Дух слиза във вид на огнени езици върху Пресвета Богородица и апостолите в деня Петдесетница. Разбира се, Бог не е избрал да слезе по този начин случайно.
Във вид на гълъб (чиста небесна птица на мира) Светият Дух слязъл, защото трябвало да се покаже на човеците, че именно израсналият в семейството на назаретския дърводелец Йосиф Иисус Христос е Син на Бог Отец, че е слязъл от Небето заради спасението на човечеството и е очакваният Месия.
Във вид на огнени езици Светият Дух слязъл върху Пресвета Богородица и апостолите, защото Господ указал същността на дара, даден на Дева Мария (както е известно, Пресветата Дева също изпълнявала апостолско служение) и на апостолите. Този дар се заключавал в това да отидат при всички народи, да проповядват светото Евангелие, да обърнат народите към християнството, да ръкополагат епископи, свещеници, дякони, да утвърждават Божията Църква. Тук едновременно виждаме символиката на езика като народ и на езика като инструмент на словото, на тази основна дейност, която е трябвало да бъде извършена от светите апостоли.
За това, че те са получили дар от Бога да говорят езиците на други народи, за да се благоприятства евангелската проповед, се споменава във втора глава на „Деяния на светите апостоли”. След слизането на Светия Дух върху апостолите те веднага започнали да говорят на други езици, за което свидетелстват иудеите от диаспората, станали свидетели на гореспоменатото чудо: „И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние — партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия…“ (Деян. 2:8–11).
Но дарът на говоренето на езици (в богословската литература „глосолалия“ — гръцка двусъставна дума, състояща се от думите „език“ и „говоря“ — „говорене на език“) има още едно качество, за което споменава свети първовърховен апостол Павел:
„Който говори на непознат език, той поучава себе си“ (1 Кор. 14:4).
„Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни“ (1 Кор. 14:2).
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски…“ (1 Кор. 13:1).
Тоест свети апостол Павел споменава за някакъв ангелски език, за небесна глосолалия, която е била давана на християните от първите векове като дар на Светия Дух.
Този дар няма нищо общо с онова, което се случва днес в така наречените петдесятнически религиозни движения, а именно говоренето на безсмислици, разпалването на кръвта и емоциите, излизането на пяна на устата, конвулсиите, наподобяващи епилептичен припадък и т.н. Светите отци пишат, че дарът на говоренето на други езици (в този конкретен случай на ангелски език) не разпалвал кръвта. Той носел прохлада, вместо да замъглява ума и да опиянява. Човекът оставал в съзнание и в мирно устроение на духа, без да изпада в конвулсии и на устата му да излиза пяна. Това не бил някакъв шамански екстаз или танц на весталките, при който бесът лишавал човека от волята му. Това било общение на добра воля в свобода и истина с Бога, при което Господ откривал духовната реалност пред човека, без каквото и да е поробване на неговата личност и без никакво увреждане на духовния, психическия и телесния му живот.
Към IV в. дарът на говоренето на други езици и на ангелски език изчезнал. Ясно е защо. Църквата победила езичеството. Тя станала център на живота на милиони хора, фундамент на държави и народи. Апостолите изпълнили своята мисия. Настъпила нова епоха в живота на Църквата, която в църковната история се нарича епоха на вселенските събори. Започнала епохата на оформянето на догматите — богооткровените истини, върху които стъпва православното учение.
Догматите също са дар на Светия Дух, Който щедро се излял в деня Петдесетница върху Пресвета Богородица и апостолите и продължава да се излива върху нас и до днес, превръщайки и нас в живи храмове на Живия Бог.
