Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Централната тема на днешното четиво е „блаженото неверие“ на апостол Тома. Наистина защо Възкръсналият Иисус не осъжда Тома за нежеланието му да се довери на свидетелството на другите апостоли? Вижте колко ласкаво се отнася Бог към всеки човек, отчитайки особеностите на личното му възприятие. По принцип Тома не изключва възможността Иисус да е възкръснал: той просто иска да се увери лично. Иска да се убеди по пътя на личния опит, че Възкръсналият Учител не е призрак, не е плод на въображението, а е именно същият онзи Иисус, Когото познава прекрасно. И за Тома ключов момент в тази, ако може така да я наречем, „идентификация“ са смъртоносните рани по тялото на Христос. Тома не се задоволява с това да му ги покажат — той иска буквално да ги попипа с ръка, за да се увери, че това не е измама.
Но когато Иисус отново преминава през заключените врата и се явява на учениците и на Тома — с предложение да попипа прободените Му от гвоздеите ръце и нозе — апостолът вече няма нужда от никакви доказателства. Той с очите си вижда, че пред него наистина стои същият онзи Иисус, с Когото е прекарал последните години. Очевидността на възкресението така го „завладява”, че вече не са му нужни никакви външни доказателства.
В края на епизода Възкръсналият Спасител нарича „блажени“ – тоест щастливи – онези, които са повярвали в Него, без да получили всички основания за това. Това е много тънък и важен момент в християнския живот. Понякога си мислим, че вярата се крепи на множество логически аргументи и доказателства. Това не е така: вярата произтича не от заключенията на ума, а напротив — от разположението на сърцето. По същия начин, по който обичаме хората — не с главата, а със сърцето. Нашата рационалност се задейства по-късно — когато с удоволствие предъвкваме всеки аргумент или с неудоволствие отпращаме в най-отдалечените ъгълчета на съзнанието си всички контрааргументи. Но определящо е именно сърцето, сърцевината на нашата личност, която или се радва, когато чуе за Христос, или се смущава и бунтува — защото усеща, че за нея Христос не е Спасител, а дразнител.
„Блаженството” на вярата се заключава именно в това: да успеем да превъзмогнем всяко смущение и недоумение и да го предадем на Самия Бог като своеобразно послание: ако Той наистина съществува, нека Сам помогне, Сам изясни, Сам подскаже как да се разреши този проблем. Главното е да не Му пречим, да Му дадем простор за действие и внимателно да наблюдаваме. Не се съмнявам, че няма да чакаме дълго!
