Автор: Петя Цурева
Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.
(Мат. 11:28)
Домът Господен е създаден от съвършения Бог за нас, несъвършените хора. Църквата е едно уникално място, в което се срещат божественото и човешкото. Тя е място на истината, но и на безкрайната милост — „колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа)“ (Пс. 102:11). Тя не е музей на светци, а лечебница, убежище за съкрушени сърца, пристан за уморени души.
Чувам често изрази като „Аз съм прекалено грешен, за да ходя на Църква“ или „Аз ако вляза в църква, и тя ще се стовари върху мен“ или пък обръщение на жена към мъжа си „Само стотачки да слагаш в касичката, че си много грешен“, също и „Аз не постя, грешен съм — там е за съвършени хора, за свети души“. Нищо подобно. Сам Христос ни казва: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“, с които думи Спасителят ни казва, че Църквата не е дом за съвършените, а лечебница за душите, които са наранени, страдат, объркани са, изгубени са. В храма се срещат и идват хора всякакви — с психически рани, с тежки биографии, със зависимости, с объркан вътрешен свят, с гняв, със страхове, с подозрения, с алчност, със самота.
В храма идват всякакви хора и това е неговото богатство. Можеш да видиш бездомник, който не мирише приятно или пък (много често) възрастна дама, която да ти направи забележка, че си без забрадка — „този задължителен аксесоар“. Също така може да срещнеш ревностни вярващи, които да се държат осъдително, защото така са научени или така са възприели Писанието. Дори могат да те осъдят за каквото им хрумне, че не го правиш така, както те знаят, че се прави. Но също така има много интелигентни хора, с дълбока вяра. Срещат се мъже, които силно се притесняват някоя жена случайно да не вземе св. Причастие или нафора преди тях, но и семейства, които възпитават децата си в дух на любов, както и млади хора, които търсят истината в света на лъжата. Срещат се „многознаещи“ братя или сестри, които цитират канони, но забравят милостта, и такива, които никога или много рядко се причастяват, защото се смятат за съвършено недостойни, но и такива, които редовно се причастяват, но никога не си тръгват променени. Има и зилоти, които пазят вярата строго и осъждащо дори, без още да са открили пътя на кротостта. Има хора, които те посрещат с усмивка, и други — с укорителен поглед. Ще срещнеш и свещеници, които с мъдрост и търпение ще те изслушат, изповядат, прегърнат, ще ти дадат съвет, ще те утешат. Хора, които без думи ще те направят част от една общност. Ще видиш чисти, състрадателни души, които живеят вярата с кротост, смирение, добродетелност.
Църквата е съвкупност от всички тези хора, тя е едно голямо семейство, в което има всичко — радост и болка, прошка и борба, сила и слабост. Всеки носи нещо — нужда, история, надежда.
Ето защо, трябва да се борим винаги с малките дангалачета, както ги нарича старецът св. Паисий Светогорец, и да проявяваме смирение, когато някой ни направи забележка. Нека си спомним, че и той е на лечение — в Лечебницата. Нека не се погнусяваме от бездомника, влязъл в храма, защото може би сърцето му гори от любов към Бога. Когато видим, че някой се държи лицемерно, нека се помолим за него — може би не разбира какво го боли. Щом някой мъж реши да застане най-отпред на опашката и се смята за по-съвършен от жените — това невинаги е гордост, а може би страх, несигурност или вътрешна борба. Когато срещнем различност, нека да отговорим с разбиране.
Примерите, които изброих, са моите примери, и докато ги преживявах, осъзнах, че любовта покрива множество грехове, а разбирането е израз на тази любов. Всички падаме и се борим, всички имаме своите трески, но всички сме заедно в лечебницата, под грижата на Лекаря на лекарите — Самия наш Господ Иисус Христос. Пожелавам всички да виждаме в отсрещния — наш брат или сестра, както ни завещава Христос, да виждаме в странния — страдащия, в строгия — страха и да отговаряме не със съд, а с молитва: „Господи, изцери и мен, и него“. Нека не се пазим от „несъвършените“, а да ги обичаме, защото Църквата е домът на несъвършените, в който присъства Единственият Съвършен — Иисус Христос.
„Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия“ (Рим. 15:7).
