Автор: схимонахиня Силуана (Влад)
Превод: Пламена Вълчева
Въпрос: Как да се отнасяме към трудностите и проблемите в живота? Как да благодарим на Бога и за тях?
Майка Силуана: С уста, с уста… Защото в началото не сме в състояние да го направим с цялото си същество, сърцето ни е стегнато… С уста: „Господи, дай ми радост в това изпитание!“. Когато за първи път казах тези думи, в мен като че ли се образува разлом — едната ми половина беше обезумяла, а другата — все още здрава.
Но действително съществува такава духовна терапия: да посрещаш изпитанията с радост.
Това, което ни терзае, това, което ни разболява, е собствената ни воля.
Когато постъпваме според желанието си, дори и то да ни се струва правилно, си нанасяме вреда, защото обикновено това, което искаме, е обратното на това, което иска някой друг, и така между нас възниква конфликт. Той води до действия, пораждащи нов конфликт и така нататък…
В момента, в който пожертвам волята си заради любовта, заради мира, заради разбирателството и се откажа от нея, Божията благодат прониква дълбоко в сърцето ми, в целия ми живот и го променя.
Мнозина са постигнали успех в това отношение, особено монасите, които имат навика да отсичат волята си…
Когато обаче дойде изпитание, противно на волята ми, нещата стават много по-трудни.
Способен съм да направя стотици поклони, защото такова е желанието ми. Защото искам да Ти покажа, Господи, че Те обичам и че обичам да се моля. Но когато ме стегне ишиасът, това вече не ми харесва, не ми допада, кръстът ме боли и аз не мога да правя поклони…
Да, но да търпиш болката в гърба е по-аскетично от това да правиш поклони, без да те боли. По-полезно е.. Защо? Защото правя това, което не желая, и така изразявам любовта си към Бога, жертвайки волята и удобството си.
Мнозина често боледуват, защото са пристрастени към удобството.
И трудностите ни показват, че удобството не е най-важното нещо в този живот, че радостта в живота не зависи от комфорта… Този комфорт ни прави уязвими. „Горкият аз! Градусите се повишават, температурата пада, задушавам се, замръзвам…“
А е така, защото сме станали прекалено чувствителни.
Със сигурност Бог ще ни даде необходимото. Познавам хора (говоря и от личен опит), които са получили храна, без да са хлопали на ничия врата.
Веднъж в Букурещ изпаднах в нужда — не бях яла от три дни, и както вървях по улицата, една жена, която продаваше ядки, ме спря и ми каза: „Елате, ще ви дам една лея“. Взех парите, благодарих ѝ, а на ум си казах: „Ще стигне за половин хляб“. Жената добави: „Чакайте, ще ви дам още една лея да си купите цял хляб“. Купих половин хляб с едната лея и отидох на пазара да си взема един домат с другата.
Продавачката, като чу, че искам един домат, ми даде четири домата. Понеже нямах в какво да ги сложа, ми даде и торбичка. Друга жена каза: „Майко, не искаш ли краставици?“. И ми даде няколко краставици. „Не искаш ли диня?“ И така се прибрах вкъщи с две пълни чанти.
Не мислете, че съм богоизбрана. Познавам и други хора, на които безвъзмездно е била дадена храна.
