Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Животът ни реално преминава в един лабиринт от желания. Близо до другите, ала без никакво съприкосновение с тях. Стените на нашата нетърпимост ни разделят, те ни отделят от общението с ближните.
Но идват и онези моменти, в които лабиринтът се разрушава. Това са моментите на болка и изпитание, които събарят стените на нашата низост, на лъжата и мнимостта, и показват нашето окаяно положение. Именно тогава се срещаме автентично с другите. Тогава се открива кои сме ние и кои са те.
Обикновено когато изпитанието се появи, се виждаме един друг за първи път. Болката ни прави истинни, защото ни смирява. Приземява ни в действителността и ние започваме да възприемаме живота си във връзка с другите. И отново обичаме автентично.
Без нарцисизъм, без преструвания, без лицемерие, без лъжа, след като вече нищо от предишните неща няма смисъл.
Болката и изпитанието явяват истината за другите и за нашето състояние, откриват ни, без да ни „съжаляват”, дълбочината или плиткостта на отношенията ни с тях. Това са „възловите моменти” на свобода.
Затова и болката е велик учител. Защото ни учи да сме автентични и искрени, прости и спонтанни, далеч от „украсеното” поведение и симулацията на живот.
Естествено никой не иска да страда и да има изпитания. Но понякога те са необходими благословения, защото свалят маските ни, разрушават лабиринта на страстите ни, фалша на егоизма ни и на нашите подправени отношения.
Блажен е човекът, който чрез болката е открил себе си. Но трижди по-блажен е онзи, който не е изпитвал болка, за да види кой е, който има в себе си разсъдителност, смелост и просветление и е приел живота си без неговата въображаема помпозност, без емоционалните му фойерверки и лабиринтите на злобата и егоцентризма.
***
Христос те зове да Му се довериш не за да те измами, не за да те предаде при първа възможност, не за да те употреби, а за да те направи причастен на любовта, на светлината, на благодатта, която само Той може да ти даде.
Най-голямата ни безумица е, че се съпротивляваме на Христос. Съпротивляваме се с нашия егоизъм, с нашите съмнения, с нашите помисли. Отказваме да Му се отдадем. Отказваме да Му доверим всеки аспект на живота си. Боим се. Боим се да не би и Той да е като хората, които лесно променят мнението си за нас, които лесно ни предават, които лесно ни оставят, които лесно говорят любовни думи и след това ни разпват.
Христос обаче не се променя. Любовта Му не се променя, не се заличава. Христос стои винаги до нас и е готов да ни прегърне, да ни прости, да ни успокои, да ни помогне, да ни изцели, да ни спаси. Стига само да обърнем поглед към Него и да Го оставим да дойде в живота ни. Стига да Го оставим да дойде в живота ни както Той иска, защото Той знае начина, по който накрая ще получим духовна полза. Той знае начина, по който накрая ще се спасим.
Христос те зове да Му се довериш. Не се колебай повече. Довери Му се и остави другите да се уповават на лица и състояния, на идеологии и интереси, които днес са тук, а утре ги няма.
Ти се довери на Този, Който бе, Който е и Който винаги ще бъде Същият за теб и за всеки един от нас. Приятел и Баща, Прегръдка и Приемане, Спасител и Избавител.
