Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Днес се събрахме в храма, братя, за да отбележим деня на архистратиг Михаил и всички небесни войнства. Архистратиг Михаил е небесният покровител на нашия храм. Престолът на нашия храм е осветен на неговото име. Затова днес нашият храм чества своя престолен празник. Телом ние предстоим в храма, а духом молитвено пребиваваме на небето на гости на ангелите, споделяйки с тях това общо празнично тържество.
Какво представлява другият свят, в който ние можем молитвено да пребиваваме? Освен нашия веществен свят съществува и друг, духовен свят, скрит за телесните ни очи и чувства, но открит за духовния ни взор: за разума, съвестта, сърцето и вярата ни. В този свят пребивават Бог, ангелите и светиите. Гостувайки днес молитвено на небожителите, нека отправим духовен взор към онези, които празнуват. Молитвата и размишленията ни за ангелите ще бъдат нашият подарък за тях. Думата „ангел” на еврейски означава „вестител”. Божественото Откровение нарича ангели онези, които Бог изпраща да изпълнят волята Му, да извършат Божието дело. Апостол Павел ги нарича „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение” — и сякаш длъжността им изчерпва цялото съдържание на живота им, цялата пълнота на тяхното същество, не оставяйки място за друго име. Нашите длъжности на земята определят социалното ни положение, отношението ни към другите хора, към земята, към собствените ни качества — учител, селянин, брат. Всички тези имена ни помагат да се определим сред другите хора, да утвърдим собственото си значение — да се самоутвърдим, но те по никакъв начин не изразяват нашата природа, нашето вечно предназначение, което е едно и също за всеки, който се нарича човек. Но ето, че ангелите са определени чрез своето служение. Тяхната длъжност определя мястото им по отношение на Бога, определя вечното им предназначение — за какво са създадени. Затова тяхното служение е станало тяхно име. Днес на богослужението ние ги нарекохме „втори светлини”, отблясъци на вечната божествена светлина. Така ги нарича св. Григорий Палама. Чрез тях върху цялото Божие творение се излива изобилно и щедро Божествената светлина. Тази светлина се излива чрез тях не така, както водата се стича по празния улей или както светлината помръква в матираното стъкло, а така, както се излива, увеличава и искри светлината, когато преминава през скъпоценен камък, разпалвайки се от него и разливайки се в огнени пръски, в озаряваща и заслепяваща красота.
„Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“, казва Христос. Тези думи означават, че всеки човек има ангел-хранител, който предстои пред Бога и се застъпва за него. Християнинът получава ангел-хранител в деня на кръщението си. Но ние знаем, че благочестивите хора в старозаветните времена, а също и в Новия Завет, са имали ангели-хранители още преди кръщението си. В Евангелието многократно се споменава за служението на ангелите. Ангелите благовествуват раждането на Богородица, на Предтечата и на Спасителя. Ангелите пеят „Слава във висините Богу” в нощта на Рождеството, пазят Христос от злия Ирод по пътя към Египет. Ангелите служат на Христос в пустинята, укрепяват Го в Гетсимания, отместват камъка от гроба и проповядват Възкресението. Ние също сме поверени на техните грижи. В 90-и псалом четем: „ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища; ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“.
Ние се молим на светиите и ги почитаме. Но нямаме еднакво отношение към тях. Някои са ни любими и ние се стремим да им подражаваме. Пред други благоговеем отдалеч. С ангела-хранител обаче имаме специални отношения, понеже Бог ни е поверил на него. Той е наш пазител, независимо от това как се отнасяме с него. Независимо дали се обръщаме към него, дали си спомняме за него, дали слушаме гласа му. Той е като наш родител. Връзката ни е неразрушима — дори и бидейки лоши деца, да забравяме родителите си и да ги пренебрегваме, връзката ни не се разрушава.
А когато се грижим за вечното си предназначение и слушаме гласа на съвестта — гласа на ангела-хранител в душата си, той се радва. И тази негова радост се умножава в нас самите. Ако обаче умът ни е погълнат единствено от временните грижи, ако е помрачен от похот, мързел и небрежност, нашият ангел-хранител скърби. Както димът прогонва пчелата, казват светите подвижници, така и ние с греховете си отблъскваме своя ангел-хранител. И тогава скръбта му е близка до гетсиманската скръб на Спасителя.
Ангелът-пазител ще се яви пред нас в часа на кончината ни, когато ще се нуждаем от духовната му помощ. Той ще ни защити от тъмните сили, които ще обградят душата ни в стремежа си да ни отделят от Бога. Затова още днес трябва да установим молитвено общение с него, да си спомним за него, да отправяме молитви към него и да очакваме срещата ни.
