Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
На 27 юли Православната църква чества паметта на великия Божи угодник, свети великомъченик и целител Пантелеймон, който независимо от краткия си живот (убит е на двадесетгодишна възраст) е оставил след себе си дълбока следа в живота на Църквата и е широко почитан сред православните народи.
Как този никомидийски младеж е съумял да възпламени в сърцата на хиляди хора от различни времена — от древността до наши дни — любов към себе си?
Отговорът е един: със своето милосърдието.
Той се родил през 275 г. в град Никомидия, днешния град Измит в Турция, в семейството на богатия езичник Евсторгий. Майка му Евбула била християнка. Тя се стараела да възпитава сина си в християнската вяра, но починала рано. Бащата нарекъл момчето Пантолеон, което означава „лъв във всичко“. Пантолеон получил образование в езическа школа, а впоследствие се посветил на изучаване на лекарското изкуство.
Въпреки това посятото от майката семе израснало с Божията помощ. И в самия разгар на последното страшно гонение срещу християните по време на управлението на императорите Максимиан и Диоклетиан, когато само в един никомидийски храм през 303 г. били изгорени 20 000 православни, „лъвът във всичко“ доброволно се превърнал в кротко агне — в християнин.
По онова време в Никомидия намерили убежище трима християнски свещеници, оцелели при гоненията. Пантолеон ежедневно минавал покрай дома им, когато отивал при своя учител. Той се сприятелил с Божиите служители и бил наставен от единия от тях — свети Ермолай — в основите на православната вяра.
Не след дълго вярата на Пантолеон била подложена на изпитание. Един ден той видял на улицата мъртво дете, ухапано от отровна змия — ехидна. Наблизо пълзяла живата змия. Пантолеон се навел над детето и изрекъл молитва, в която призовал името на нашия Господ Иисус Христос. Освен това дал клетва, че ще приеме свето Кръщение, ако детето оживее. По неговата пламенна и чистосърдечна молитва Бог върнал живота на детето, а ехидната, обратно, издъхнала, като се разкъсала на парчета.
„Лъвът във всичко“ приел от ръцете на свети Ермолай свето Кръщение с името „Пантелеймон“, което на гръцки означава „всемилостив“.
Пред нас се разкрива преобразяването на един човек от езичник в християнин. Виждаме рухването на езическата ценностна система, величаеща властта, силата, героизма и властолюбието, и възраждането в душата на никомидийския младеж на съвсем друга — християнска ценностна система, в която на първо място стоят милостта, кротостта, милосърдието, любовта към Бога и хората.
С делата си Пантелеймон оправдал християнското си име. През краткия си живот той лекувал хората с лекарското си изкуство, с отвореното си любящо сърце, безплатно и безкористно отдавайки своето време. Не след дълго вестта за милосърдния, висококвалифициран и безвъзмезден лекар се разнесла из целия град. Към него започнали да се стичат тълпи от болни, ненамерили изцеление при другите лекари. В сърцата на последните се събудила една от най-древните страсти — завистта, и те донесли на император Максимиан, че Пантелеймон е християнин.
Светият лекар-чудотворец бил заловен и предаден на мъчения. И накрая — убит чрез отсичане на главата. Но о, чудо! От раната потекло мляко. Така Господ показал, че към сомна на светиите на небето се е присъединил още един Божи угодник, отдал целия си живот в помощ на другите.
Често в нашите сърца се събуждат езически страсти. Ние жадуваме за пари, за власт, за кариерно развитие, за материално благополучие. И в стремежа си към тези неща, с пресъхнали от страсти сърца забравяме за своите ближни. А свети великомъченик и целител Пантелеймон ни показва нещо съвсем различно: че животът е в милосърдието и състраданието.
Оказва се, че не нужно да се безпокоим чак толкова много за насъщния хляб. Оказва се, че трябва да мислим малко повече за небесния хляб, който откриваме в светата Евхаристия, в молитвите и в добрите ни дела, извършени в името на другите. Защото всъщност всички ние, хората, сме едно семейство.
Бих искал да обърна внимание на уважаемите читатели на една забележителна молитва към свети великомъченик и целител Пантелеймон, написана от преосвещения епископ Йеремия Отшелник.
В нея четем следните стихове:
„Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти. Боледуваме от леност и разслабеност — изцели ни. Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети — изцели ни. Боледуваме, о свети Пантелеймоне! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения — изцели ни…”*.
Нужно е да осъзнаем, че много често болестите ни са следствие от нашите грехове. И затова трябва да просим от Бога и от Неговите свети угодници (например от свети великомъченик Пантелеймон) духовно изцеление от страстите и греховете, а едва след това (ако ще ни е от полза) да бъдем изцелени и телесно.
Защото какво всъщност представлява телесното здраве? Това е един ресурс през земния ни живот, с помощта на който трябва да вършим добро и да усъвършенстваме душата си. Ето с каква нагласа трябва да пристъпваме към молитвата за телесно здраве. За какво ще използваме здравето, което искаме да изпросим от Бога? За да продължим да грешим или за да поправим живота си и да тръгнем по пътя, водещ към Господ?
Според мен е нужно да осъзнаем, че здравето не е самоцел. Здравето е средство за усъвършенстване на собствената ни душа и за правене добро на хората и заради Бога. А в това нека ни спомага свети великомъченик и целител Пантелеймон.
Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне, моли Бога за нас!
*Източник: www.pravmladeji.org
